Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (85) (Готически уестърн)

Пикник в зората на двадесетия век

Дълго стояха и гледаха как къщата изгаря до основи. Пожарът фучеше високо в небето. Пламъците бяха тъй ярки, че всички си имаха сенки.

Професорът си бе възвърнал нормалното настроение и прегърна любещо дъщерите си, за да наблюдават заедно изпепеляването на къщата.

— Сериозно вещество си забъркал, професоре — обади се Камерън.

— Никога повече — беше отговорът на професора.

Запознал се беше вече с Гриър и Камерън и ги харесваше, още повече че им беше безкрайно благодарен, задето го освободиха от проклятието на Химикалите, наричани още Чудовището Хоклайн.

Накрая просто насядаха по земята и гледаха до зори как къщата изтлява. Пожарът ги топлеше. Сестрите Хоклайн замениха любещите ръце на баща си с ръцете на Гриър и Камерън. Професорът остана да седи самотен, погълнат от мисли за резултата от годините, посветени на научни опити, и за пътя, довел до този край.

От време на време той поклащаше глава, но беше също така и много щастлив, че не е вече стойка за чадъри във форма на слонски крак. Това беше най-страшното нещо, което бе преживял.

Икономът седеше все още зашеметен и изтърсваше пръстта от дрехите си. В косата му имаше парченце куфар.

Разположени така, те бяха като група на пикник, но пикникът, разбира се, беше изгарянето на една къща, смъртта на Чудовището Хоклайн и краят на един научен блян. А беше едва зората на двадесетия век.