Барбара Тейлър Брадфорд
Жените в неговия живот (28)

28

Двамата останаха така, вперили поглед един в друг, обсебени от мисълта за всичко онова, което имаха да си кажат.

Марк й разказа подробно за семейството си и за семейните сделки. Каза й, че след войната от него се очаква да започне работа в сдружението заедно с баща си и че когато баща му се оттегли, ще трябва да поеме всичко. Обясни й, че музиката му е хоби и че никога не е мислил за кариера на концертен изпълнител, така че изобщо не изживял разочарование, когато разбрал какво бъдеще му предстои — и без това светът на бизнеса открай време го привличал.

На свой ред Теди го засипа с подробности за живота си в Берлин, в дома на семейство Вестхайм на Тиргартенщрасе. После внимателно му разказа всичките си преживявания преди заминаването от Берлин, набързо му описа „кристалната нощ“ на девети ноември, защото това беше дата, която нямаше никога да забрави. Разказа му даже за Вили Херцог, без да премълчава нищо. После спомена за дните с Урсула Вестхайм в Париж и накрая заговори за идването им с Максим в Англия, за живота, който беше успяла да устрои за двама им, като сподели всичките си притеснения за бъдещето на детето.

Марк я слушаше безкрайно внимателно и когато накрая свърши, той отново взе ръката й и много сериозно я попита:

— Значи госпожа Вестхайм и съпругът й са все още в Германия?

— О, да, уверена съм, че са там — отвърна Теди. — Ако бяха успели да се измъкнат, аз първа щях да узная. А и принцеса Фон Витинген би ми писала, ако… ако им се е случило нещо лошо. Но до този момент няма вест, пълно мълчание. — Теди се усмихна и доверчиво довърши мисълта си: — Сигурно се крият някъде и са в безопасност, убедена съм. Леля Кети мисли същото.

Марк кимна. Не искаше да й припомня за жестоките бомбардировки над Германия и за концентрационните лагери — двете най-реални заплахи за сигурността на семейство Вестхайм. Нямаше защо да я тревожи и да проваля прекрасната вечер, като й припомня мъчителната реалност, която никой от тях двамата не можеше да промени. Той вдигна към нея чашата с шампанско и каза:

— Пия за теб, Теди! Възхищавам ти се. Изумен съм от твоята храброст. А си и най-красивото момиче, което някога съм виждал.

— Благодари ти — щастливо се усмихна тя. — Не зная дали съм храбра, просто правя това, което чувствам, че трябва. А що се отнася до външността ми, Марк, изобщо не съм чак толкова хубава.

— За мен си… — Той спря за миг и добави по-тихо. — Освен това си много опасна.

— Опасна! — Тя го изгледа намръщено и присви зелените си очи. — Какво искаш да кажеш?

— Опасна си, защото усещам, че връзката ни много лесно може да стане твърде сериозна, Теди. Поне за мен.

Тя отвори уста от изумление, не знаеше как да отвърне на думите му. После внезапно си даде сметка, че собствените й чувства към него са точно същите. В началото, когато се запознаха, тя се уплаши, защото усети, че той е опасен, защото тя самата се чувства напълно уязвима и беззащитна пред него.

Марк я гледаше все така изпитателно, после се наведе през масата и отново я хвана за ръката.

— Никога не съм го казвал на друга жена, Теодора, вярваш ми, нали?

— Да.

— А какво мислиш… би ли могло… това между нас би ли могло да бъде сериозно, Теди?

— Да, Марк — отвърна му тя ясно и уверено.

Той стисна ръката й, развълнуван от отговора.

— Хайде, скъпа моя, нека да танцуваме — продума той, като за първи път я нарече така нежно. — Искам да те държа в ръцете си — и като каза това, я поведе към дансинга, стиснал здраво ръката й.

Светлините в цялата зала бяха приглушени, а на дансинга беше почти тъмно — атмосфера наистина романтична, съвсем в хармония с настроението на двамата влюбени, които се унесоха в танци, откъснали се за миг от ужаса и напрежението на вилнеещата война.

