Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (73) (Готически уестърн)

Да убиеш колба

— Смяташ ли, че ще ни трябва пушка? — Гриър попита Камерън.

Отговор не последва.

Гриър си помисли, че навярно Камерън не го е чул, затова повтори въпроса си.

— За да убием колба? — възкликна Камерън.

Сестрите Хоклайн се усмихнаха.

Гриър не схвана иронията. И не забеляза, че Камерън още държи чашата с уиски в ръка. Гриър необикновено се вълнуваше от предстоящия сблъсък лице с лице с чудовището Хоклайн.

Камерън носеше чашата с уиски, сякаш беше пистолет, нехайно, но професионално, разчитайки, че без да създава впечатление за заплаха, ще се окаже свръхефектна, когато потрябва.

Дори чудовището, което ги дебнеше изпод вратата на лабораторията, не обърна внимание на чашата с уиски в ръката на Камерън.

То имаше вече разработен план как да се справи с опасността, надвиснала над живота му. Усмихна се на собствената си хитрост. Харесваше плана си, защото беше пъклен.

Внезапно чудовището даде със задника назад и слезе с едно стъпало към лабораторията, при което блъсна нищо неподозиращата сянка две стъпала по-надолу.

Мамка ти! — изруга наум сянката, опита се да си възвърне своето несъществуващо достойнство и започна да внимава повече в чудовището Хоклайн, за да може да следва движенията му, нали това е работата на сянката.