Таха Хусейн
Дните (16)

16

Към тази наука нашият човек не закъсня да прибави и друга — за магии и талисмани. Книгопродавците обикаляха села и градове и предлагаха смесица от четива, свидетелствуващи може би най-точно за провинциалното мислене през онези години. В куфарите си носеха „Добродетелите на праведниците“, „Разкази за завоевания и походи“, „Диалог на телеграфа с парахода“, „Слънце на великото познание на магията“, една книга, чието заглавие не зная, но беше известна като „Ал Дайараби“, и още разни молитви, приказки за раждането на пророка, сборници със суфитски стихове, проповеди и наставления, беседи и чудновати повествования, разкази за герои от племената хилял и заната, за Антара и аз Захир Байбарс, за Сайф — сина на Зу Язан, и с всичко това и благородния Коран. Хорицата ги купуваха, жадно ги поглъщаха и начинът им на мислене се оформяше от тяхната същност, тъй както телата им се оформяха от изяденото и изпитото.

Това четяха и на нашия човек. Той запомни маса неща, но особено се впечатли от две — занимаваше го магьосничеството, занимаваше го и суфизмът. Нямаше нищо трудно или чудно да сбере двете науки. Противоречията им бяха съвсем формални. Нима суфитът не твърди, че може да разкъса булото на съкровеното и да разгадае какво е било и какво ще бъде, все едно, че престъпва границата на природните закони и разгадава знамения и чудеса. А какво прави магьосникът? Не твърди ли, че е способен да разкрие съкровеното и също да прескочи границата на природните закони, за да се свърже със света на духовете? Точно така. Цялата разлика между магьосника и суфита е, че единият се свързва с ангелите, а другият — с дяволите. Но трябва да прочетем Ибн Халдун^[1] и други като него, за да доловим тази разлика и стигнем до естествените резултати магьосничеството да бъде забранено и да се отнасяме с антипатии към него, а суфизмът да бъде поощряван и да изпитваме симпатии.

Но колко далеч беше нашето момче от Ибн Халдун и от другите като Ибн Халдун! В ръцете им попадаха книги за магии, за добродетелите на праведниците и за чудесата на светците — четяха ги и изпадаха под тяхно влияние. От четене и възторг бързо преминаха към подражание и опити. Тръгнаха по стъпките на суфитите и прибягнаха до разни методи от изкуството на магьосниците. Често магьосничеството и суфизмът се смесваха в представите им и ставаха едно цяло, чийто смисъл беше да облекчи живота и да се приближи до аллаха.

Тъй беше и с нашия човек — подражаваше на суфитите и се занимаваше с магьосничество, вярвайки, че ще угоди на аллаха и ще постигне най-хубавите неща в живота.

В ръцете на момчетата най-често се въртеше една приказка от „Хиляда и една нощ“ за Хасан ал Басри. В нея се разказва как един вълшебник превръща медта в злато; разказва се за двореца отвъд планината, който стои на високи клони във въздуха, а в него живеят седем девойки-джинове, там се приютил и Хасан ал Басри; разказва се за дългото и трудно пътешествие на Хасан в страната на джиновете. Едно от приключенията изпълваше момчето с възторг: пътешествувайки, Хасан се сдобил с вълшебна пръчка — щом ударел земята с нея, и тя се разтваряла, за да излязат девет същества, готови да изпълнят заповедите му. Естествено те били джинове — много силни и леки, можели да летят и да тичат, да пренасят огромни тежести, да изтръгват планини и въобще да вършат безгранични чудеса.

Силният интерес към пръчката и непреодолимото желание да я има отнеха съня и покоя на нашия човек. Започна да чете книги за магьосници и суфити, за да открие средство да си я набави.

Имаше братовчед-връстник, който го водеше до училище. Увлечението му по пръчката далеч надмина неговото. Малко след като двете момчета се впуснаха в издирвания, откриха съвсем лесен начин да получат желаното. Намериха го в книгата на ад Дайараби. Просто човек се уединява, извършва ритуалното умиване, наклажда огън — трябва да има и благовония — и започва да повтаря едно от имената на аллах^[2], а именно „о, Милостивий, о, Милостивий“, като от време на време подхвърля от благовонията. Продължава така, докато земята се завърти и стената отпред се разтвори, явява се някой слуга на джиновете, приканен от името на аллаха. И тогава можеш да поискаш от него каквото си щеш, без да се съмняваш, че ще бъде изпълнено.