Марк прегърна Теди, а оркестърът на Гибънс започна да свири една от най-известните по онова време любовни песни. Двамата затанцуваха бавно, здраво притиснати един до друг, а Теди пригласяше припева — толкова тихо, че само Марк можеше да я чуе.

Навсякъде, любима, по нашите места

откривам теб и твойта нежна красота —

в дърветата, в цветята, в бледата луна

дори и в слънчевата ярка светлина…

По-нататък тя не знаеше думите и продължи само да тананика мелодията, притисната до него толкова плътно, че усещаше твърдия допир на копчетата от униформата му. Започвам да се влюбвам в него, мислеше тя, знаех си, че ще стане така още първата вечер. Ала при тази мисъл я изпълваше не съжаление, а най-безмерното щастие, което някога беше изпитвала.

Марк я погледна. Лицето й беше вдигнато към неговото и радостно сияеше. Той я привлече още по-близко до себе си, сложи главата й на рамото си и леко целуна косата й. Щеше да помни този миг до смъртта си… Мигът, в който разбра, че е намерил жената на своя живот.

После, без да спира да танцува, докосна устни до бузата й. Двамата продължиха да се носят по дансинга.

До края на вечерта танцуваха все така, унесени като в сън.

Хванати за ръце, двамата мълчаливо вървяха покрай речните укрепления.

Имаше пълнолуние, нощта беше ясна, безоблачна и доста студена, откъм Темза духаше пронизващ вятър, но те не го забелязваха.

Теди се беше свила във взетото „на заем“ за случая палто от норки на леля си, на главата си имаше ефирен мохерен розов шал, а Марк бе с дебелото униформено палто, офицерската шапка и белия копринен шал на летците.

Двамата бяха така погълнати от чувствата си, че изобщо не можеха да мислят за нещо толкова прозаично като времето. Бяха забравили всичко друго на света, освен любовта, която ги свързваше.

След като излязоха от хотел „Савой“, тръгнаха зад него покрай тъмната част на укреплението. Тук нямаше никакви светлини, заради изискванията на противовъздушната отбрана — прозорците на хотела бяха затъмнени, а уличните лампи — угасени. Единствено луната осветяваше пътя им. Марк вдигна поглед към небето и каза:

— Знаеш ли, това време е идеално за летене, Теди. Бих искал да съм там, горе, в моя самолет и ти да си до мен.

Докато произнасяше тези думи, той погледна към нея и дъхът му спря. Тя го гледаше захласнато, както на дансинга. Луната ярко осветяваше лицето й и той видя как върху него се изписва копнеж, а от очите й струи обожание. За миг сърцето му спря. Той я дръпна към себе си почти грубо, прегърна я и силно я целуна по устата.

Тя отвърна на целувката му страстно, прилепила тялото си до неговото. Когато най-накрая разделиха устни, и двамата бяха останали без дъх, замаяни от силата на този първи физически допир. Гледаха се един друг, без да могат да продумат от изумление.

— О, Теди, скъпа моя… — каза Марк. Не можеше да намери думи — само стоеше и я гледаше обляна от лунната светлина, очарован от красотата й, преизпълнен с любов. След миг отново я придърпа към себе си и прошепна: — Знаеш ли, през цялата вечер исках да те целуна. Всъщност, ако трябва да съм откровен, пожелах го още първата вечер, у семейство Пел.

— И аз исках да ме целунеш — отвърна му тя без никакво притворство.

Това признание го развълнува така силно, че без да може да се владее повече, Марк започна все по-страстно да я целува с топлите си жадни устни. Тя му отвърна със същата страст, и като обви ръце около врата му, отвори уста, за да се плъзне езикът му към нейния. За миг той го задържа там, после бавно и сластно започна да гали с него езика й. Прилепи длани до лицето й и започна да пие устните й така жадно, че беше изненадан от самия себе си.

По цялото й тяло се разля необичайна топлина, която заседна някъде под гърдите й. Тези непознати, странни нови чувства, копнежи и желания, които я обсебваха, бяха толкова силни, че тя се олюля в ръцете му.

