Ричард Бротиган
Едно сомбреро пада от небето (80) (Японски роман)

Автограф

Дори след като хиляди федерални войници завзеха града и се опитаха да въведат ред в безумното опустошение, никой не забеляза сомбрерото, което си лежеше на улицата. Стотици превозни средства, танкове, джипове, камиони и бронирани коли, затътнаха нагоре-надолу по улицата, но никой не докосна сомбрерото.

То си стоеше необезпокоявано, като чудо, посред улицата, докато завземаха града.

Все пак след края на последното сражение се случи нещо интересно — температурата на сомбрерото постепенно се върна на старото си положение, когато, преди тези няколко препълнени със събития дни, то падна от небето.

Температурата на сомбрерото отново слезе на –24 по Фаренхайт.

В един момент Норман Мейлър мина точно покрай сомбрерото, но и той не го видя. Той дори се загледа за миг в него и може би щеше да го види, ако към него не се спуснаха войници да искат автографи.

Норман Мейлър отмести поглед от сомбрерото и раздаде на войниците автографи.

— Благодарим ви, мистър Мейлър — казаха те.

Но Норман Мейлър вече гледаше встрани от сомбрерото и не върна погледа си към него. Той продължи по улицата, за да интервюира някои от жителите на градеца, които бяха арестувани и затворени в салона на едно кино.

Искаше да открие за какво, дяволите да ги вземат, тези хора бяха отворили работа на цялата армия на Съединените щати.

Мина покрай сомбрерото и не го видя.