Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (67) (Готически уестърн)

Заличаването на едно човешко дело

— Искате да кажете, че трябва да унищожим смисъла на живота на нашия баща! — възкликна мис Хоклайн.

— Да — отвърна Камерън. — Или вие него, или той вас.

— Не е възможно да няма трето разрешение — намеси се другата мис Хоклайн. — Как да изхвърлим с лека ръка нещо, над което той се е трудил двайсет години.

Беше една минута преди полунощ. Мис Хоклайн стана и хвърли буца въглища в камината. Другата мис Хоклайн наля още кафе на Гриър. Наливаше от сребърен кафеник.

Всичко спря, докато сестрите Хоклайн обмисляха какво да правят. Вземаха безвъзвратно решение.

— Сигурни сме, не забравяйте, че това идиотско вещество е видяло сметката на баща ви — напомни им Гриър и часовникът започна да отбива полунощ и да завърта света към 14 юли 1902 година.

— Четири — обади се Камерън.

— Дайте ни още няколко минути — помоли мис Хоклайн и погледна тревожно сестра си. — Трябва добре да преценим. После няма връщане.

— Окей — съгласи се Гриър.

— Дванайсет — провъзгласи Камерън.