Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (55) (Готически уестърн)

Копия от снимка

Това наистина улесни погребението. Докато Гриър копаеше малък гроб непосредствено зад границата на мраза, мис Хоклайн се качи горе и взе един куфар.

След погребението с подходящо слово за тежката загуба, произнесено над мъничкия гроб и дребния кръст, всички се върнаха в къщата и се събраха в дневната откъм фасадата.

Гриър и Камерън не носеха оръжието си. Бяха го прибрали в дългото тясно куфарче, отново оставено до стойката за чадъри във форма слонски крак. Те вземаха със себе си оръжие само ако трябваше да го пускат в действие. През останалото време го държаха в куфарчето.

Камерън хвърли малко въглища в камината.

Сестрите Хоклайн седнаха една до друга на канапето. Гриър потъна в едно дълбоко кресло срещу тях със скулптирани мечешки глави върху ръчните облегалки.

Камерън остана до камината, след като подхрани огъня, но се обърна с лице към стаята и към разтревожените погледи на своите връстници. Погледна към една масичка, отрупана с кристални гарафи с напитки и с високи фини кристални чаши върху сребърен поднос, които им правеха компания.

— Струва ми се, всички се нуждаем от едно питие — предложи той.

Мис Хоклайн стана от канапето, отиде до масата и наля за всички по чаша шери, от което след миг вече отпиваха.

Тя се върна на своето място до сестра си и четиримата отново застинаха в същите пози, които бяха заели преди предложението на Камерън, само че този път в ръцете си държаха чаши.

Изящно композирана картина, като две копия от една и съща снимка, само дето на едното имаше чаши с шери.