Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (33) (Готически уестърн)

Смъртта на Вълшебното момиче

— Ще закусва ли още някой с нас? — попита Гриър, когато поднесе към устата си първия залък. Мислеше си за светлината, която бе зърнал да проблясва в един от горните прозорци. Помислил бе, че причината за светлината е човек.

— Не — отвърна мис Хоклайн. — В къщата не живее никой, освен нас.

Камерън бе забил поглед във вилицата си. Тя беше поставена до една порцеланова чиния с изящен китайски мотив. Той погледна към Гриър. После грабна вилицата и започна да яде.

— Какво искате да направим? — попита Гриър, след като преглътна голям залък внимателно сдъвкана шунка. Гриър ядеше бавно. Обичаше да извлича удоволствие от храненето.

— За петте хиляди — уточни Камерън. С пълна уста, така че думите му се извъргаляха на буци.

— Трябва да убиете едно чудовище, което живее под къщата в ледниковите пещери — обясни мис Хоклайн и погледна Камерън.

— Чудовище ли? — възкликна Гриър.

— Да, чудовище — отговори Вълшебното момиче. — Чудовището живее в пещерите. И ние искаме да го убиете. Над пещерите има мазе, а в него е разположена лаборатория. Една желязна врата отделя лабораторията от пещерите, а друга желязна врата отделя лабораторията от къщата. Вратите са дебели, но се страхуваме, че някой ден то ще ги изкърти и ще нахълта в къщата. А не искаме из къщата ни да върлува чудовище.

— Разбирам ви — каза Гриър. — Никой не обича из къщата му да върлува чудовище. — Усмихваше се благо.

— Що за чудовище е това? — попита Камерън.

— Не знам — отвърна мис Хоклайн.

— Никога не сме го виждали — добави Вълшебното момиче.

Откак пристигнаха в къщата, външността на Вълшебното момиче непрестанно се менеше. Започваше все по-силно да прилича на мис Хоклайн. Променяше се гласът й и изразът на лицето й. Започна да говори, да се движи и да върши всичко като мис Хоклайн.

— Но го чуваме как вие в ледниковите пещери и как блъска желязната врата с нещо, което, ако се съди по звука, трябва да е опашка — обясни Вълшебното момиче с маниер, съвсем като на мис Хоклайн.

Вълшебното момиче се преобразяваше в мис Хоклайн пред очите на Гриър и Камерън. Към края на закуската те вече не бяха в състояние да ги отличат една от друга. Само местата им край масата определяха коя е Вълшебното момиче и коя е мис Хоклайн.

— Шумът е ужасяващ и ние се страхуваме — каза Вълшебното момиче.

Гриър си помисли, че в момента, в който двете станат и той откъсне очите си за миг от тях, няма повече да различава Вълшебното момиче от мис Хоклайн. И го осени внезапното прозрение, че съвсем скоро Вълшебното момиче ще умре в кухнята и ще се роди една втора мис Хоклайн, и тогава ще има две еднакви мис Хоклайн.

Гриър се натъжи. Харесваше му Вълшебното момиче.

Няколко минути подир това, както разговаряха за чудовището, жените станаха и зашетаха из кухнята, раздигайки след закуската.

Гриър не сваляше очи от онази, която беше Вълшебното момиче. Не искаше да я изгуби.

— Никога досега не сме убивали чудовище — отбеляза Камерън. Гриър отмести неволно поглед от жените, за да чуе Камерън. Тогава ужасѐн осъзна какво бе направил и мълниеносно се обърна към жените, но беше вече късно. Не можеше да ги различи една от друга.

Вълшебното момиче беше мъртво.