Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (40) (Готически уестърн)

Папагал

— Ако Химикалите могат да променят мислите в главата ти и да задигат дрехите направо от гърба ти, тогава, струва ми се, имаме насреща нещо, което може да бъде опасно — заключи Гриър.

— Ние се страхуваме от чудовището — каза мис Хоклайн.

— Кое по-точно? — попита Гриър. — Защото аз мисля, че може би си имате две. И онова, което е зад желязната врата, там долу, в ледниковите пещери, може да се окаже по-малката ни грижа.

— Я да слезем и веднага да видим сметката на чудовището долу — предложи Камерън. — Да свършим с него, а после ще умуваме за други неща, щом толкова държите да умуваме за тях. Дотегна, ми само да дърдорим. Доникъде не стигаме така. Отивам да взема пушките и да слизаме долу да го пречукаме. Знаете ли поне как изглежда, или колко е голямо, или какво въобще представлява, мамка му?

— Не, никога не сме го виждали — отговори мис Хоклайн. — То само вие и блъска желязната врата между ледниковите пещери и лабораторията. Откак изчезна татко, ние държим вратата непрекъснато заключена.

— Какви звуци издава? — попита Камерън.

— Смесени, като точене на вода в чаша — взе да обяснява мис Хоклайн — и като кучешки вой, и като бърборене на пиян папагал. Но силно, много силно.

— За това нещо май ще ни трябва голямата ловджийска пушка — заключи Камерън.