Христо Калчев
Лебедовата песен на майора (2)

2.

Венета, майката на Михаил, не само че не се трогна от смъртта на съпруга си, но и не изчака четиридесетия ден, за да се облече в розово. Че не го понася физически знаеха всички, които я познаваха, че го експлоатира, също. Но че е годна на такова бездушие, и че с такава радост може да посрещне провала на човека, дал име на сина й, много малко хора, включително собствените й родители, не вярваха. И те бяха шокирани от нейното поведение. Тогава тя им се изсмя в лицата и каза:

— Вие сте торта на земята, аз съм курва. Бях омъжена за роб, но ще направя всичко по силите си да направя от сина си господар.

Венета Митева получи робските пари на мъжа си, изкарани с кървава пот в пустинята на Либия и започна да издържа сина си. Малкият Мишо порасна, виждайки много мъже да пъшкат върху майка му и много бързо се отврати от това, което публично наричаха „банален секс“. Той беше на единадесет години ученик в спортното училище на Видин, когато отговори на ласките на своя учител по физкултура, а после се превърна и в негова любовница.

Всичко това беше много отдавна и почти не помнеше тези епизоди от живота си. Сега, когато беше Майора и името му се изписваше с главни букви, той нямаше нито едно основание да си спомня за унизителното си детство, още повече, че от неговата воля зависеха животите и сексуалните биографии на десетки мъже.

Майка му беше курва, дълго време за него това беше подробност от пейзажа, но когато поотрасна, нейното поведение започна да го дразни. Мъжете ставаха все по-груби, все по-зле изглеждащи и най-лошото — внасяха в дома им непоносимо обоняние. Мишо още не беше станал Майора, реши да вземе мерки и един ден каза на майка си.

— Край с мъжете!

Тя му отговори по най-глупавия начин и с това предреши съдбата си.

— Кой си ти бе, копеле, че ще ми държиш сметка? Имай предвид, дрисльо, че ако оня глупак се беше изпразнил на корема ми, а не в мен, ти, за разлика от баща ти, който отдавна е мъртъв, нямаше да се пръкнеш на този свят.

Венета Митева се удави в Дунав. Експертизата установи, че се е разхождала по ледените късове и пропадайки в процеп е попаднала под леда. Михаил Митев погреба майка си до либийския роб и замина за София. Той беше пълен с гняв, но и с перверзия. Беше чувал фразата „нищо човешко не ми е чуждо“, но за себе си я беше перифразирал, „нищо сексуално не ми е чуждо“, а и се беше научил да не цени човешкият живот. Поне това, което беше видял в своето детство, не му подсказваше, че „човека“ е кой знае с каква ценност.

Наследил известни имоти в затънтената провинция, той бързо ги капитализира, нае под наем една гарсониера в Младост 1 и започна да се оглежда в този град, който едновременно се явяваше и като столица на държавата и като нещо, недостъпно за децата от глухата провинция.

Той не беше хомосексуалист, но беше употребяван от хомосексуалисти. Той не беше убиец, но беше убивал. Кой беше той? Това беше въпросът, който Майора, все още наричан Мишо Митев трябваше да реши за себе си. Тежки въпроси, но на лесните въпроси кой се радва по дяволите, и на лесни въпроси кой се наема да отговаря.