Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (43) (Готически уестърн)

Пътуване към ледниковите пещери

Двете мис Хоклайн ги поведоха по коридора към стълбата, която водеше към лабораторията и ледниковите пещери.

Бяха минали почти половината от коридора, когато чуха тежко бавно тътрене. Беше икономът. Появи се от една врата и навеждайки глава, излезе в коридора.

— Вие ще убиете чудовището — предрече той със съвсем старчески глас. Устата му мърдаше, а гласът сякаш излизаше от нея минути по-късно.

Стърчеше над всички.

Косата му беше бяла като скрежа по тревата около къщата.

— Чудовището изяде моя господар — промълви икономът. — Да бях мъничко по-млад! Щях да го убия с голи ръце.

Ръцете му бяха грамадни и чворести от артрит. На младини те сигурно биха се справили с едно чудовище, но сега висяха отпуснати като престарели, посивели, негодни за ядене свински бутове.

— Вие ще убиете чудовището! — повтори великанът-иконом. Беше страшно уморен от пътуването си до Брукс за покупка на материали, необходими за Химикалите. Много стар беше вече за такива дълги пътешествия.

Клепачите на великана-иконом бяха увиснали.

— Слага богу — каза той. Думите заглъхнаха още в гърлото му. Сякаш ги бе произнесъл човек, потънал в дълбоко старо кресло.