П. Г. Удхаус
Пълен напред, Джийвс (13)

Тринадесета глава

— Джийвс — казах.

— Да, сър?

— Току-що си побъбрих с младия Тъпи. Дали забеляза случайно, че тази сутрин не изглежда стопроцентов?

— Да, сър. Останах с впечатлението, че лицето на господин Глосъп е помрачено от бледия воал на мисълта.

— И има защо. Миналата нощ се е сблъскал с братовчедка ми Анджела в килера, в резултат на което е паднал жертва на твърде болезнено споделяне на съображения.

— Съжалявам, сър.

— Не съжаляваш и на половината на неговото. Спипала го в интимна близост с месния пай и изразила крайно хапливи виждания относно тлъстите дембели, които живеят единствено, за да се тъпчат с храна по всяко време на деня и нощта.

— Извънмерно неприятно, сър.

— Да, именно извънмерно. Всъщност, редица хора биха сметнали, че след случилото се между двамата снощи нищо не е в състояние да запълни зейналата пропаст. Момиче, говорещо за питони, които поглъщат безразборно храна по девет-десет пъти на ден и трябва да внимават да не бързат нагоре по стълбите, поради опасността от апоплектичен удар, е момиче, за което редица хора биха казали, че вече не развява в сърцето си факела на любовта. Не биха ли го казали редица хора, Джийвс?

— Безспорно, сър.

— Но ще сбъркат.

— Така ли мислите, сър?

— Убеден съм. Познавам жените. Не бива да се хваща вяра на думите им.

— Смятате, че строгата критика от страна на госпожица Анджела не бива да се приема прекалено au pied de la lettre, сър?

— Ъ?

— Френски израз, сър. На английски бихме казали „дословно“.

— Точно това имам предвид. Знаеш ги момичетата. Спречкаш се с тях и те такива ти ги надрънкат, че само се питаш къде са ходили на училище. Но под повърхността тлее предишната любов. Прав ли съм?

— Напълно прав, сър. Поетът Скот^[1]…

— Точно така, Джийвс.

— Много добре, сър.

— А с малко уместни действия ще накараме бузките на любовта отново да порозовеят.

— Като под „уместни действия“, сър, имате предвид…

— Ще пипаме умело, Джийвс. С известна доза пъклено коварство. Знам какво трябва да се направи, за да сритаме братовчедка ми Анджела, където й се полага, и да я върнем в лоното на нормалността. Да споделя ли с теб?

— Ако бъдете така любезен, сър.

Запалих цигара и проницателно го загледах през дима. Той почтително ме чакаше да изрека мъдрите слова. Длъжен съм да призная, че Джийвс е прекрасен слушател до мига, в който започва подмолно да направлява събитията, да върти интриги и да препятства всячески дълбочинно обмислените мои планове. Всъщност не знам дали наистина слуша, но поне се кокори подобаващо насреща ми и на мен това ужасно ми допада.

— Представи си, Джийвс, че бродиш из неизбродима джунгла и срещнеш на тигъра бебето му.

— Вероятността е минимална, сър.

— Няма значение. Казах да предположим.

— Много добре, сър.

— А сега да си представим, че си го пернал през муцуната и до тигрицата-майка достигнат слухове, че рожбата й е малтретирана. Какво според теб ще бъде отношението й? В какво разположение на духа смяташ, че ще се отправи към теб?

— Бих очаквал недвусмислена изява на злонамереност, сър.

— И с пълно право. Дължаща се на онова, което е известно като майчин инстинкт, нали така?

— Да, сър.

— Много добре, Джийвс. А сега да предположим, че в недалечното минало в отношенията между тигърчето и неговата мама е съществувало захлаждане. Да речем, че няколко дни са се цупели и не са си говорили. Смяташ ли, че това ще повлияе на енергията, с която последната ще се притече на помощ на първото?

— Не, сър.

— Точно така. Ето, в това накратко се състои моят замисъл, Джийвс. Ще натикам братовчедка ми Анджела в някое усамотено кътче и ще направя Тъпи на бъзе и коприна.

— Може би на бъзе и коприва, сър?

