Ричард Бротиган
Едно сомбреро пада от небето (10) (Японски роман)

Кмет

— Ама защо падат шапки от небето? — попита кметът.

— Откъде да знам — отвърна братовчедът. Безработният се запита дали шапката ще стане на неговата глава.

— Работата е сериозна — каза кметът. — Я да го огледам по-отблизо туй сомбреро.

Той махна към шапката и братовчедът светкавично се наведе да я вдигне, защото искаше някой ден сам да стане кмет, а вдигането на тази шапка може би щеше да му осигури известна политическа подкрепа за онова бъдеще, когато неговото име щеше да бъде изписано върху избирателните бюлетини.

Възможно е и сам кметът да го подкрепи, като провъзгласи на някой многолюден събор:

— Аз ви бях добър кмет и затова вие ме преизбрахте шест пъти, но съм убеден, че и моят братовчед, този тук пред вас, ще бъде велик кмет и ще продължи утвърдената в нашата общност традиция на честност в управляването.

Да, идеята да вдигне сомбрерото беше отлична.

Бъдещето му на кмет зависеше от това.

Щеше да е кръгъл идиот, ако беше казал:

— Че вземи си го сам. За кой се мислиш ти бе? Да не съм се родил на тази земя, за да ти подавам разни сомбрера?