Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (27) (Готически уестърн)

Имението Хоклайн

Пътят сви леко, после се издигна и прехвърли хоризонта на един мъртъв хълм, а от върха на хълма се видя огромна триетажна жълта къща на около четвърт миля по-далеч, в средата на малка полянка в същия цвят като къщата, освен около самата нея, където беше бяла като сняг.

Около къщата нямаше огради, ни постройки, ни нещо човешко, нито пък дървета. Просто си стоеше там самотна в средата на поляната, плътно затъкната с бялото вещество и с още бяло вещество по земята наоколо.

Нямаше дори обор. На около стотина ярда от къщата пасяха два коня, а на същото разстояние по пътя, който свършваше пред верандата на къщата — цяло ято червени пилета.

Пътят секваше като подпис на умиращ под завещание, направено в последната минута.

Чудовищна камара въглища се издигаше до къщата, която бе в класически викториански стил с едри фронтони и със стъклописи в горната част на прозорците, с кулички и балкони, с камини, зидани от червени тухли, и с просторна веранда, опасваща цялата къща. В нея имаше двайсет и една стаи, от които десет спални и пет дневни.

Достатъчен бе един бегъл поглед, за да се убеди човек, че нейното място не бе сред Мъртвите хълмове, обградена от празнота. Мястото на тази къща беше в Сейнт Луис или в Сан Франциско, или в Чикаго, или всякъде другаде, но не и тук, където се намираше сега. Дори Били щеше да е по-понятно обкръжение за нея, но нямаше никакво основание да съществува сред Мъртвите хълмове и сигурно затова приличаше на беглец от сън.

Гъст черен пушек бълваше от три тухлени комина. На върха на хълма температурата беше над деветдесет.^[1] Гриър и Камерън се запитаха защо в къщата са запалени камините.

Те поспряха на ръба на хоризонта, яхнали конете си, за да огледат къщата. Усмивката не слизаше от лицето на Вълшебното момиче. Тя беше безкрайно щастлива.

— Не съм виждал по-странно нещо в живота си — отбеляза Гриър.

— Забрави ли остров Хавай? — припомни му Камерън.