— На пух и прах. Ще бъда извънредно суров спрямо него и ще изразя мнение, че в същината си повече се доближава до свирепия глиган, отколкото до бивш питомец на доброто старо английско училище. И какво ще последва? Като чуе, че го нападам по такъв необуздан начин, женското сърце на братовчедка ми ще се вкисне. Тигрицата-майка ще се пробуди. Въпреки всички свади ще си спомни само, че той е нейният любим и ще се хвърли да го брани. А от там до падането в прегръдките му и погребението на мъртвото минало има само една малка крачка. Какво ще кажеш?

— Идеята ви е твърде дълбокомислена, сър.

— Такива сме си ние Устърови, Джийвс. Крайно дълбокомислени.

— Да, сър.

— Истината е, че не плещя с части на тялото, които не са пряко предназначени за целта. Изпробвал съм тази теория.

— Нима, сър?

— Да, и то на свой гръб. Върши работа. Миналия месец, както си стоях на Райската скала в Антиб и безцелно съзерцавах как народът се цамбурка из водата, едно момиче, което бегло познавам, ми посочи някакъв гмуркач и ме попита дали някога съм виждал по-криви крака. Искрено й отговорих, че не съм и в продължение на няколко минути споделях с нея сума ти духовити забележки по адрес на въпросните долни крайници. Но в края на монолога внезапно се озовах подхванат от опашката на циклон. Като започна с критично експозе за собствените ми крака, които изобщо не били за пред хората и било срамота да ги развявам по бански гащета из обществени плажове, момичето продължи с безмилостна дисекция на обноските ми, моралния ми облик, интелектуалния ми багаж, цялостната ми физика и отблъскващия начин, по който съм консумирал аспержи. И всичко това с такава ярост, че когато свърши, най-многото, с което можеше да се похвали Бъртрам, бе, че не е подпалил сиропиталище. Последвалите проучвания разкриха, че била сгодена за гмуркача с кривите крака и предишната вечер не съумели да се споразумеят дали тя е трябвало да обяви направо две пики, след като имала седем, но без асо. Същата вечер ги видях да тънат в блаженство, с изгладени противоречия, а от очите им бликаше любовна светлина. Това не ти ли говори нещо, Джийвс?

— Да, сър.

— Очаквам подобни резултати и от братовчедка ми Анджела, след като насмета Тъпи. Предполагам, че до обяд годежът ще бъде възстановен и диамантено-платиненият пръстен отново ще заблещука на третия и пръст. Или беше четвъртият?

— Едва ли ще стане до обяд, сър. Камериерката на госпожица Анджела ме уведоми, че рано сутринта госпожицата е отишла с колата да гостува на приятели в околността.

— Е, тогава половин час след като се върне. Това са дреболии и не бива да се занимаваме повече с тях.

— Да, сър.

— Важното е, че въпросът на Тъпи и Анджела ще бъде решен в положителен смисъл и скоро между тях всичко пак ще е по вода и масло. Каква прекрасна мисъл е това, а, Джийвс?

— Да, сър.

— Най се вкисвам от отчуждението между две влюбени сърца.

— Оценявам този факт, сър.

Оставих фаса от цигарата в пепелника и запалих нова, за да му подскажа, че с това приключвам глава първа.

— Така. Толкоз за западния фронт. Да се обърнем към източния.

— Моля, сър?

— Говоря иносказателно, Джийвс. Искам да кажа, че стигнахме до въпроса за Гъси и госпожица Басет.

— Да, сър.

— Тук, Джийвс, се изискват по-директни методи. При решаването на случая Огъстъс Финк-Нотъл не бива дори за миг да забравяме факта, че имаме работа с нередовен клиент.

— Може би „крехко цвете“ е по-любезен израз, сър.

— Не, Джийвс, направо си е нередовен. А при нередовните човек трябва да прилага мощна, насилствена и праволинейна политика. Психологията ще ни натика в лалугерска дупка. Ти например, ако ми разрешиш да ти припомня, без да наранявам чувствата ти, допусна грешката да се лигавиш с психологии по повод въпросния Финк-Нотъл и резултатът беше катастрофален. Опита се да го накараш да победи себе си, като го напъха в мефистофелски одеяния и го изрита на карнавал, убеден, че яркочервеното трико ще му вдъхне смелост. Да, ама не.

— Решението ми остана непроверено на практика, сър.

