Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (20) (Готически уестърн)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 2гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
johnjohn(2017 г.)

Издание:

Автор: Ричард Бротиган

Заглавие: Чудовището Хоклайн; Едно сомбреро пада от небето.

Преводач: Рада Шарланджиева

Език, от който е преведено: Английски

Издание: първо

Издател: ДИ „Народна Култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1982

Тип: сборник

Националност: Американска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“

Излязла от печат: Декември 1982 г.

Редактор: Жечка Георгиева

Художествен редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Методи Андреев

Художник: Стефан Марков

Коректор: Наталия Кацарова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1275

История

  1. —Добавяне

В обора

Гриър носеше фенера, Камерън — одеялата, а Вълшебното момиче ги последва в обора.

— Кое е най-удобното място за спане тук? — попита Камерън.

— Горе в плевника — отговори Вълшебното момиче. — Там има един стар креват. Пилс го държи за пътници. Този креват е единственият хотел в града.

Гласът й бе станал сух и внезапно напрегнат. Тя едва удържаше ръцете си далеч от тях.

Гриър забеляза това. И я погледна. Като разтопен нефрит нейните очи нахлуха в неговите, после излязоха оттам и той меко се усмихна. А тя въобще не се усмихна.

Изкачиха се внимателно до плевника по дървената стълба. Дъхтеше сладко на сено, а до сеното бе поставен пиринчен креват. След двудневното пътуване този креват им се стори невероятно удобен. Блестеше като златно гърне в края на дъга.

— Любете ме — каза Вълшебното момиче. — Какво!? — подскочи Камерън. Той мислеше за съвсем друго. Мислеше за шестте изстрела откъм хълмовете по време на вечерята.

— Искам ви и двамата — продума Вълшебното момиче и страст скърши гласа й, сякаш се пречупи нежнозелена клонка.

Гриър духна фенера и тя се люби първо с него.

Камерън седя върху тъмната бала сено, докато Вълшебното момиче и Гриър се любеха. Креватът с пиринчените табли стенеше като жив в резонанс с движенията на тяхната страст.

Не след дълго креватът престана да се клати и всичко стихна, освен гласа на Вълшебното момиче, който зашепна на Гриър „благодаря ти“, „благодаря ти“ безспир.

Камерън преброи колко пъти каза „благодаря ти“. Единайсет пъти. Той почака да го каже и дванайсети, но тя не го направи.

После Камерън си взе реда с Вълшебното момиче. Гриър не си направи труд да стане от леглото. Кротко си лежа до тях, докато се любеха. Беше му прекалено хубаво, за да се мести.

След още малко креватът утихна. Известно време не се чуваше нито звук, след което Вълшебното момиче каза:

— Камерън.

Каза го веднъж. Само веднъж. Камерън почака да повтори името му или да каже нещо друго, но тя не повтори името му, нито пък каза нещо друго.

Просто лежеше и разнежено го милваше.