Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (56) (Готически уестърн)

Отново Вълшебното момиче

— Искам да ви попитам нещо, момичета — наруши мълчанието Гриър, но преди да продължи, отпи от чашата си глътка шери. Всички го наблюдаваха внимателно, докато отпие. Той подържа питието в устата си, преди да го глътне. — Чувала ли е някоя от вас за Вълшебното момиче?

— Не! — отсече мис Хоклайн.

— Не сме чували такова име — потвърди другата мис Хоклайн. — Но е странно. Звучи като индианско.

И двете изглеждаха озадачени.

— Така и предполагах — каза Гриър и хвърли поглед към Камерън, който стоеше до камината. Въглищата горяха беззвучно, от тях се извиваше нагоре пушек, а после се разделяше с огромната жълта къща сред замръзналото поле в началото на този век. Както гледаше в Камерън, Гриър изведнъж забеляза, че част от огъня не гори и част от пушека зад него не се изнизва нагоре, а просто се рее над пламъците в малко по-различен цвят.

И си спомни за странните отражения в полилея на билярдната. Пламъкът, който не гореше, приличаше на това отражение. Той откъсна очи от Камерън и отправи поглед към сестрите Хоклайн, целомъдрено седнали една до друга на канапето.

— Кое е това Вълшебно момиче и какво общо има с нас? — запита мис Хоклайн.

— Нищо — отговори Гриър.