Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (28) (Готически уестърн)

Мис Хоклайн

Както яздеха бавно надолу по хълма към къщата, входната врата се отвори и една жена излезе на верандата. Тази жена беше мис Хоклайн. Облечена беше в дълго, бяло, дебело палто. Жената застана пред прага и ги загледа, докато те се приближаваха.

На Гриър и на Камерън им се видя чудно, че е облякла палто в това горещо юлско утро.

Беше висока и стройна и имаше дълга черна коса. Косата се спускаше като водопад по тялото й, за да спре при островърхите й ботинки. Ботинките бяха от лачена кожа и лъщяха като бучки антрацит. Сякаш бяха взети от камарата въглища до къщата.

Тя просто стоеше на верандата и наблюдаваше пристигането им. Не пристъпи напред да ги посрещне. Не помръдна. Просто следеше спускането им по хълма.

Не беше единствената, която ги наблюдаваше. Дебнеха ги и от един прозорец на горния етаж.

Когато стигнаха на стотина ярда от къщата, въздухът внезапно стана леден. Температурата спадна с около четиридесет градуса. Спадна рязко, като отрязана с нож.

Само докато примигнат, влязоха от лято в зима. На няколко фута от тях двата коня и многочисленото ято червени пилета ги гледаха как прекрачват от жегата в студа.

Вълшебното момиче вдигна бавно ръка и махна с обич на жената, която отвърна на поздрава със същата любов.

Когато стигнаха на петдесет ярда от къщата, по земята се стелеше скреж. Жената направи крачка напред. Лицето й бе изумително красиво. Чертите й бяха чисти и остри, като звън на църковна камбана в нощ на пълнолуние.

Когато стигнаха на двайсет и пет ярда от къщата, тя стъпи на горната площадка, от която осем стъпала водеха надолу към жълтата трева, замръзнала и твърда като филигран. Тревата стигаше досами стъпалата и почти до стените на къщата. Единственото нещо, което спираше тревата да не докосва стените, бяха снежните преспи, навени около къщата. Ако не бе снегът, жълтата замръзнала трева можеше да е логично продължение на къщата или килим, твърде голям, за да се разстеле вътре.

Тревата бе замръзнала от векове.

В този миг Вълшебното момиче се разсмя. Жената също се разсмя, прелестен звук, звукът на техния смях и белите кълбета пара, изтъркулващи се от устата им в студения въздух.

Гриър и Камерън зъзнеха.

Жената се спусна по стълбите към Вълшебното момиче, което се отрони от коня си като зърно грозде от лозница право в нейната прегръдка. Застинаха така за миг, притиснати една в друга, засмени. Бяха на една височина, с еднакъв цвят на косите, с еднакви фигури и с еднакви черти, бяха като една и съща жена. Вълшебното момиче и мис Хоклайн бяха близначки.

Стояха тъй прегърнати, засмени. Чудно хубави, недействителни жени.

— Открих ги, великолепни са — каза Вълшебното момиче сред снежните преспи около къщата в тази гореща юлска утрин.