Барбара Тейлър Брадфорд
Жените в неговия живот (49)

49

Максим излезе на горната палуба. Нямаше никой. Всички си бяха легнали. Облегна се на перилата. Погледът му се плъзна по тъмните води към неясния хоризонт. Той си пое дълбоко въздух и се опита да спре да трепери. Почти му беше прилошало от думите й.

Трудно му бе да преглътне обидата, която Анастасия му бе нанесла. Обвиненията й бяха абсурдно смешни. И все пак тях той можеше да понесе. По-силно го заболя от начина, по който бе хвърлила огърлицата на леглото, крещейки, че не я иска. Тези думи го срязаха като с нож.

Диамантената огърлица бе нещо невиждано и струваше цяло състояние. Но това нямаше значение за него. Важна бе любовта, която той бе вложил в нейното създаване. Беше отишъл при Марк и го бе помолил да направи нещо наистина уникално за нея. Най-добрите бижутери сътвориха изящен модел. Марк прекара повече от година в търсене на най-красивите синьо-бели камъни в света. Максим искаше диамантите и огърлицата да бъдат съвършени, защото обичаше Анастасия изключително много. Марк бе разбрал това и се зае да създаде шедьовър.

Докато огърлицата се правеше, Максим се отбиваше на Риджънт стрийт в скъпия бижутерски магазин на Марк винаги, когато можеше. Той искаше да гледа как майсторът монтира камъните върху изящна дантелена плетеница от бяло злато. Нямаше търпение да бъде завършена и да я подари на Анастасия, да види как огърлицата я прави още по-красива.

Подари й я в деня, когато за първи път стъпиха на яхтата и отплаваха към Сен Тропе. Бижуто й стоеше великолепно. Анастасия бе трогната или поне така му се стори. Но само преди няколко минути тя демонстративно го бе захвърлила. Той съзнаваше, че този жест не значи нищо. Чрез него тя искаше да покаже колко му е сърдита. Онова, което не можеше да разбере, бе причината за нейното ожесточение.

Максим тихо въздъхна, отиде до бара и си наля чаша вода. Изправен до перилата, той отпиваше бавно и се опитваше да сложи в ред обърканите си мисли. Освен гнева си Анастасия бе изсипала върху него куп яростни и неоснователни обвинения. Не можеше да си представи какво я бе накарало да избухне така и да изрече толкова нелепи неща.

Както повечето семейни двойки и те се бяха карали понякога, но не и по този начин. Той никога не я бе виждал да изпада в истерия и да се държи като обезумяла. Това изобщо не беше в стила й. По природа тя бе спокойна и сдържана.

Преуморена е, помисли си Максим, изтощена от работата по яхтата. Дойде й твърде много въпреки помощта на майка й. Анастасия има нужда от пълна почивка и от моето присъствие и любов. Да, тя се нуждае от мен и от моите грижи. Прелестната ми мечтателка, толкова е крехка.

На Максим изведнъж му стана приятно, че беше решил да я изненада с екскурзия по море до гръцките острови. Щяха да заминат след няколко дни и да плават в Егейско море около три седмици. И за двама им щеше да бъде добре. Може би щяха да прекарат незабравими дни както преди четири години. Онова лято на вилата бе толкова хубаво, че споменът за него не го напускаше.

Веднъж да свърши пътуването и той щеше да се опита да организира живота си по друг начин, така че двамата да бъдат повече заедно. Поне така бе решил. Той наистина искаше да я направи щастлива.

Нощта бе топла и Максим остана на горната палуба няколко часа. Кроеше планове за тяхното бъдеще.

Когато се прибра в каютата, Анастасия спеше дълбоко.

Той почувства облекчение, защото не бе очарован от възможността отново да се скарат. Промъкна се тихо в банята, съблече се, приготви се за сън и си каза, че след като се наспи добре, жена му сигурно ще се успокои.

След закуска щеше да й каже за пътуването до гръцките острови. Той знаеше колко ще се зарадва Анастасия и очакваше този миг с нетърпение.

— Татко! Татко! Събуди се! Ставай! — разтърси го гласът на Аликс.

Максим се стресна и недоумяващ погледна двете деца, които стояха до леглото му.

— Какво има? — попита той. Веднага разбра, че нещо ги е разтревожило.

— Мама току-що си тръгна. Отива на летището — съобщи Майкъл, сочейки през илюминатора. — Виж, татко, тя излита с хеликоптера.

Докато Майкъл говореше, Максим чу рева на хеликоптера, който се издигаше над яхтата. Той скочи от леглото и се втурна да погледне през илюминатора. За своя изненада видя собствения си хеликоптер да се издига нагоре и да се губи в ясното утринно небе.

