П. Г. Удхаус
Пълен напред, Джийвс (3)

Трета глава

Първата телеграма пристигна малко след пладне и Джийвс ми я донесе заедно с предобедната чашка. Беше от леля Далия, изпратена от Маркет Снодсбъри — малко градче на една-две мили от имението й.

Гласеше следното:

Ела веднага. Травърс.

Травърс е фамилното име на леля. Ако ви кажа, че ме слиса до немай-къде, значи нищо да не кажа. Най-загадъчното съобщение, летяло някога по жица. Разучавах вглъбено телеграмата през по-голямата част от две сухи мартинита и малко след тях. Четох я отзад напред. Четох я отпред назад. Дори имам смътен спомен, че я помирисах. Не престана обаче да ме озадачава. Само няколко часа бяха изминали, откак се бяхме разделили с тази моя леля след плътно общуване в продължение на близо два месеца. И въпреки това, ето — прощалната ми целувка още на бузата й, така да се каже, а тя ме моли отново да се съберем.

Бъртрам Устър не е свикнал на такъв алчен апетит за компанията му. Питайте всеки, който ме познава, и той ще ви увери, че след два месеца с мен всеки нормален човек чувства, че за момента това е напълно достатъчно. Всъщност познавам и такива, които не ме изтрайват и два дни.

Ето защо, преди да седна пред изисканите блюда, изпратих следния отговор:

Озадачен. Поясни. Бърти.

Получих отговор по време на следобедния сън:

Какво за Бога има да се озадачаваш дръвнико? Ела веднага. Травърс.

Три цигари, няколко обиколки из стаята и отговорът бе готов:

Какво искаш да кажеш с това ела веднага? Привет. Бърти.

Прилагам отговора:

Искам да кажа ела веднага влудяващо магаре такова. Какво според теб искам да кажа? Ела веднага или очаквай лелино проклятие утре с първа поща. Целувки. Травърс.

Тогава изпратих следното послание, с намерение добре да изясня всичко:

Като казваш „ела“ „ела в Бринкли Корт“ ли имаш предвид? И като казваш „веднага“ „веднага“ ли имаш предвид? Като в мъгла съм. Не разбирам. Всичко най-добро. Бърти.

Подадох телеграмата на път за „Търтеите“, където прекарах спокоен следобед — хвърлях карти в един копринен цилиндър с неколцина представители на най-доброто общество. Завърнах се у дома, когато вечерта вече притихваше, а отговорът ме очакваше:

Да да да да да да да. Няма значение дали разбираш. Кога ли нещо си разбирал. Просто ела веднага както ти казвам и за Бога стига си ми отговарял. Аз да не се въргалям в пари че да мога да си позволя да ти пращам телеграми на всеки десет минути? Престани с малоумните си номера и ела незабавно. С обич Травърс.

Това бе моментът, в който почувствах нужда да чуя и друго мнение по въпроса. Натиснах звънеца.

— Джийвс — казах. — Чудноват катаклизъм се е зародил и се придвижва към нас откъм графство Уърстършир. Прочети тези книжа.

И му връчих документацията по случая.

Той я прегледа.

— Как тълкуваш тая работа, Джийвс?

— Мисля, че госпожа Травърс желае да отидете веднага, сър.

— Значи и ти така го разбираш?

— Да, сър.

— И аз стигнах до същия извод. Но защо, Джийвс? Та тя току-що прекара с мен почти два месеца.

— Така е, сър.

— Шири се мнението, че средната доза за възрастен е два дни в моя компания.

— Да, сър. Оценявам валидността на този аргумент. Независимо от това по всичко личи, че госпожа Травърс много настоява. Мисля, че ще е добре да се съобразите с желанието й.

— Искаш да кажеш, да се явя там.

— Да, сър.

— Но аз в никакъв случай не мога да тръгна веднага. Довечера в „Търтеите“ има важна сбирка. Рожденият ден на Понго Туисълтън.

— Да, сър.

Последва кратка пауза. И двамата си бяхме припомнили възникналото усложнение. Почувствах се длъжен да спомена за него.

— Много грешиш за онова сако, Джийвс.

— Въпрос на мнение, сър.

— Когато се явих с него в казиното в Кан, красиви жени се побутваха и си шепнеха „Кой е този?“

— Обноските в казината на Континента са печално известни с ниските си изисквания, сър.

— А снощи, като го описвах на Понго, той се прехласна.

— Наистина ли, сър?

— Както и всички останали. Нямаше човек да не се съгласи, че съм се сдобил с чудесна премяна. Нито един не остана на особено мнение.

— Наистина ли, сър?

— Убеден съм, че с течение на времето ще свикнеш с това сако и ще го заобичаш, Джийвс.

— Боя се, че това няма да стане, сър.

Предадох се. В такива случаи е безсмислено да се спори с Джийвс. „Магарешки инат“ е изразът, който се натрапва в съзнанието. Въздишаш й отминаваш.

— Добре, да се върнем на дневния ред. За известно време не мога да отида нито в Бринкли Корт, нито където и да било другаде. Това е окончателното ми становище. Знаеш ли какво, Джийвс? Я ми дай бланка и молив. Ще й телеграфирам, че смятам да я ощастливя другата или по-другата седмица. Ще трябва да стиска зъби и да опита да издържи няколко дни без мен. Нужна е само сила на волята.

— Да, сър.

— Чудесно тогава. Ето текстът: „Очаквай ме точно след две седмици“, или нещо в този смисъл. Това трябва да я успокои. Би ли се разходил до близката поща да й изпратиш и с това случаят приключва.

— Разбира се, сър.

Тъй минаваше дългият ден, докато най-сетне дойде време за партито на Понго. Докато разговаряхме по въпроса предишната вечер, той ме увери, че този гуляй е заплануван в мащаби, които да накарат човечеството да загуби равновесие и трябва да призная, че съм участвал и в по-малко разточителни мероприятия. Минаваше четири, когато се прибрах у дома, подпрял очи с клечки. Спомням си само, че пипнешком намерих леглото, пропълзях в него и още не бях докоснал възглавницата с циментовия блок, който крепях на рамене, когато ме разбуди отварянето на вратата.

Животът в мен едва мъждукаше, но все пак успях да открехна един клепач.

— Чай ли ми носиш, Джийвс?

— Не, сър. Госпожа Травърс е тук.

В следващия миг се разнесе тътен като при напор на силен вятър и родственицата ми прекоси прага с ураганна скорост, движена от собствената си пара.