Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (24) (Готически уестърн)

Палтото

Продължаваха да яздят навътре и още по-навътре в Мъртвите хълмове, които изчезваха зад тях, за да се появят мигом наново отпред и всичко си оставаше непроменено, и всичко беше неподвижно.

За момент на Гриър му се стори, че вижда нещо по-различно, но се оказа, че е сбъркал. Онова, което бе видял, бе досущ като всичко, което виждаше от известно време насам. Помисли си, че е нещо по-дребно, а после разбра, че е абсолютно същата големина като всичко останало.

Той бавно поклати глава.

— Откъде намира Пилс тия коне? — обърна се Камерън към Вълшебното момиче.

— Всички се питаме това — отговори тя.

След време на Камерън му се дощя да преброи отново нещо, но понеже всичко бе еднакво, той се затрудни да открие материал за броене, затова преброи стъпките на коня си, който го отнасяше навътре и по-навътре в Мъртвите хълмове към мис Хоклайн, застанала вече на верандата на огромната жълта къща и загледана към Мъртвите хълмове. Тя бе облякла дебело зимно палто.