Открили средството, двете момчета решиха да го използуват. Незабавно накупуваха благовония и нашият човек се уедини в гостната. Затвори вратата, стъкми огън и започна да хвърля от благовонията, повтаряйки „о, Милостивий“. Това продължи доста дълго. Все се надяваше, че земята ще се завърти и стената ще се разтвори, за да му се яви слугата. Нищо подобно обаче не се случи. И тук магьосникът-суфи се превърна в мошеник.

Излезе от стаята развълнуван, хванал главата си с ръце, без да отрони звук.

— Видя ли слугата? Поиска ли пръчката? — попита братовчед му.

Не отговори. Само трепереше притеснен и тракаше със зъби, докато братовчед му не изпадна в ужас. С големи усилия нашият човек се успокои и заговори на пресекулки:

— Земята под мен така се завъртя, че едва не паднах. Стената се разтвори и чух глас, който изпълни цялата стая. След това загубих съзнание. Съвзех се, но гласът бързо изчезна.

Тези думи предизвикаха възторга и радостта на другото момче:

— Съвземи се! Уплашил си се и затова не си свършил нищо. Но ще потърсим в книгата нещо да те пази и да не се боиш от слугата, за да можеш да му поискаш каквото си щеш.

Подновиха издирванията в книгата. Оказа се, че преди да седне пред огъня и да започне да повтаря името господне, трябва да извърши молитвата с два поклона. На другия ден момчето тъй и направи. Хвърляше благовония и зовеше „о, Милостивий“ в очакване земята да се завърти, стената да се разтвори и да му се яви слугата. Нищо подобно обаче не се случи. Излезе и спокойно разказа на братовчед си как земята се завъртяла, стената се разтворила, слугата се явил и чул исканията му, но не пожелал да ги изпълни. Уединението трябвало да трае по-дълго, а молитвите, благовонията и поменаването на аллах да са повече. За да изпълни исканията му, определил срок от един месец, та да се подреди работата. Ако редът се развали, ще е нужен още един месец. Братовчедът повярва и всеки ден настойчиво подканяше приятеля си да се усамотява пред огъня и да повтаря призива. Нашият човек използуваше слабостта му и искаше, каквото му дойде наум. Ако братовчедът откажеше или само показваше, че не иска да го стори, той заявяваше, че няма да се усамотява пред огъня и няма да зове „0, Милостивий“, тъй че няма да получи пръчката, и онзи бързо се съгласяваше.

Нашият човек не прояви самостоятелно склонност към магьосничество и суфизъм, а беше подтикнат. Подтикна го баща му. Просто шейхът искаше най-различни неща от аллаха: имаше много синове и се стремеше да им даде образование, а беше беден и не можеше да посрещне всички разноски. Често сключваше заеми и изплащането им му тежеше. Искаше му се доходите му да се увеличават от време на време, искаше му се да се издига, затова и се местеше от служба на служба. И за всичко се обръщаше към аллаха с молби, призиви и просби за помощ. Най-любимото му средство да се домогне до нещо желано беше повторението на сура „Я, син“. Изискваше от невръстния си син да повтаря сура „Я, син“, защото беше малък и сляп и с тези две особености беше угоден аллаху, заемаше високо място при него. Нима аллах ще отхвърли просбата на едно сляпо момче, което иска нещо от него чрез четене на Корана!

Повторението на „Я, син“ имаше варианти — първи вариант: усамотява се и чете сурата четири пъти, после иска каквото му трябва; втори вариант: усамотява се и я чете седем пъти, после иска каквото му трябва; трети вариант: усамотява се и я чете четиридесет и един пъти, след всяко четене се казва и молитвата „Я, син“, „О, сонм смирен, бъди благословен!“ и чак тогава иска каквото му трябва. При третия вариант тамянът беше задължителен.

Шейхът заръчваше на сина си малките повторения за малки неща, средните — за важни и големите — за неща, засягащи цялото семейство. Ако се опитваше да вкара някои от синовете си в училище безплатно, трябваше малкото повторение; ако просеше от аллаха да изплати тежък дълг — средното; ако искаше да се премести на друга служба и да се увеличи заплатата му с някоя лира — голямото повторение. За всяко повторение се заплащаше: за малкото — парче захар или халва, за средното — пет милима, за голямото — десет. Много пъти се усамотява момчето да чете сура „Я, син“ по четири, по седем и по четиридесет и един пъти. Но най-удивителното е, че исканията му винаги се удовлетворяваха! И у шейха се затвърди убеждението, че синът му е благословен и угоден аллаху.

