Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (51) (Готически уестърн)

Възможности за иконома

— Какво ще правим с трупа на иконома — попита Камерън.

— Това ни е болката — обади се мис Хоклайн. — Той наистина ще ни липсва. Беше ни като ро̀ден чичо. Такъв добър човек. Грамаден, а кротък като мушица.

— На първо време можем да го изнесем от коридора. Пречи, все трябва да го заобикаляме — предложи Камерън.

— Да, трябва да го изнесем — съгласи се другата мис Хоклайн.

— А защо не го направихме, преди да се настаним тук, за да смучем тая течност? — разгневи се Камерън и хвърли презрителен поглед към чашата си с чай. Очевидно Камерън нямаше да стане поклонник на приятната задушевност на чаепиенето. Не беше, така да се каже, чаша за неговата уста.

— Мисля, че трябва да го погребем — продума мис Хоклайн, след като помисли няколко секунди.

— Но за да го положим в земята, трябва най-напред да го изнесем от коридора — уточни Камерън.

— Точно така — намеси се другата мис Хоклайн.

— Ще ни трябва и ковчег — отбеляза мис Хоклайн.

— Два ковчега — поправи я Камерън.

— А вие, господа, можете ли да сковете ковчезите? — попита другата мис Хоклайн.

— Ами! — възмути се Гриър. — Ние не ковем ковчези, само ги пълним.

— Мисля, че ще привлечем прекалено много внимание върху себе си, ако отидем в града и поръчаме ковчег — каза мис Хоклайн.

— Да, не искаме да се довлече тук някой и да започне да се рови в работите ни — добави другата мис Хоклайн.

— В никакъв случай! — отсече мис Хоклайн и отпи изискана глътка чай, като истинска дама.

— Да го заровим отвън тогава — предложи Гриър. — Ще изкопаем дупка, ще го сложим в нея, ще го покрием, а природата ще се погрижи за всичко останало.

— Няма да го погребваме близо до къщата — възпротиви се Камерън. — Наоколо земята е замръзнала, твърда е като камък и ако трябва да копая такваз голяма дупка в замръзналата земя, спукана ми е работата.

— Ще изкопаем дупка отвъд замръзналия пояс, после ще го извлечем от коридора и ще го пуснем в дупката — каза Гриър.

— Колко е тъжно да мислим за нашия любим иконом мистър Морган в такава светлина — промълви мис Хоклайн. — Знаех, че годините му напредват и че един ден ще свърши, защото, както е известно на всички, смъртта е неизбежна, но никога не съм се замисляла какъв проблем ще представлява неговото едро тяло. Върху такива неща човек никога не се замисля.

— Надявам се, не си си мислила, че като умре, ще се превърне в джудже? — подметна Камерън.