Таха Хусейн
Дните (3)

3

Беше седми от тринадесетте деца на баща си и пети от единадесетте на майка си. Усещаше, че заема особено място сред рояка момчета и малчугани, по-различно от това на братята и сестрите си. Беше ли доволен от това положение? Обиждаше ли го то? Истината е, че го схващаше съвсем смътно, неопределено. Истината е, че сега не може да отсъди точно. От страна на майка си чувствуваше състрадание и жалост, у баща си намираше кротост и доброта, у братята си усещаше някаква предпазливост в разговорите и отношението им към него. Но наред със състраданието и жалостта понякога откриваше у майка си и нещо като пренебрежение, а друг път известна грубост. Наред с кротостта и добротата на баща си откриваше също някакво пренебрежение и от време на време отчужденост. Предпазливостта на братята и сестрите му го обиждаше, защото долавяше някакво състрадание, примесено с презрение.

Скоро причината му се изясни — почувствува, че другите имат предимство, че братята и сестрите му могат това, което той не може, могат да се захващат с дела, с каквито той не може. Чувствуваше, че майка му позволява на братята и сестрите му неща, които на него забранява, и се дразнеше. Раздразнението му се превърна в дълбока, мълчалива тъга, защото слушаше как братята му разказват за неизвестни нему неща и разбра, че те виждат онова, което той не вижда.