Заниманията с магьосничество и суфизъм не се ограничаваха до просби или пророчества кое от съкровените неща ще се сбъдне. Постепенно те прераснаха в защита от неприятностите и избавления от бедствията. Момчето вече е забравило много случки, но никога няма да забрави ужаса, изпълнил сърцата на всички жители на градеца и околните села, когато от Кайро дойде новината, че след няколко дни на небето ще се появи опашата звезда, че на втория час след пладне опашката ѝ ще докосне Земята и тя ще се превърне в суха трева, а вятърът ще я отнесе. Жените и простите хорица не се уплашиха, или по-точно не изпитаха страх, но колчем се заговореше или чуеше за нещастието, ги обхващаше паника, ала бързо се връщаха към ежедневните си работи. Но сведущите по религиозните въпроси, „носителите на Корана“, последователите на тарика и техните ученици бяха наистина обезпокоени и уплашени, сърцата им биеха лудо, водеха нескончаеми разговори. Някои твърдяха, че катастрофата няма да се случи, тъй като противоречи на известните знаци на този час, че Земята не може да изчезне, преди да се появи яздитно животно, огън и антихрист, преди месията да слезе на Земята и да я насити със справедливост, след като е била пълна с насилие. Други пък бяха на мнение, че катастрофата е едно от предопределенията на този час. Трети разсъждаваха, че катастрофата вероятно ще настъпи, като причини някои разрушения на Земята, но няма да я погуби напълно. Говореха по цял ден и с наближаването на нощта чак до вечерната молитва повтаряха:

— Единствено в аллах е спасението от идващото бедствие.

Дните се нижеха. Съдбовният час дойде. На небето не се появи опашатата звезда и никакво разрушение не сполетя Земята — ни голямо, ни малко. Сведущите по религиозните въпроси, „носителите на Корана“ и последователите на тарика, се разделиха на две: учените, черпещи науката си от книгите и свързани с ал Азхар, се смятаха за победители и се перчеха: „Нали ви казвахме! Тази катастрофа не може да се случи, преди да се появят знаците на часа. Не ви ли казвахме да не вярвате на звездобройците?!“ А „носителите на Корана“ говореха: „Не! Катастрофата сигурно щеше да се случи, ако не беше милостта на аллаха към кърмачетата, бременните и животните. Той се вслуша в молитвата на молещите се и в покорството на покорните.“ Суфитите и мистиците обясняваха: „Катастрофата сигурно щеше да настъпи, ако не беше полюсът на властелина^[3], който да посредничи между хората и аллаха, да отмахне бедствието и да поеме греховете на людете.“

Някой може да каже: „Хората се предпазват от хамсина^[4], обладани от магьосничество и суфизъм.“ Но аз ще ти разкажа какво си спомня момчето за дните преди „Мирисането на въздуха“.

Тези дни бяха необикновени. Радост и страх се примесваха в сърцата на жените, децата и „носителите на Корана“. В петъчния ден те се хранеха разточително, при това със специално приготвени ястия, а в събота изяждаха огромно количество боядисани яйца. Учителите по Коран се готвеха грижливо: купуваха бяла гланцова хартия, нарязваха я на лентички и на всяка написваха „тайнствените“ букви от началото на някоя сура „алиф, лям, мим, сад“, навиваха лентичките и пълнеха джобовете си. В събота обикаляха къщите и ги раздаваха с искането всеки да глътне по четири на „гладно сърце“. Уверяваха, че който глътне от тези лентички, ще се спаси от неприятностите на хамсина и особено от възпаление на очите. Хорицата им вярваха, гълтаха лентичките и в замяна даваха червени и жълти яйца. Момчето не знаеше какво прави сиди със събраните през „Светлата събота“ яйца — често наброяваха няколкостотин.

Подготовката на учителите по Коран за този ден не се изчерпваше с приготвянето на лентичките. На листове бяла гланцова хартия изписваха „наследството на пророка“:

Наследството на Таха^[5]: броеници две, Коранов свитък,

съд с антимон, килима два, тояга, воденичен камък.

След „наследството“ добавяха една молитва, за чиито думи твърдяха, че са асирийски: „Даби дабанди, кари каранди, сари саранди, сабр, сабарбатуна, задръжте надалеч от нас, при нас да не пристига, а близо ли е то до нас, то нас да не измъчва“, и т.н. Навиваха листовете и ги раздаваха като амулети и талисмани на жените и децата, а в замяна получаваха сребърни монети, хляб, сладки, халва. Кандърдисваха хората да си вземат от талисманите и амулетите и жените ги приемаха с пълно доверие, но това не им пречеше в деня на „Мирисането на въздуха“ да закачат по вратите половинки глави лук, за да се предпазят от ифритите, и да ядат само прораснал боб.