Таха Хусейн
Дните (12)

12

Месецът обаче мина, брат му се върна от Кайро, а при нашия човек не се промени нищо. Не замина за ал Азхар, не получи чалма, не облече джубе, ни кафтан.

Все още бил малък и не било лесно да го изпратят в Кайро, а и брат му никак не искаше да го вземе. Посъветва го да остане още една година тук и никой не се поинтересува той доволен ли е, или не.

Но в живота му все пак нещо се промени. Брат му, „съсед на аллаха“, го посъветва тази година да се готви за ал Азхар и му даде две книги. Едната трябваше да научи цялата, а от другата — само отделни страници.

Тази, която непременно трябваше да научи, беше „Хилядостишието“ на Ибн Малик^[1], другата — сборник учебни текстове. Преди да замине, брат му поръча да започне с „Хилядостишието“. Изучи ли го основно, нека запомни от другата някои важни неща: „Скъпоценната“, „Перлата“, „Светилницата“, „Рахбиевата“^[2]. Тези названия предизвикаха гордост и възхищение в душата на момчето. Макар да не разбираше техния смисъл, предчувствуваше, че са доказателство за наука. И как иначе! Нали неговият брат ги беше изучавал в ал Азхар, беше ги разбрал и станал учен и така си спечели завидното положение в сърцето и душата на баща им и всичките им съграждани. Нали целият градец говореше за него още месец, преди да си е дошъл. А когато пристигна, всички го посрещнаха радостни, ликуващи, преизпълнени с любезност. Нали шейхът се опиваше от неговите думи, а после ги повтаряше пред хората с възторг и гордост! Нали жителите на градеца толкова настояваха да им изнесе беседа по догматика и право! И какво ли ще да е това — догматика? И какво ли ще да е това — право? Нали шейхът го моли толкова настоятелно, толкова смирено, обеща му какво ли не, обвърза се с куп възможни и невъзможни задължения само и само ученият му син да изнесе една проповед в петък^[3]. И то в такъв забележителен ден — рождения ден на пророка! С каква почит и радост, с колко уважение и почитание срещнаха брат му, „съседа на аллаха“. Бяха му купили нов кафтан, ново джубе, нов фес, нови калеври. Още отдалеч всички говореха за този ден, а когато най-после дойде и стана пладне, семейството хапна набързо и малко, „съседът на аллаха“ облече новите си дрехи — за този ден той си избра и една зелена чалма — и метна на раменете си кашмирен шал. Майка му шепнеше безспир благословии и заклинания; баща му влизаше и излизаше радостен и притеснен. Най-накрая младежът се натъкми както искаше и излезе. До портата го чакаше кон, мъжете го повдигнаха и го качиха на седлото, струпаха се и го заобиколиха плътно отляво и отдясно; едни вървяха пред него, други — зад него, стреляха с пушки във въздуха, жените надаваха радостни възгласи като на сватба, просторът се изпълни с мирис на тамян, екнаха гласове в прослава на пророка, цялото шествие се люшна плавно и сякаш се раздвижи самата земя и всичко наоколо. И то само защото питомецът на ал Азхар беше избран него ден да замества имама и да води петъчната молитва. Сега с това пищно шествие ще обикаля градеца и околните села. Защо между всички младежи избраха точно него? Защото беше изучавал науката, беше запаметил „Хилядостишието“, „Перлата“, „Скъпоценната“. Колко много се зарадва момчето, като видя, че ще изучава книгите на брат си, че запомняйки наизуст „Хилядостишието“, „Перлата“ и „Скъпоценната“, ще бъде нещо по-различно от другарите и съучениците си.

Каква радост го изпълни, когато в събота се отправи към училището с „Хилядостишието“ в ръка! Тази книжка го издигна с няколко степени, макар самата тя, подвързана в ужасна подвързия, да беше тъничка и мръсна. Нищо, че е тъничка и мръсна — за него тя струва петдесет пъти повече от свитъците на Корана, които връстниците му носеха.

Свитъците на Корана! Беше ги наизустил всичките. И каква полза имаше от тях? Много младежи също ги бяха изучавали, но никой не им обръщаше внимание, никой не ги избираше да водят молитвата на рождения ден на пророка…

Затова пък „Хилядостишието“!… Знаеш ли ти какво е това „Хилядостишието“! Стига само, дето сиди не знае нито една буква от него, стига дето арифът не може да прочете дори първия стих. „Хилядостишието“ е поезия. С какъв захлас прочете той:

Отвърна тъй Мохамед на Ибн Малик днес:

възславям бог, аллах владетел е велик.

И почувствува нещо, което никога не беше изпитвал при четенето на ни една сура от Корана.