— Тя се връща в Лондон, татко — Аликс изтича към Максим и го хвана за ръката. — Тази сутрин плачеше — продължи Аликс, като едва сдържаше сълзите си. — Няма да се разведете, нали, татко? Ние с Майкъл не искаме с мама да се разведете!

Максим бе толкова смаян, че възкликна:

— Разбира се, че няма да се разведем! Не бъди толкова глупава, съкровище мое.

Той се наведе и я прегърна. Кимна с глава на Майкъл и дванайсетгодишният му син се хвърли в неговите прегръдки. Тримата стояха прегърнати. Максим обожаваше децата си и му се късаше сърцето да ги гледа как страдат заради внезапното заминаване на Анастасия.

Най-после той се изправи, пусна децата от силната си прегръдка и каза:

— Всичко ще бъде наред. Не искам никой от вас да се безпокои за нищо. Ясно ли е?

— Да — отвърна Аликс. — Но защо мама си тръгна?

— Наистина не знам — отговори искрено Максим. — А сега да ви няма. Трябва да се изкъпя, да се обръсна и да се облека.

— Какво смяташ да правиш, татко? — запита Майкъл.

— Ще доведа мама обратно. Аз много я обичам. Ето защо съм длъжен да направя точно това.

 

 

— За бога, Херцог, карай по-бавно! — извика Хлапето. — Още малко и ще ни хвърлиш с ролса на Марго в морето. Нека аз да карам.

Максим освободи педала на газта и колата намали. Беше взел на заем новия ролс-ройс на тъща си.

— Прав си. И аз не знам закъде бързам толкова. Докато стигнем до летището в Ница, самолетът на Анастасия вече ще е излетял. Ако Марго не е успяла да ми уреди чартърен полет, ще трябва да чакам следващия редовен самолет.

— Сигурен съм, че докато стигнем до летището, Марго ще е намерила частен самолет. Нищо, че е неделя — успокои го Хлапето. — При всички случаи, когато пристигнеш в Лондон, Анастасия ще се е успокоила, повярвай ми. Знаеш какви са жените. Капризни като чистокръвни коне.

— Надявам се да е дошла на себе си — промърмори Максим. — Един господ знае как започна всичко това. Все още нямам и най-малка представа за какво се скарахме. Наистина съм в недоумение.

— Правеше всичко възможно яхтата да е готова за рождения ти ден и макар че не успя и закъсня малко, Анастасия наистина положи къртовски труд. Може би напрежението и стресът са й се отразили — предположи Хлапето. — Сигурно е преуморена.

— И аз мислех така. — Максим стисна кормилото и добави: — Представи си, Стаси ме обвини, че съм имал връзка с Камилия Галанд.

Настъпи кратка пауза. После Хлапето попита:

— Ти не си имал, нали?

— Хайде стига! Не бъди такъв идиот! Разбира се, че не съм. Ти трябва да знаеш това най-добре от всички.

— Това, което знам, е, че от години Камилия се навърта около теб. С две думи тя си пада по теб, въпреки двамата си съпрузи.

Максим бързо го стрелна с крайчеца на окото си и се подсмихна недоверчиво:

— Това е смешно!

— Вярвай ми, само да й смигнеш и тя е твоя.

— Грешиш. Във всеки случай Камилия изобщо не ме интересува и никога не ме е интересувала.

Хлапето мълчеше. След малко се осмели да попита:

— Мислиш ли, че Анастасия е дочула някоя и друга клюка по твой адрес?

— Клюка? Какво, по дяволите, искаш да кажеш?

— Ами, клюка за теб и за разни други жени.

— Какви жени?

— Онези, с които си ходил.

— Откакто съм женен, само няколко пъти съм спал с други жени, и то само по веднъж — избухна Максим. — Това не значи, че съм ходил с тях, както твърдиш!

— Със Сали Батърсън беше повече от веднъж. Спомням си я много добре, защото по това време бях с теб в Ню Йорк.

— Бяхме заедно три седмици! Кратко увлечение — това бе всичко. Не беше нищо сериозно. И ти, приятелю, си единственият, който знае за това.

— Освен въпросната дама.

Максим му хвърли изпепеляваш поглед, но не каза нищо.

— Сали знаеше — подчерта Хлапето.

— Тя едва ли е казала на някого.

— Не бъди толкова сигурен. Някои жени обичат да се фукат, а трябва и двамата да признаем, че всяка би се изфукала с теб.

— Повярвай ми, Сали на никого не е разправяла за краткия ни флирт. По онова време тя бе сгодена, макар да го узнах едва когато получих покана за сватбата й няколко месеца по-късно.

Хлапето се изсмя:

— Много са пресметливи понякога жените, не мислиш ли?

Максим се съсредоточи върху пътя, който се виеше успоредно на морето. Един завой го накара да натисне спирачката. Когато отново излязоха на права отсечка, той нетърпеливо натисна газта и ролсът на Марго полетя.