— Вярно. Защото Гъси не съумя дори да се добере до бала. И това само подчертава аргументите ми. Човек, който потегля с такси за карнавал и не може да стигне дотам, очевидно е във висша степен въртоглав. Не познавам друго лице, проявило такава безмозъчност, че дори да не може да намери карнавала. Ти познаваш ли, Джийвс?

— Не, сър.

— И не забравяй следното, защото в него е същността на мисълта ми — дори ако Гъси се беше явил на карнавала, дори ако пурпурното му трико в комбинация с рогови очила не бе хвърлило момичето в дълбок припадък, дори ако беше успяла да се свести, а той да изтанцува някой танц и да проведе лек светски разговор, дори тогава усилията ти щяха да останат безплодни, защото със или без мефистофелски костюм Огъстъс Финк-Нотъл никога нямаше да събере смелостта да я помоли да стане негова. Единственият резултат щеше да е изнасянето на лекцията за тритоните с няколко дни по-рано. И защо, Джийвс? Да ти кажа ли защо?

— Да, сър.

— Защото щеше да се опита да изпълни неизпълнимата задача да свърши работата на гол портокалов сок.

— Моля, сър?

— Гъси е пристрастен към портокаловия сок. Не пие нищо друго.

— Не знаех това, сър.

— Самата истина. Сам го разправя наляво и надясно без срам и свян. Дали поради обременена наследственост или защото е обещал на майка си да не пие, а може би и просто от непоносимост към вкуса на алкохола, Гъси Финк-Нотъл в течение на цялата си жизнена кариера не е дарил на организма си нито чашка джин с тоник. И този пелтечещ, треперещ, плашлив заек в човешки облик очаква, Джийвс, да успее да направи предложение на момичето, което обича. Не знам да плача или да се смея.

— Да не би да смятате пълното въздържание за пречка пред господата, възнамеряващи да правят предложение за женитба, сър?

Въпросът ме изуми.

— По дяволите — смаян отвърнах аз, — не може да не знаеш, че е точно така. Поразмърдай мозъка, Джийвс. Помисли над същността на предложението за женитба. То означава, че някой самоуважаващ се мъж е принуден да слуша как устата му изрича неща, които, ако ги чуе от белия екран, ще се втурне към касата да си иска парите обратно. А опита ли се да го стори на портокалов сок, какво смяташ ще последва? Срамът запечатва устните, а ако не ги запечата, го кара да губи ума и дума и да не се чува какви ги плещи. Гъси, например, както и двамата се убедихме, бръщолеви за цапнатите тритони.

— Ципестите тритони, сър.

— Ципести, цапнати, все тая. Въпросът е, че бръщолеви и пак ще започне да бръщолеви, ако опита повторно. Освен ако, и тук искам много да внимаваш, Джийвс, освен ако не се предприемат мерки по съответните канали. Само своевременни действени мерки могат да напомпат клетия малодушен откачалник с нужното мъжество. И тъкмо с тази цел, Джийвс, възнамерявам утре да подсигуря бутилка джин и щедро да подсиля с нея обедната му доза портокалов сок.

— Моля, сър?

Изцъках с език.

— Джийвс, вече съм имал поводи да коментирам недоволно начина, по който произнасяш „Но, сър“ и „нима, сър?“. Ползвам се от случая да те уведомя, че също тъй енергично възразявам срещу твоето „Моля, сър?“. То чисто и просто говори, че по твое мнение съм направил толкова нелепо изявление, че мозъкът ти направо се гърчи. Настоящият случай не предполага „Моля, сър?“. Планът, който изложих, е съвсем разумен, пращи от желязна логика и не следва да буди безпокойство. Не мислиш ли?

— Но, сър…

— Джийвс!

— Извинете, сър. Изразът ми се изплъзна неволно. Това, което смятах да кажа, тъй като настоявате да чуете мнението ми, беше, че действието, което предлагате, ми изглежда донякъде неблагоразумно.

— Неблагоразумно ли каза? Не те разбирам, Джийвс.

— По мое мнение е свързано с известен риск, сър. Невинаги е лесно да се прецени въздействието на алкохола върху субект, непривикнал към подобни стимуланти. Знам със сигурност, че оказва катастрофален ефект върху папагалите.

