Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (42) (Готически уестърн)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 2гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
johnjohn(2017 г.)

Издание:

Автор: Ричард Бротиган

Заглавие: Чудовището Хоклайн; Едно сомбреро пада от небето.

Преводач: Рада Шарланджиева

Език, от който е преведено: Английски

Издание: първо

Издател: ДИ „Народна Култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1982

Тип: сборник

Националност: Американска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“

Излязла от печат: Декември 1982 г.

Редактор: Жечка Георгиева

Художествен редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Методи Андреев

Художник: Стефан Марков

Коректор: Наталия Кацарова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1275

История

  1. —Добавяне

Подготовка за работа

— Хайде да убиваме чудовището, че да свършваме — каза Камерън. — Отивам да взема оръжието.

— Щом се приготвите, ще ви заведем долу — обеща мис Хоклайн.

Камерън излезе в коридора и взе дългото куфарче, натъпкано с оръжия, което бе спуснал до стойката за чадъри във форма на слонски крак. Върна се в дневната, сложи куфарчето върху едно канапе и го отвори.

— Ловджийската пушка ще ни трябва при всяко положение — каза Камерън. Той извади дванайсеткалибровата със срязаните цеви и кутия, догоре пълна с патрони. Едросъчмени. Зареди пушката и пусна в джоба на сакото си шепа патрони.

Гриър бръкна в куфарчето и извади един 38 калибров револвер. Зареди го и го пъхна колана си.

Камерън взе 38-калибровия автоматичен пистолет, използуван някога за избиване на филипинските бунтовници. Втъкна пълнител в пистолета, издърпа и върна напред цевта за да влезе първият патрон в дулото. После пусна предпазителя и пъхна пистолета в колана си.

— Колко са големи пещерите? — попита Гриър онази мис Хоклайн, която беше по-близо до него.

— Някои са доста големи — отговори тя.

Камерън пусна в джоба си резервна пачка патрони за автоматичния пистолет.

— Да вземем и една бойна пушка — предложи Гриър и посегна към куфарчето за своята „Краг“. — Никога не сме ловили чудовище. Може да ни отвори повече работа, та да бъдем подготвени.

Той напълни магазина на бойната пушка с патрони, дръпна назад затвора и с много бързи движения вкара в цевта патрон. Това изненада двете мис Хоклайн, а после ги зарадва, защото разбраха, че Гриър и Камерън са много опитни в работата си.

Гриър постави допълнителен патрон в магазина на мястото на оня, който току-що се стрелна в цевта, като котка след мишка.

Към пушката беше прикрепен кожен ремък и Гриър я метна през рамо. После пусна пълна шепа патрони в джоба си. Готов бе да заработи хляба си.

— Единият от нас трябва да носи фенер каза Камерън. — Така че ще има само една свободна ръка, в случай че чудовището ни принуди да действуваме бързо. Ти носи фенера и тоя скапан филипински пистолет, а аз ще взема ловджийската пушка.

Той връчи автоматичния пистолет и резервна пачка патрони на Гриър и го замоли:

— Подай ми 38-калибровата. Гриър му я подаде.

— Ако се наложи, мога да накарам тая пушка да заработи наистина бързо — каза Гриър. — И ако дяволският звяр се нахвърли върху нас, имаме достатъчно барут да го направим на кайма.

— Можем ли да ви помогнем с нещо? — предложи мис Хоклайн.

— Не, момичета. Само ще ни се пречкате в краката — отговори им Камерън. — По тая част сме ние. Стойте настрани, а ние ще ви отървем от вашето чудовище. Кой знае? Може да ядем от него за вечеря? Току-виж, излезе вкусно.