Ричард Бротиган
Едно сомбреро пада от небето (6) (Японски роман)

Дишане

Когато я видя за първи път една нощ в Сан Франциско, той беше много пиян. На излизане от работа тя се бе отбила с колежки в кварталното барче. Не обичаше да пие, защото, типично за японците, не носеше, а освен това й бе противно усещането за алкохол в организма. Замайваше я.

Затова нямаше обичай да посещава барове.

Но онази вечер след работа тя беше уморена и две от колежките й я предумаха да се отбие с тях в кварталното барче, където се събираха много млади хора.

Когато той се завъртя на столчето си пред бара, силно пиян, състояние, което не му беше непознато, и я видя да седи, както си беше в бялата престилка, не му и мина през ум, че две години по-късно ще седи на пода сред ситни късчета хартия, в които се говори за падането на едно сомбреро от небето, че очите му ще леят сълзи, като пролетни планински извори, задето никога вече няма да намери пристан за себе си, и че ще му е омръзнало дори собственото дишане.