Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (34) (Готически уестърн)

Погребението на Вълшебното момиче

— Коя от вас е Вълшебното момиче? — попита Камерън.

Двете мис Хоклайн престанаха да раздигат съдове и се обърнаха към Гриър.

— Вълшебното момиче умря — отговори едната.

— Защо? — настояваше Гриър. — Тя беше добра. Харесваше ми.

— И на мен ми харесваше — обади се Камерън. — Но такъв е животът. — Камерън беше в състояние с всичко да се примири.

— Човек умира, когато се е наживял — каза едната мис Хоклайн. — Вълшебното момиче живя толкова, колкото й бе отредено живее. Не тъгувайте. Смъртта й беше безболезнена и нужна.

Двете мило се усмихваха на Гриър и на Камерън. Никой вече не можеше да ги разпознае една от друга. Всичко в тях бе еднакво. Гриър въздъхна.

— Защо не си измислите още едно име, та да ви различаваме — предложи Гриър.

— Между нас няма разлика. Ние сме един същ човек — отговори едната от жените.

— И двете са мис Хоклайн — подчерта Камерън невъзвратимото. — Аз харесвах мис Хоклайн, а сега си имаме две. Ами да викаме тогава и на двете мис Хоклайн. Не е ли все едно в края на краищата?

— Може — съгласи се мис Хоклайн.

— Да. Наричайте ни просто мис Хоклайн — присъедини се мис Хоклайн.

— Радвам се, че разрешихме въпроса каза Камерън. — Значи, в мазето си имате чудовище. Така ли? Което трябва да бъде убито?

— Не в мазето — отвърна мис Хоклайн. В ледниковите пещери.

— Значи, в мазето — не отстъпваше Камерън. — Я разкажете още нещо за пъкления звяр. А после ние ще слезем и ще му пръснем проклетата кратуна.