Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (57) (Готически уестърн)

Връщане към чудовището

— Време е да помислим за унищожаването на чудовището от мазето — каза Камерън, а сестрите Хоклайн си замълчаха. — Цял ден стоим тук и не можем да се наканим. Толкова неща се случват. Искам да изкараме най-после от играта това проклето чудовище и да се залавяме за други работи, щото да пукна, но тук има и други работи, за които трябва да се заловим. Ти какво мислиш, Гриър? Нали е време вече за едно малко убийство на чудовище?

Гриър погледна разсеяно Камерън, но полезрението му обхвана и камината. Пламъкът, който не гореше, и димът, който не се изнизваше нагоре, бяха изчезнали. Огънят си беше съвсем нормален. Гриър плъзна поглед към сестрите Хоклайн, а после, уж небрежно, но внимателно, и по цялата стая.

— Чу ли ме? — попита Камерън.

— Чух те — отвърна Гриър.

— И какво мислиш? За едно малко убийство на чудовище?

Двете сестри Хоклайн носеха съвсем еднакви перлени огърлици. Огърлиците елегантно обгръщаха шиите им.

Но някои перли блестяха по-ярко от останалите и някои от къдриците, разпуснати по вратовете, тъмнееха малко по-наситено от останалата им коса.

— Да, трябва веднага да убием чудовището — съгласи се Гриър. — Затова сме тук.

— Да, и аз мисля, че трябва — добави Камерън. — А после ще търсим причините за щуротиите, които стават наоколо. Не бях виждал да се погребва човек в куфар.