Христо Калчев
Лебедовата песен на майора (18)

18.

Дългогодишният служител на Кинтекс Лазар Лазов — Аса беше поддържал връзки с всички ислямски движения на Близкия Изток и беше запазил връзки с част от тях. Навремето, когато „Народна република България“ изнасяше революция, тези движения бяха братски. Сега при демокрацията станаха терористически, но връзките си бяха връзки и на този свят не съществуваше нищо по-съществено от личния контакт. Аса се обади в щаба на Хамаз, потърси Азмар Атта, един от адютантите на Молла Ясин и го помоли да му издири виенския фантом Йохан фон Веер. Палестинецът не се забави дълго с отговора си. Фон Веер, който беше псевдоним беше израелски командос, участвал във всички по-крупни операции на Шин Бет зад граница. Разбира се, той беше осъден на смърт от Хамаз, Алфатах, Бригадите на Аллахса и прочее организации, съставляващи ООП. Така че за неговото отстраняване първо имаше определена награда и второ, този, който щеше да извърши тази операция щеше да се ползва с особени преференции от Дамаск до Техеран. Към сведението си Азмар изпрати и снимков материал, който Аса щеше да получи в Парижката централа на ООП. По всичко изглеждаше, че операцията е започнала.

— В София е пълна паника, Козел! — каза Аса по телефона. — След смъртта на Майора мутрите от Юнона Холдинг са се изпокрили, като зайчета в храсти. Разбира се, твоето име е на първо място в новините. По-известен стана от Сакскобургготски, шефе!

На Козела не му се слушаха празни приказки и затова побърза да прекрати празнословието.

— Чакам те в ресторанта „Вий мал“ в Париж, Ас! На деветнадесети, между деветнадесет и двадесет часа. Спазиш ли твоята част от договора, останалото е моя работа, момче!

В София паниката наистина беше пълна. Майора мъртъв, Попето беше изчезнал, офисите заключени, банковите сметки — блокирани. Двама души не знаеха в каква паника е холдингът и затова имаха неблагоразумието да се върнат в България.

Кита беше арестуван още на аерогарата в София. Бузата имаше по-дълъг гастрол. Той си взе мерцедеса от платения паркинг на летището и потегли за Варна. Когато подмина Долни Богров срещу него някаква полицейска кола му примига на къси, дълги, после пусна сирената. „Рутинна проверка“ — помисли той и изчака да подмине полицейската досада. Двама униформени полицаи слязоха от един „фиат темпра“ и приближиха торпедото на колата. Единият от тях му направи знак да излиза от колата, това беше рутинен жест, значеше излизай бавно, без резки движения, ръцете на покрива на колата, краката разкрачени.

Стар клиент на полицията, Бузата знаеше тези формалности и се подчини на заповедта. Не знаеше едно-единствено нещо, че това е последното движение в живота му. Когато подпря ръцете на покрива на колата и се приготви да бъде пребъркан, той отлетя в небитието. Нито някой му каза, нито можеше да разбере, че е мъртъв. Той просто беше.

Акцията срещу Юнона продължаваше по територията на цялата държава. За една седмица Бойко Борисов и екипите му заловиха повече от триста души с висящи дела и повече от сто души обявени за издирване. На пръв поглед изглеждаше, че с Юнона холдинг е свършено, но на пръв поглед. Все още Попето го нямаше. А той държеше парите на холдинга, което преведено на гангстерски език значеше и ключа от вратата.

„Вий мал“ беше лош френски превод на италианското понятие Виа Мала или пътя на злото. Аса, селско момче, имаше комплекс от всичко чуждо и изпитваше паника от гигантските европейски полиси. Колкото добре се чувстваше в Дамаск, Бейрут в Техеран дори, толкова безпомощен беше в един град като Прага, да не говорим за Париж или чудовища зад океана.

Той намери „Вий мал“, но не знаеше какво се крие зад тази прокоба. Когато седна и започна да се озърта за Козела към него се приближи един млад мъж с вид на сервитьор и каза на някаква смесица от сръбско-македонски:

— Аз ще съм посредник на информацията, господине Лазов!

Лаза му подаде плик със снимков материал и информацията, която имаше и остана да чака на масата. Сервитьорът се измъкна, после се върна и му сервира нещо подобно на мастика, бутилка минерална вода и чаша лед. „Козела ще се появи“ — помисли Лаза, отпи глътка перно, защото това беше именно френска мастика, почувства спазъм в гърлото, взрив в хранопровода. И това беше краят. Два дена по-късно френската съдебна медицина уведоми българското правителство, че въпросния Лазар Лазов е умрял на място отровен от свръхдоза рецина.

В полицейските кодекси съществува едно правило, което никой не произнася на глас и с което всички се съобразяват. Когато един воин постави емоциите пред разума и започва да действа със сетива, той ставна опасен и за себе си, и за общността. „Отстранете емоциите“ — беше първото правило в полицейската структура, затова Козела екзекутира Аса. В това нямаше нищо лично, но опасностите вече бяха видими. Човекът, осъдил сина си на смърт ставаше опасен и за себе си и за общността, към която принадлежи. „Гнае евакуате“ това беше стар римски девиз, който преведен означаваше — „Отстранете гнойта“. Точно така постъпи Козела, без да изпита нито удоволствие, нито чувство за вина. Той си свърши работата, получи необходимата информация, отстрани гнойта и потегли обратно за Италия.

„Що за птица е тази Бенина?“ мислеше той, докато пътуваше по Виа дел Сол.