Ричард Бротиган
Едно сомбреро пада от небето (2) (Японски роман)

Японка

Юкико спеше и косата й, дълга и японска, също спеше, пръсната около нея. Тя не знаеше, че косата й спи. Белтъчините също се нуждаят от почивка. Но Юкико не се замисляше над такива работи. В същината си нейните мисли бяха много семпли.

Сутрин тя сресваше косата си. Това беше първото нещо, което свършваше, щом станеше. Сресваше я винаги много грижливо. Понякога я свиваше в класически японски кок на върха на главата си. Друг път я разпущаше свободна и тогава косата й стигаше до под кръста.

В Сан Франциско минаваше десет часът вечерта. Капки тихоокеански дъжд трополяха по прозореца до нейното легло, но тя не ги чуваше, защото спеше дълбоко. Сънят й беше открай време здрав и тя обичаше да проспива дълги часове, по дванайсет наведнъж, а и повече, с насладата, с която се отдаваше на приятни занимания — като разходки или приготвяне на вкусни ястия. Освен това обичаше и да си похапва.

Докато той късаше хартията с изписаните върху нея думи за едно паднало от небето сомбреро, тя спеше, а с нея спеше и косата й: дълга и черна, пръсната наоколо й.

Косата й сънуваше, че е сутрин и че я решат много грижливо.