Ричард Бротиган
Едно сомбреро пада от небето (39) (Японски роман)

Убежище

Въпреки че на главната улица бунтът се развихряше с пълна сила, сомбрерото си оставаше необезпокоено. Сякаш се намираше в свое мъничко убежище в центъра на вълнението. Убежището беше около десет фута в диаметър. Около този кръг като че ли бе издигната невидима ограда, защото хората не стъпваха в него. Животът и смъртта вилнееха извън кръга, но никой не дръзваше да го прекрачи.

Нямаше никаква причина хората да не прекрачват в него.

Просто не го правеха.

В кръга все още стоеше кметът, който скандираше към тълпата номера на колата си, но никой вече не го чуваше. Виждаше се как устата му се отваря, но все едно че нищо не излизаше от нея. Ревът на тълпата бе превърнал кмета в мим.

Двамата мъже също стояха там и плачеха.

Такава беше тяхната съдба.

Погрижихме се да разкажем за хората в кръга.

Остана само сомбрерото.

То все тъй лежеше насред улицата. Недокоснато. Без никаква причина тълпата го бе оставила на мира. Ни един човек не стъпи в кръга и не се опита да го вдигне. Сомбрерото просто си лежеше там, непроменено и незасегнато от суматохата около него.

Ето още две любопитни подробности за сомбрерото:

1. Произведено в Мексико.

2. Да, то наистина принадлежеше на някого, но той се намираше много далеч оттук.