Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (31) (Готически уестърн)

Черните чадъри

Влязоха. Вътре бе отрупано с красиви викториански мебели и беше много студено. — Насам, към кухнята — покани ги мис Хоклайн. — Ще ви приготвя нещо за закуска. Струва ми се, няма да ви дойде зле малко шунка с пържени яйца, а, момчета?

— Ще се кача горе да се преоблека — каза Вълшебното момиче. Тя изчезна по вита махагонова стълба към горните етажи на къщата. Гриър и Камерън гледаха подире й, докато се скри. След това последваха мис Хоклайн към кухнята. Беше много приятно да вървят зад нея. Тя бе съблякла палтото си и бе останала по дълга бяла рокля с висока дантелена яка. Тялото й бе досущ като на Вълшебното момиче. Гриър и Камерън си я представиха без дрехи, изглеждаше съвсем като Вълшебното момиче, което бе отлична гледка.

— Най-напред ще ви приготвя закуска, а после ще ви обясня какво искаме да свършите, дълъг е пътят от Портланд дотук. Толкова се радвам, че дойдохте. Имам чувството, че ще станем приятели.

Кухнята беше грамадна. С широк прозорец, през който се виждаха снегът и скрежът по земята. В печката гореше буен огън и в кухнята беше топло и уютно.

Гриър и Камерън седнаха на столове край масата, а мис Хоклайн взе от печката една голяма кана и им наля пълни чаши силно черно кафе.

После извади шунка, отряза две големи парчета и ги сложи да се пържат на печката. Замеси малки хлебчета и ги пъхна да се пекат във фурната. Гриър и Камерън не можеха да си спомнят някой друг да им бе омесвал хлебчета и да ги бе изпичал с такава бързина.

Мис Хоклайн беше страшно сръчна в кухнята, както и във всичко останало в живота си. Докато готвеше, много-много не говореше. По едно време ги попита дали им харесва Портланд и те отговориха, че им харесва.

Гриър и Камерън я наблюдаваха много внимателно, замисляха се над всяко нейно действие, гадаеха какво ще последва, предусещаха, че всичко това бе начало на някакво доста странно приключение.

Иначе изглеждаха безгрижни, отпуснати, не бързаха, сякаш онова, което бе станало до този момент в тази особена къща, кацнала върху ледникови пещери и замръзнала земя посред лято, беше най-обикновено нещо за тях.

Камерън бе внесъл вътре куфарчето с оръжията. Беше го оставил в антрето до една голяма стойка във форма на слонски крак пълна с черни чадъри.