Марк също почувства леко замайване. Страстната целувка го възбуди толкова силно, че краката му се разтрепериха, за миг дори се уплаши, че ще се подкосят. И тъй като усети, че повече не може да се владее, той с неохота откъсна устни от нейните и пое дълбоко въздух, за да укроти бясното биене на сърцето си и неустоимото желание да я притежава. Леко я освободи от ръцете си и каза нежно:

— Студено е, скъпа моя Теодора. По-добре да те заведа у вас. Леля ти сигурно вече се чуди къде си. И дори се тревожи.

— Няма нищо — докосна тя нежно ръката му. — Вече съм на двайсет и пет години и леля ми не може да ми държи сметка какво правя.

— Зная — отвърна той с многозначителна усмивка. — Но аз не бих искал да ми пише черна точка. Няма да е добре за по-нататък, нали?

— Да — съгласи се тя. От думите му й стана приятно.

Марк чувстваше, че отново владее положението, и затова сложи ръката й под своята, и с бърза стъпка я поведе по крайбрежната алея. Вървяха бързо и през цялото време се оглеждаха за такси. Успяха да хванат кола едва на площад „Трафалгар“, близо до паметника на Нелсън, и явно имаха късмет, защото това беше единственото такси в района.

— Белсайз Парк Гардънс, номер четирийсет и три — съобщи Марк адреса на шофьора. Двамата с Теди седнаха отзад и здраво стиснаха ръцете си, а колата пое към северната част на Лондон.

Марк изпита огромно желание да я прегърне и отново да я целуне, но устоя на изкушението, защото си даваше сметка, че засега това не би могло да промени нищо, само дето накрая щеше да се чувства още по-неловко. За секунда даже му хрумна да каже на шофьора да обърне и да ги закара в квартал Мейфеър, на Фарм стрийт, където имаше малка къща, но после се отказа. Едва ли би се поколебал да го направи, ако беше с друга жена, и веднъж вече пристигнали там, вероятно щеше да я съблазни без особени угризения. Но той не би постъпил така с Теди. С нея беше по-различно. Тя беше по-особена от другите жени. Тя щеше да бъде негова съпруга.

Улиците бяха почти празни — не само заради късния час, вече един след полунощ, но и заради ограниченията на горивото. И тъй като нямаше почти никакви движение, скоро пристигнаха пред къщата на леля й и слязоха от колата заедно.

Като държеше Теди за ръка, Марк я заведе до стъпалата. След като отключи, тя се обърна към него.

— Теди, благодаря ти, че прекара тази вечер с мен. Чувствах се прекрасно, наистина. Всичко това значи много за мен, мила, повече, отколкото бих могъл да опиша с думи.

— Аз съм тази, която трябва да ти благодари, Марк — тя се повдигна на пръсти и го целуна по бузата. — И за мен тази вечер е изключителна.

— Страшно се радвам. — Той я погледна сериозно и добави: — Има нещо, което от няколко часа насам все се каня да те питам.

— Да?

— Искам да бъдеш моята приятелка, Теди! Кажи ми „да“! Нали правилно съм разбрал какво чувстваш към мен?

— Да, разбира се, че правилно си разбрал. Искам да съм с теб — отвърна тя и си каза наум „Завинаги! За цял живот.“ Ала не изрече тези думи, само му се усмихна.

— Слава богу, че те намерих! — възкликна той, сграбчи я в ръцете си, целуна устните й и силно я прегърна. После я пусна да си тръгне с думите: — Утре трябва да обядвам с родителите си, нали ти казах. Но непременно ще ти се обадя по телефона, преди да отпътувам за Бигин Хил.

— Няма да излизам през целия ден, Марк. Ще чакам да ми се обадиш. Лека нощ.

— Лека нощ, скъпа.

Той изтича надолу по стълбите. Преди да влезе в таксито, се обърна и й махна. Тя отвърна, после влезе в къщата и заключи след себе си.

После за миг остана неподвижна в тъмното преддверие, като се опитваше да си поеме въздух и да успокои биенето на сърцето си. Все още беше като замаяна, удивена от силно физическо привличане. Досега не беше подозирала, че е способна да изпита такава страст и че въобще е възможно между мъж и жена да съществуват такива необуздани чувства.