Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (13) (Готически уестърн)

Бинокъл

Дилижансът спря внезапно на планинското било, от което се спускаше вълниста ливада. Безброй лешояди, като от Стария завет, кръжаха и кацаха, и пак се разлитаха над ливадата. Бяха като ангели на мъртвата плът, свикани на поклонение в огромен разпрострял се храм на множество от дребни, бели, в миналото живи твари.

— Овце! — изкрещя кочияшът. — Хиляди овце!

Той оглеждаше ливадата през един бинокъл. Преди години кочияшът бил офицер, младши лейтенант от кавалерията във войните с индианците, затова, когато караше дилижанса, винаги носеше бинокъла си.

Напуснал бе кавалерията, защото не му допадало да убива индианци.

— Асоциацията на овцеубийците от Морнинг Каунти е действувала по тия места — заключи той.

Всички пътници от дилижанса погледнаха през прозорците и слязоха още докато кочияшът се смъкваше от мястото си. Протегнаха се и се опитаха да разкършат схванатите от пътуването стави, загледани как долу в ливадата лешоядите ръфат овцете.

За щастие вятърът духаше в противоположна посока, така че не довяваше до тях мириса на смъртта. Можеха да наблюдават смъртта, без да се сближават с нея.

— Тия овцеубийци наистина знаят как се убиват овце — каза кочияшът.

— Достатъчно е само да имаш пушка — отбеляза Камерън.