Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (44) (Готически уестърн)

Вратата

Вратата, водеща към мазето, беше тежка и желязна, с две резета. Мис Хоклайн дръпна резетата.

На вратата имаше още и огромен катинар. Размерите му бяха внушителни. Само той беше като цяла каса. Мис Хоклайн извади от джоба на роклята си грамаден ключ. Пъхна го в катинара и тъкмо започваше да го превърта, когато изведнъж зад тях се тресна силно.

Всички подскочиха и когато се обърнаха, видяха великана-иконом прострян на пода в целите си седем фута и триста фунта. Приличаше на лодка, заседнала на сухо в коридора.

Мис Хоклайн се спусна към него. Втората мис Хоклайн полетя по петите й като сянка. Двете коленичиха и се надвесиха над великана-иконом.

Гриър и Камерън само гледаха. Докато двете мис Хоклайн все още търсеха в тялото му признаци на живот, те вече знаеха, че той е мъртъв. Когато се убедиха, че е мъртъв, сестрите се изправиха. Овладяха лицата си и изведнъж станаха спокойни. В очите им нямаше сълзи, въпреки че обичаха мистър Морган като роден чичо.

Гриър държеше в ръката си фенер, преметнал бе на рамо пушка и бе втъкнал в колана си голям пистолет. Камерън държеше една дванайсеткалиброва ловджийска пушка със срязана цев. Великанът-иконом лежеше мъртъв на пода. Двете мис Хоклайн стояха смълчани, спокойни и свръхестествено красиви.

— А сега какво, млади дами? — попита Камерън. — Ще трепем чудовището или ще погребваме иконома?