Христо Калчев
Лебедовата песен на майора (14)

14.

Плажната ивица на Солерно беше дълга близо четири километра, от които повече от две пети бяха застроени в ресторанти, барове и казина. Козела пиеше водка с ръка на пулса в източния край на градчето, загледан през морето в лъчението, с което остров Капри озаряваше нощта, когато звънна телефона.

„Алкалай“ се изписа в менюто.

— Слушам те, сабри! — каза Козела.

— Чувал ли си нещо за фондация „Ротшилд Синай“? — попита Алкалай.

— Знам кое е Ротшилд, знам и коя е Синайската пустиня, — отговори Козела — но комбинирани тези понятия чувам за първи път.

— Особена структура, Козел — каза старият генерал. — Седалището й е във Виена, но е пръсната из цял свят. Еврейска структура.

— Сабри, знаеш аз не съм евреин — каза Козела.

— Но аз съм, Козел. Българската връзка прекъсва някъде по трасето. Предполагам, че емисари на „Ротшилд Синай“, ще дойдат да я възстановят. И ще те потърсят тебе, приятелю! Италия не е голяма.

Козела изтръпна. Алкалай знаеше къде се намира в момента, а това значеше и много други неща. След известна пауза Козела попита:

— Какво очакваш да направя, Морис?

— Отваряй си очите на четири, Козел. Става дума за много пари, приятелю! Скъсаш ли тази нишка, аз ти гарантирам амнистия по цял свят.

— А ако заиграя в тоя отбор? — попита Козела.

— Ти играеш в този отбор, приятелю — каза Алкалай — време е да престанеш. Съветвам те да седнеш на резервната скамейка. Намери Володя Аберман. Представя се за Влад Аберадо и го дръж, докато не дойда да го взема от теб. Това момче е ключ от вратата, Козел! — каза Алкалай и изключи телефона.

 

 

На другия край на Солерно Михаил Митев — Майора и Бенина Аберман вечеряха „фрути ди маре“ на свещи. Беше прекрасна вечер, бризът подухваше откъм Средиземно море. Някакъв възрастен мъж дискретно пееше канцонети под акомпанимента на пиано. В заведението имаше много хора, но беше така разположено, че всеки на масата си да се чувства сам.

— Мога ли да те наричам Михаил? — попита Бенина с най-невинния си глас.

— Аз така се казвам — отговори Майора.

— Тогава защо те наричат Майора?

— Детски прякор от спортното училище, — отговори той. — Малко са тия, които още помнят как се породи.

— А всъщност как се породи? — попита Бенина.

— Набих един майор — отговори той. — Позволи си лукса да ни тероризира, ние бяхме малки деца. Никога не съм търпял унижения.

— Личи ти — каза Бенина. — Има нещо гордо в теб. Извини ме, Михаил, знам за страшната ти слава, но не ме е страх от теб. Това дразни ли те?

— Радва ме — широко усмихнат отговори Майора. — Последното нещо, което искам, е да те стресна. Аз мога ли да те наричам Бени?

— Така ме наричат всички, — отговори тя. После загледана в свещта промълви бавно. — Имаш красиви ръце. Първото нещо, което гледам в един мъж това са очите и ръцете.

Майора се развесели искрено.

— Комплимент за комплимент, Бени — каза той, — ти имаш прекрасни крака, бюст. Въобще си изключително красива жена. Това не е връщане на топката.

Бенина се надвеси над него и допря устни до бузата му.

— Благодаря ти — тихо каза тя и се върна на мястото си.

Сервитьорите продължиха да мъкнат скариди, миди, омари, октоподи и всички екстри на бандитския лукс, който Майора можеше да си позволи. И го правеше. Не, че Бенина не можеше. Тя просто знаеше, че трябва да остави инициативата в негови ръце.

— Разкажи ми за мъжа си — започна Майора, когато реши, че паузата е достатъчно дълга.

— Не знаеш ли истината? — учудена попита Бени.

— За коя истина говориш?

— Той всъщност не ми е съпруг, а първи братовчед. Сключихме формален брак, за да узаконя легализирането му в България.

Майора онемя. „Защо никой от моите идиоти не ми е казвал нищо подобно?“ вътрешно вбесен помисли той, но запази самообладание и продължи:

— Сериозно ли говориш, Бени?

— Напълно. Нашите дядовци са братя. Това е човекът, който вкара братята ми гроба, Михаил! Искам го мъртъв.

— Преди това ни трябва жив, Бени, — каза Майора. — Той знае нещо, което ни трябва и на двамата. Изстискаме ли секрета, аз лично ще го доставя увит в целофан. Ако искаш, мога да го сложа и под елхата.

Бени мълча много дълго време. После вдигна бадемовите си очи и се взря в него.

— Не съм гладна, Михаил. Заведи ме някъде, където можем да потанцуваме!

 

 

Влад Аберман също не си губеше времето. Или поне си въобразяваше, че е взел всички необходими мерки за защита. На тридесет километра от Салерно, в градчето Амалфи, той беше подготвил лабораторията и въпрос на негов каприз беше да я пусне в действие или да не действа.

Кита скиташе из Ривиерата с една алфа ромео рент-а-кар и търсеше Бенина по заведенията на крайбрежието. „Игла в купа сено“ — не беше голяма вероятността да я открие, но беше време за истинските ходове. А той щеше да ги предприеме след 24 часа на тринадесети, във вторник, когато емисарите на „Ротшилд Синай“ се бяха поставили вече на негово разположение.

— Г-н Лазов, — каза Влад, когато набра телефона на малкия Ас и заговори на някакъв език, който си въобразяваше, че е руски. — Имате ли някакви известия за мен?

— Да — каза младия глупак, — трябва да ви видя незабавно!

— О-о-о, г-н Лазов — каза Аберман, — дали ще се видим или не, решавам аз! А още повече къде и кога? Какво имате да ми казвате?

— Не е за телефон — със заекване каза Лазов.

— Слушам!

— Козела е в Италия — отново заекна Лазов.

— Къде? — попита Аберман. — Знам, че нямаш отговор на този въпрос, но утре по това време ще се обадя отново. Дотогава трябва да научиш точния адрес на Козела иначе си уволнен, приятелю!

Аберман прекъсна телефонния разговор, съблече се, напълни ваната с хладка вода и с наслада се потопи в нея. „Всъщност истинската наслада от живота е не толкова печалбата, колкото манипулацията“ мислеше той, докато се наслаждаваше на хвойновата пяна.

 

 

— Михаил — каза Бенина, когато влязоха в апартамента му в хотел „Помпей“. — Ще ми позволиш ли аз да поема инициативата?

— Звучи ми като партийно събрание — каза Майора.

— Не искам да ме сваляш — каза Бенина, — искам да ти се отдам. Това разбираемо ли е?

— Резултатът е един и същ — усмихнат каза Майора.

— Да — каза Бенина, — но подходът е различен. Сега ще отида да взема един душ и ще дойда при теб. Ще дойда аз! Доброволно! Ще ти се отдам! А това значи, че ще го направя по своя воля. Ако не искаш да правиш секс с мен, загаси лампите. Няма да се бавя.

Без да чака отговор, Бенина се съблече гола и влезе в банята. „Ако има глупостта да ме изчака с него е свършено“, мислеше тя докато се справяше с тоалета си. „А, ако не ме чака? — беше следващата й мисъл. — Тогава с тебе е свършено момиче“.

Когато влезе в хола обаче, завари Майора легнал, гол да пуши на запалена лампа.

— Много си красива — каза той, когато я видя да се задава гола от банята.

„Боже, колко си глупав!“ си помисли Бенина и легна в леглото.