Ричард Бротиган
Едно сомбреро пада от небето (17) (Японски роман)

Дишане

Другите две жени млъкнаха и зяпнаха нагоре към него.

Азиатката го изгледа много изпитателно.

Никога преди азиатка не беше го поглеждала тъй изпитателно. Очите й бяха тъмни и тесни. За миг, понеже очите й бяха толкова тесни, той се запита дали тя вижда както белия човек. Въпросът отлетя от ума му още с помисъла, но щеше да се завръща много пъти през двете години, в които бяха близки. Просто от време на време той се питаше дали тя обхваща с поглед всичко в стаята или където и да се намираха в момента. Може би виждаше само 75 процента от онова, което я обкръжаваше.

Подобна мисъл можеше да хрумне само на дете.

Но дотогава неговият опит с азиатките не надминаваше случайните срещи с тях из Сан Франциско: в китайския квартал, в японския квартал и пр. Никога преди азиатка не беше го заглеждала тъй изпитателно. В нейните очи той прочете още нещо, което бе улавял и в очите на други жени, когато го заглеждаха.

Той знаеше какво е то.

И се поотпусна.

— Моля, заповядайте — покани го тя.

И той седна.

Разбра по израза на очите й, че ще се получи. Едва забележимо, дишането й се промени. Задиша по-бързо. Забързването на нейното дишане му беше приятно.

Келнерката се приближи и той поръча питиета за всички. После си казаха имената.

Тя беше японка.