Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (80) (Готически уестърн)

В царството на сънищата

Първи влезе Гриър. Той отвори вратата на лабораторията и лампата, която носеше, освети стълбите и част от лабораторията. Невероятно заплетено място. Такова нещо Гриър не бе виждал. Маси, отрупани с хиляди шишенца. Апарати, чийто дом трябваше да се намира в царството на сънищата.

— Защо спря, Гриър? Влизай де, че да огледаме — подкани го Камерън.

— Окей.

Чудовището Хоклайн ги дебнеше. Тяхната безпомощност го забавляваше. Жените ги нямаше, но чудовището щеше да се погрижи за тях, след като свърши с Гриър и Камерън. Време имаше за всички.

Чудовището тъй злорадствуваше при мисълта за ужасите, които щеше да им стори, че не забеляза как нещо странно се заражда в сянката.

Тя проследи Гриър и Камерън, докато слязоха долу и запалиха три-четири лампи, та да се вижда по-добре, но после сянката насочи вниманието си към чудовището Хоклайн, загледа се в него и докато се взираше все по-настойчиво, усети как в нея покълва странно непознато чувство.

Една мисъл изцяло завладя съзнанието на сянката и тази мисъл взе да се оформя като план за пряко действие при първото движение на чудовището.

— Уф! Какво зловещо място! — промърмори Гриър.

— Не е по-зловещо от остров Хавай — обади се Камерън.