Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (8) (Готически уестърн)

В полъха на ранна утрин

Точно на излизане от Гомпвил един мъж висеше обесен от моста над реката. На лицето му бе изписано неверие, сякаш още не можеше да повярва, че е мъртъв. Просто отказваше да повярва, че е мъртъв. И нямаше да повярва, че е мъртъв, докато не го погребат. Тялото му се полюшваше леко във вятъра на ранната утрин.

Заедно с Гриър, Камерън и Вълшебното момиче в дилижанса пътуваше и един търговец на бодлива тел. Търговецът приличаше на петдесетгодишно дете с дълги тънки пръсти и мъртвешкобледи нокти. Той отиваше в Били, а после и в Брукс, за да продава бодливата си тел.

Търговията вървеше добре.

— Сега тук стават често такива неща — каза той, като посочи трупа. — Работа на гангстерите от Портланд. Те са го направили.

Той единствен проговори. Никой друг нямаше думи за изговаряне на глас. Гриър и Камерън си казаха наум каквото имаха да си кажат.

Вълшебното момиче остана тъй спокойно, сякаш бе израснало в страна, където отвсякъде никнат трупове вместо цветя.

Дилижансът мина по моста, без да спира. Протътна по него като гръмотевична буря със средна сила. Вятърът завъртя трупа, така че той сподири дилижанса, докато се изкачи по пътя край реката, и изчезна сред прашните зелени дървета на един завои.