— Папагалите?

— Говоря за случка от миналото, сър, преди да постъпя на работа при вас. Тогава служех при покойния лорд Бранкастър, притежаващ папагал, към когото бе силно привързан. Един ден птицата изглеждаше доста вяла и негова светлост, воден от доброто намерение да й върне присъщата жизненост, й предложи парченце кейк, натопено в портвайн, реколта 1884 година. Птицата прие с благодарност хапката и я погълна с видимо задоволство, ала веднага след това поведението й стана забележимо трескаво. След като клъвна негова светлост по палеца и изпълни куплет от възсолена моряшка песен, папагалът тупна на пода на клетката и дълго време остана с вирнати крака, без да може да помръдне. Споменавам това, сър, просто за да…

Сложих пръст в раната. Отдавна я бях забелязал.

— Но Гъси не е папагал.

— Не е, сър, но…

— Според мен е крайно време да изясним какво всъщност представлява младият Гъси. Самият той се възприема като напет тритон, а ти сега го изкара папагал. Истината е, че той е най-обикновено куку, изпаднало в остра нужда от някоя и друга глътка. Тъй че стига спорове, Джийвс. Решил съм го. Има един-единствен начин да се справим с този тежък случай и той е гореизложеният.

— Много добре, сър.

— Така, Джийвс. Въпросът е решен. Но възниква следващият — обърнал си внимание, че смятам да осъществя набелязания план утре и, без съмнение, се питаш защо точно утре. Защо точно утре, Джийвс?

— Защото чувствате, че ако веднъж извършено туй свърши, добре ще е да се извърши бърже^[2], сър.

— Отчасти, Джийвс, но не напълно. Главната причина да определя датата за утре е очевидно забравеният от теб факт, че утре е денят на раздаването на наградите в Маркетснодсбърийското начално училище, на което, както знаеш, Гъси ще изпълнява главната мъжка роля и ще се кипри в качеството си на гвоздей на програмата. Тъй че като подсилим портокаловия му сок, не само ще му вдъхнем смелост да направи предложение на госпожица Басет, но и ще го вкараме в такава форма, че публиката в Маркет Снодсбъри ще затаи дъх.

— Възнамерявате да улучите с един куршум два заека, сър.

— Точно така. Много сполучлива формулировка. Но има и една дреболия. Като се замисля по-дълбоко, струва ми се, че ще е най-добре ти, а не аз, да подсилиш сока.

— Моля, сър?

— Джийвс!

— Извинете, сър.

— И ще ти обясня защо. Защото ще имаш достъп до сока. Забелязах, че се поднася на Гъси в отделна кана. Тази кана вероятно ще стои някъде из кухнята утре преди обяд. За теб ще е фасулско да ливнеш в нея няколко пръста джин.

— Без съмнение, сър, но…

— Не ми нокай, Джийвс.

— Опасявам се, сър…

— „Опасявам се, сър“ не е по-приемливо.

— Опитвам се да кажа, сър, че съжалявам, но се боя, че по този въпрос трябва да изляза с непоколебимо nolle prosequi.

— С какво да излезеш?

— Изразът е юридически, сър, и означава съдебно решение на дадено дело да не се дава ход. С други думи, колкото и силно да желая да изпълня указанията ви, сър, в дадения случай съм длъжен почтително да откажа сътрудничеството си.

— Искаш да кажеш, че няма да го направиш?

— Точно така, сър.

Занемях. Започнах да разбирам как се чувства генерал, когато изкомандва някой полк да се строи, а той му отговаря да си гледа работата.

— Джийвс — едва проговорих аз, — не съм очаквал това от теб.

— Нима, сър?

— Да. Естествено, съзнавам, че сипването на алкохол в портокаловия сок на Гъси не влиза в преките ти служебни задължения, за които получаваш месечното си възнаграждение и ако се придържаме към буквата на трудовия ти договор, там действително не се споменава нищо по въпроса. Но ще ми разрешиш да отбележа, че поведението ти някак не хармонира с добрия стар феодален дух.

— Съжалявам, сър.

— Всичко е наред, Джийвс, всичко е наред. Не ти се сърдя, само ми е болно.

— Много добре, сър.

— Много добре, Джийвс.