Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (2) (Готически уестърн)

Обратно в Сан Франциско

Камерън си падаше по броенето. До Сан Франциско повърна деветнайсет пъти. Обичаше да брои всяко свое действие. Преди години, когато се запознаха, това стряскаше Гриър, но той отдавна вече беше свикнал със слабостта на Камерън. А и нямаше избор, инак можеше да откачи.

Понякога хората питаха какво прави Камерън, а Гриър им обясняваше: „Брои нещо.“ — „Какво брои?“ — интересуваха се те, а Гриър им отговаряше: „Има ли значение?“ — и хората измърморваха: „Аха.“

Обикновено те не задълбаваха, защото Гриър и Камерън бяха крайно самоуверени по оня безцеремонен небрежно отпуснат начин, от който другите застават нащрек.

Видът на Гриър и на Камерън внушаваше, че могат да се справят с всяко положение с минимални усилия и максимален резултат.

Те не изглеждаха опасни и жестоки. По-скоро бяха като укротена дестилация на двете качества. Държаха се така, сякаш знаят съвсем отвътре за разни работи наоколо, които никой друг не умее да съзре.

С други думи, биваше си ги и хората внимаваха да не ги пращат на майната им, макар Камерън вечно да броеше нещо, както преброи, че до Сан Франциско е повърнал деветнайсет пъти. Те бяха наемни убийци.

По едно време Гриър попита:

— Колко пъти станаха?

И Камерън отвърна:

— Дванайсет.

— А колко пъти ти се повдигна?

— Двайсет.

— И през колко го изкарваш? — заинтересува се Гриър.

— Горе-долу равномерно, през един.