Христо Калчев
Лебедовата песен на майора (4)

4.

Козела се прибра в дома си като вол на заколение. Фразата „В Рим убиват лошите вестители“ му беше известна от ранно детство, а той трябваше да заяви на две жени, че са вдовици. Синът на едната и нероденото отроче на другата — сираци. Нищо по-тягостно не можеше да си представи, но и никой друг, освен него не можеше да предаде това съобщение. Това беше повече от дълг, това беше необходимост.

От летището той взе такси и отиде в бар „Епимено“. Трябваше да се подготви за тази среща, а за тази цел се налагаше да погълне необходимото количество упойка. Когато изпи първата водка, той набра телефона и се обади на жена си.

— Къде си Йон? — чу плахия й глас.

— На петстотин метра от тебе — беше отговорът му.

— Не се тревожи, скъпи! — каза жена му. — Кризи няма! Още по-малко истерия. Момичетата чакат за Far away good byes.

Козела изключи апарата и се замисли. Жена му беше свършила неговите задължения. Беше му предлагала неведнъж да избие враговете му. Той беше отказвал мълчаливо. Сега тази мъдра жена беше поела друго задължение, беше оправдала жертвите му, а това беше значително по-сакрално усилие. Long good byes.

Хелън Бърнс имаше къде да отиде. В родната й Шотландия все щеше да се намери кой да й подаде ръка, а и Велика Британия не допускаше сирачетата й да кръстосват по улиците. Но жената на Блинд… Козела пиеше втората си водка и отново набра Майора. Когато чу педерастичния му глас старият артист продължи от там, където беше прекъснал. А изречението, с което привърши техният разговор беше негово и гласеше: „На майка ти у путката!“

— Мишка, моето момче, забравих да завърша фразата. Ще те завра там, където ти обещах, ако с жената и сина на Блинд се случи нещо! С напалм ще те изгоря, Майоре!

— Козел, — гневно, затова и мъжествено прозвуча Майора, — чувал ли си да посягам на жени и деца?

— Не е важно аз какво съм чувал, Майоре! — отговори Козела. — Важно е ти да чуеш какво ти казвам. Как е времето в София?

— Не се ебавай с мене, Козел! Схващаш за какво ти говоря?

— Нямам намерение да го правя, Мишка! — каза Козела. — Не го прави и ти! Аз съм единственият, който може да те отърве от евреите!

Козела прекъсна линията, плати, нае пиколото на заведението да мъкне багажа му и бавно тръгна по стръмната улица към дома си. „Моят дом е моята крепост — бяха казали англичаните. — Моят дом е преддверието на Ада!“ — мислеше Козела, колкото повече наближаваше целта си.

 

 

На двадесет и втори декември по настояване на Попето, Майора свика Съвета на акционерите на Юнона холдинг. Наближаваше краят на годината, финансовият отчет беше готов и предаден на Сметната палата. Но МВР след поредната си показна акция „Белезници“ — втора, трета, четвърта, кой знае коя по ред се готвеше да създаде финансово разузнаване, а това безпокоеше високите етажи на ъндърграунда. Попето беше раздал предварително финансовите отчети на акционерите. Всъщност това бяха най-големите бандити на държавата. Тазвечершната им среща имаше съвсем друга цел. В чантата си Попето имаше истинският фискален резултат на Юнона холдинг, който щеше да им раздаде, а в съседната стая имаше десетина души, въоръжени до зъби. Там бяха пачките в евро, които щяха да напуснат сградата тази вечер. Това не беше тайна среща. Тайна между двама души не е тайна. Това беше среща на кръвния заговор и всеки, който го нарушеше, щеше да бъде изцеден като свиня на Коледа.

Деветте души, които присъстваха в залата, бяха убедени и отлично знаеха това. Доброволно бяха приели тази конвенция и знаеха, че всичко, което излезе от тези четири стени е смъртна заплаха. Попето седеше до Майора, но го чакаше да произнесе речта си и ако няма такава да му даде думата. Тогава Майора се обърна към него и каза:

— Ти си после. Сега искам да ви кажа нещо, господа! Трябва да намерим едно шибано еврейче Влад Аберман, в каквато и миша дупка да се е сврял. И по-важното е да го намерим преди Козела, което само по себе си значи, че трябва да намерим и Козела. Блинд гушна чимшира, жена му и детето му са вън от България. От самия Козел го знам. Дръжте я под око, искам запис на всеки неин разговор. Няма значение от коя точка на земното кълбо. Залогът е петстотин милиона долара. Тия ебалници от МВР ни плашат с данъчна полиция. Попето затова е един от нас, за да нямам такива грижи. А грижи дал Господ, пичове! Така ще изнервим шибаното население, че накрая ще ни пребие с камъни. За това, преди да си вземете кинтите искам да разберете простата истина, имаме много сериозен враг. Може да е на петдесет и кусур години, но който го подцени, носа му ще щръкне между розите. А уменията на това еврейче, комбинирани с „Ескадрона на смъртта“ управляван от Козела, са сто пъти по-опасни от шибаната ви държава и оперетните й МВР-шефове. Това е, господа! Търсете Козела и Влад Аберман, навсякъде по света! — после се обърна към Попето. — А сега, Попе раздай кинтите, а който не е доволен да отваря магазини за кинкалерия и текстил.

Майора стана и излезе от офиса си, но петнадесетина минути след напускането му, никой от т.н. акционери на Юнона холдинг не посмя да вземе думата. Накрая Попето каза:

— Господа, моля ви един по един минете в съседната зала, да си получите дивидентите!

 

 

Майора търсеше Козела и Влад Аберман. За негов малшанс обаче не знаеше, че те вече се бяха намерили.