Айзък Азимов
Фондацията (30)

6

Горов беше освободен на тридесетия ден срещу двеста и петдесет килограма най-жълто злато. А заедно с него бе освободена гарантираната и недокосната мерзост — неговият кораб.

После, също както при навлизането в системата Аскон и при излитането от нея, ескортът от елегантни малки кораби ги изпрати.

Понйетс гледаше слабо осветената от слънцето точица, която представляваше корабът на Горов, докато, носен от тънкия кодиран етерен лъч, ясно и пискливо се разнесе неговият глас.

— Но това не е, което се искаше, Понйетс — каза той. — Трансмутаторът няма да свърши работа. Откъде го взе всъщност?

— Не съм го взимал — отвърна търпеливо Понйетс. — Сглобих го от частите на камера за облъчване на храни. В действителност е същински боклук. При големи мащаби консумацията на енергия е много висока. Ако не беше така, Фондацията щеше да използва трансмутация, вместо да търси тежки метали из цялата Галактика. Това е стандартен номер, какъвто използват всички търговци, като се изключи, че никога преди не съм виждал устройство за превръщане на желязо в злато. Но впечатлява и работи… доста кратко.

— Добре. Но точно този номер не върши работа.

— Измъкна те от тежко положение.

— Доста далеч сме от целта. Още повече че щом се отървем от загрижените ни придружители, ще трябва да се върна.

— Защо?

— Ти самият го обясни на онзи твой политик. — Гласът на Горов звучеше изнервено. — Цялата ти тактика на продажбата се основаваше върху факта, че трансмутаторът е средство за постигане на дадена цел, а сам по себе си няма стойност, че асконецът купува златото, а не машината. Добре беше от психологична гледна точка, тъй като свърши работа, но…

— Но? — подкани го учтиво и глуповато Понйетс.

Гласът от приемника стана по-писклив.

— Но ние искаме да им продадем машина, която е ценна сама по себе си; нещо, което ще искат да използват открито; което ще ги принуди да се обявят в подкрепа на атомната техника от личен интерес.

— Разбирам всичко това — рече Понйетс тихо. — Веднъж вече ми го обясни. Но ще бъдеш ли така добър да изслушаш какво следва от моята продажба? Докато трансмутаторът работи, Фърл ще прави злато; а той ще работи достатъчно дълго, за да успее да откупи избирането си при следващите избори. Сегашният Велик магистър няма да издържи дълго.

— Разчиташ на признателност? — попита студено Горов.

— Не… на интелигентно схващане за собствен интерес. Трансмутаторът му купува избора; други механизми…

— Не! Не! Предпоставките ти са неправилни. Той няма да е благодарен на трансмутатора… а на златото, старомодното злато. Това се опитвам да ти обясня.

Понйетс се захили и се намести в по-удобно положение. Добре. Беше измъчил достатъчно човека. Горов започваше да губи самообладание.

— Не бързай толкова, Горов — поде търговецът. — Не съм свършил. Вече са намесени и други машинки.

Последва кратко мълчание. После гласът на Горов прозвуча предпазливо.

— Какви друга машинки?

Понйетс автоматично и безполезно направи жест с ръка.

— Виждаш ли този ескорт?

— Виждам го — отвърна кратко Горов. — Кажи ми за машинките.

— Ще ти кажа — ако ме изслушаш. Придружава ни личната флота на Фърл; специална чест от Великия магистър за него. Успял е да му я измъкне.

— И какво?

— А къде, мислиш, ни отвежда? В мините му по периферията на системата Аскон, там отиваме. Слушай! — Понйетс внезапно се разгорещи. — Казах ти, че се заемам с работата, за да спечеля пари, а не за да спасявам светове. Добре. Продадох трансмутатора за нищо. Нищо освен риска да попадна в газова камера, а това не допринася за изпълнение на квотата ми.

— Продължавай за мините, Понйетс. Каква е тяхната роля?

— Да носят печалба. Ще се запасим с калай, Горов. Ще натъпчем с калай и последния кубически сантиметър на тази стара гемия, а ще остане и за твоята. Ще кацна с Фърл, за да прибера калая, приятелю, а ти ще ме подсигуряваш отгоре с всичките си оръдия, с които разполагаш — просто в случай че Фърл не се окаже толкова честен в сделката, колкото се изкарва. Този калай е печалбата ми.

— За трансмутатора ли?

— За целия ми товар от атомни устройства. На двойна цена плюс премия. — Той вдигна рамене почти извинително. — Признавам, че го поизмамих, но нали трябва да изпълня квотата?

Горов явно се обърка.

— Ще ми обясниш ли? — попита той несмело.

— Какво има да се обяснява? Всичко е очевидно, Горов. Виж, хитрият пес си мислеше, че ме е хванал в сигурен капан, защото неговата дума има повече тежест от моята пред Великия магистър. Той взе трансмутатора. На Аскон това е престъпление, което се наказва със смърт. Но по всяко време можеше да каже, че ме е подмамил в клопка от най-чисто патриотични мотиви, за да ме разобличи като продавач на забранени устройства.

— Това е очевидно.

— Естествено. Но цялата работа не беше само в дума срещу дума. Разбираш ли, Фърл никога не е чувал, нито е знаел, че съществува микрофилмова камера.

Горов внезапно се изсмя.

— Точно така — продължи Понйетс. — Той имаше надмощие. Бях добре наказан. Но след като му монтирах трансмутатора като куче с подвита опашка, включих камерата в устройството и при прегледа на следващия ден я извадих. Разполагах с идеален филм за неговата светая светих, най-съкровеното му кътче, с него самия, бедният Фърл, който задейства трансмутатора с цялата му мощ и се наслаждава на първото парче злато, сякаш е яйце, което току-що е снесъл самият той.

— Показа ли му резултата?

— След два дни. Бедният мухльо през живота си не беше виждал триизмерни цветни озвучени изображения. Твърди, че не е суеверен, но ме нарече мошеник и въобще не съм виждал друг възрастен човек да изглежда толкова уплашен като него тогава. Казах му, че съм монтирал прожектиращо устройство на главния площад в града, нагласено да заработи по пладне, когато ще го гледат милиони фанатични асконци и след това те ще го разкъсат на парчета; само след половин секунда той вече издаваше нечленоразделни звуци пред коленете ми. Беше готов на всяка сделка, която предложа.

— А беше ли така? — Горов едва сдържаше смеха си. — Искам да кажа, беше ли поставил устройството на площада?

— Не, но това не е от значение. Той сключи сделката. Купи и последното устройство, което имаме и двамата, за толкова калай, колкото можем да натоварим. В този момент смяташе, че съм способен на всичко. Договорът е в писмен вид и ще получиш копие, преди да кацна с него, просто като още една предпазна мярка.

— Но ти си засегнал себелюбието му — рече Горов. — Дали ще използва устройствата?

— Защо не? Това е единственият начин да си върне загубите, а ако спечели пари от тях, ще спаси гордостта си. И той ще стане следващият Велик магистър — а и най-подходящият човек, който можем да имаме на наша страна.

— Да — съгласи се Горов, — сделката е добра. И все пак техниката ти на продажба е доста неприятна. Нищо чудно, че са те изхвърлили от семинарията. Нямаш ли никакви морални задръжки?

— Какво значение има? — отвърна с безразличие Понйетс. — Знаеш какво казва Салвор Хардин за моралните задръжки.