Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (41) (Готически уестърн)

Икономът

В този миг на входната врата се потропа. Тропането отекна из цялата къща и смълча всички, които се намираха в дневната.

— Какво е това? — попита Гриър.

— Някой тропа на входната врата — обясни Камерън.

Мис Хоклайн стана и се запъти към онази врата на дневната, която извеждаше в антрето.

— Икономът е — каза другата мис Хоклайн, без да помръдне от стола си.

— Икономът ли? — учуди се Гриър.

— Да, икономът — отвърна другата мис Хоклайн. — Бяхме го изпратили по̀ на Изток, в Брукс, за да донесе оттам някои неща, които ни трябваха за Химикалите.

Всички чуха мис Хоклайн да отваря входната врата, да казва нещо и друг глас да й отговаря.

— Здравейте, мистър Морган — каза тя. — Добре ли пътувахте?

Гласът й беше много официален.

— Да, мис. Набавих всичко, което поръчахте.

Икономът отговори с глас на възрастен човек.

— Изглеждате уморен, мистър Морган. Я идете да се освежите, а после слезте в кухнята и изпийте едно кафе. Добре ще ви подействува.

— Благодаря ви, мис. Имам нужда да смъкна от себе си праха, а след такова пътуване нищо няма да ме освежи по-добре от чаша кафе.

— Как беше в Брукс? — попита мис Хоклайн.

— Прашно и потискащо както всякога — отговори мистър Морган.

— Намерихте ли всичко, което ви поръчахме? — попита мис Хоклайн.

— Да — каза мистър Морган.

— Хубаво — одобри мис Хоклайн. — Ах, преди да се приберете в стаята си, мистър Морган, да ви кажа, че сестра ми се върна от Портланд и доведе двама гостенина, които ще поживеят при нас известно време.

Тя въведе мистър Морган в дневната.

Прекрачвайки прага, за да влезе в стаята, той наведе глава.

Мистър Морган беше висок седем фута и два инча и тежеше над сто фунта. Беше на шейсет и осем години, с бяла коса и грижливо подстригани бели мустаци. Той беше един възрастен великан.

— Мистър Морган, това са мистър Гриър и мистър Камерън. Пристигат чак от Портланд и бяха тъй добри да се съгласят да убият чудовището от ледниковите пещери.

— Приятно ми е — избоботи възрастният великан-иконом.

Гриър и Камерън също казаха на иконома, че им е приятно. Двете мис Хоклайн наблюдаваха в мълчание запознаването и изглеждаха изключително красиви.

— Наистина хубава новина — каза мистър Морган. — Онова нещо долу непрестанно ни досажда с блъскането по вратата и с отвратителните звуци, които издава. Понякога нощем дори не можем да се наспим. Унищожаването на звяра ще направи по-поносим живота в къщата.

Открай време мистър Морган на бе одобрявал преместването на професор Хоклайн от Бостън в Мъртвите хълмове на Източен Орегон. Не му харесваше и мястото, избрано от професора, за да построи къщата си.

Той се извини и излезе бавно, защото беше много възрастен, и за да мине през вратата, отново наведе глава. Чуха се бавните му стъпки нататък по коридора към неговата стая. Отекнаха тежки и много уморени.

— Мистър Морган е на служба в нашето семейство от трийсет и пет години — каза мис Хоклайн.

— Преди това е работил в цирк — добави другата мис Хоклайн.