— Не, не е възможно Анастасия да е чула някакви клюки за мен по простата причина че няма основание за такива — отбеляза Максим след малко. — От дълго време животът ми е безупречен. Всъщност, като се замисля, винаги е бил безупречен. — Той се изсмя. — Знам, че има хора, които искат да ме изкарат плейбой, нещо средно между Порфирио Рубироса и Али Хан. Но те са далеч от истината.

— Бог да ги прости — измърмори Хлапето. — И двамата умряха млади, но как само си поживяха, ех! Той въздъхна и след малко продължи: — Знам, че не си женкар и няма нужда да ме убеждаваш във верността си към Анастасия. Виждам какъв предан съпруг и грижовен баща си. По дяволите, съжалявам, че изобщо те помолих да помогнеш на Камилия да се оправи със сметките си. Но оня глупак съпругът й само дозабърка кашата, която тя бе успяла да направи. Между другото, кое накара Анастасия да се заяде заради бедната невинна Камилия?

— Вероятно ме е видяла да влизам с Камилия в „Риц“ тази пролет. Обядвахме там заедно със счетоводителя й. Освен това предполагам, че някоя „истинска“ приятелка й е казала, че сме вечеряли и в Ню Йорк. Която и да е тази доброжелателка, тя е пропуснала да спомене, че и съпругът й присъстваше.

Хлапето отбеляза:

— Това само показва колко трябва да си внимателен, когато си женен. Слава богу, че съм ерген и такъв ще си остана винаги. Всъщност, харесва ми да бъда вечният годеник.

Максим се засмя.

— Ако някой от двамата е плейбой, то това си ти! Винаги съм се чудел защо искат да прикачат това прозвище на мен.

— На теб повече ти приляга. Ти си красив, елегантен, очарователен. Повечето хора ме смятат за невзрачната ти сянка.

— Боже мой! Само ако знаеха! Жени, коли, скутери, рулетки — всичко при теб се върти с бясна скорост. Само внимавай с колите и скутерите, синко! Не искам да те загубя.

— Виж ти, кой ми го казва! Ти не си отлепяш крака от педала, не аз. За мен не се бой. Възнамерявам да живея още дълго.

Хлапето се облегна назад със замислен поглед. Известно време Максим караше при пълна тишина.

Внезапно приятелят му каза:

— Тя винаги е искала да те притежава.

— Да, прав си.

— И винаги малко те е ревнувала. Аз много обичам Анастасия, тя е най-прекрасното момиче на света. Но тя се разстройва дори само ако погледнеш друга жена.

Максим го погледна и учудено сбърчи вежди:

— Наистина ли мислиш така?

— Да.

— Но тя сигурно знае колко я обичам. Винаги съм я обожавал.

— Жените понякога са особени. — Хлапето замълча, после добави: — Има и нещо друго. Тя ненавижда да си далеч от нея… Може да ти прозвучи странно, но мисля, че Анастасия се дразни от работата ти и от времето, което й посвещаваш.

Максим се изненада и бурно възкликна:

— Но аз не мога просто да сложа край! През последните години изградих огромна империя. Имам задължения към хиляди хора — служители, акционери, обществеността. Аз обичам работата си.

— Сигурен съм, че тя е наясно с това, и не казвам, че тя иска да сложиш кръст на всичко. Прекалено интелигентна е, за да очаква такова нещо от теб. Само се опитвам да ти кажа, че… може би прекарваш много време далеч от нея. На коя жена не би й писнало?

Максим кимна:

— Добре го каза. Съгласен съм с теб. Ще трябва да променя работния си график.

Той въздъхна толкова тежко и изглеждаше така притеснен, че Хлапето се провикна:

— Е, хайде усмихни се, Херцог! Всичко ще бъде наред. Ще видиш, че като се прибереш в Лондон, Анастасия ще се е успокоила. Сигурен съм, че утре или вдругиден ще карам ролса отново към Ница, за да ви посрещам и двамата.

— Дано. Не мога да понасям нещо да не е наред между нас.

 

 

Сдобриха се и отплаваха на пътешествие в Егейско море. За известно време бракът им потръгна. Но след година отново изпадна в криза. Поради същите причини. Анастасия стана нервна и унила, крехката й психика бе разбита от безброй проблеми, кои истински, кои въображаеми. Без да иска, тя създаде пропаст между двама им и никога не даде шанс на Максим да я запълни. Неспособна да издържи на стреса и напрежението, през 1976-та година тя настоя временно да се разделят. Отначало той се съпротивляваше, но накрая се принуди да се съгласи. Обичаше я толкова много, че не искаше да рискува здравето й.

 

 

Когато Анастасия се разведе с него през 1977-ма, Максим не можеше да повярва. Той бе съсипан, децата — огорчени и объркани, а роднините и приятелите им — шокирани и натъжени.