Глен Мийд
Измамата (67)

67.

Следващото посещение на Лу Гаруда беше в административна сграда в центъра на Манхатън. Той взе асансьора до шести етаж и намери нужната му стая в дъното на коридора. Надпис с поолющени златни букви съобщаваше:

Франк Маккоул

Частен детектив

Гаруда почука и като не получи отговор, се разходи по коридора до съседния офис. Вратата беше отворена. Жена на средна възраст седеше пред компютър и въвеждаше някаква информация. На вратата пишеше:

Керол Липман

Секретарски услуги

Жената вдигна поглед и се усмихна.

— Какво обичате?

— Франк Маккоул, детективът в края на коридора. Не е ли тук в момента?

— Замина за Швейцария преди няколко дни. Синът му загина при нещастен случай в Алпите.

— Господи, каква трагедия… Познавате ли добре Франк?

— Разбира се, той има офис тук от няколко години. Искате да го наемете ли?

Гаруда се усмихна и показа значката си.

— Не, аз работя в полицейското управление на Лонг Бийч. Може ли да ви задам няколко въпроса относно Маккоул?

След час Гаруда отби от магистралата в Хампстед, Лонг Айланд, навлезе в мирно изглеждащ квартал и намери търсения адрес. Домът на Франк Маккоул беше боядисан в сиво и бежово-кремаво, отстрани имаше гараж, имаше и баскетболен кош на една от стените. Няколко деца караха скейтборд в края на задънената улица, а собственикът на къщата от отсрещната страна правеше нещо в градината си, но появата на Лу не привлече ничие внимание. Той заключи колата, качи се на верандата на Маккоул и позвъни. Никой не му отговори. Натисна звънеца втори път и за по-сигурно го задържа десетина секунди, но отново никой не дойде да отвори.

Къщата бе заобиколена от плътен стобор, който не позволяваше никой да го види от улицата. Гаруда заобиколи отзад, почука на вратата и извика високо:

— Има ли някой?

Никакъв отговор. „Къщата е празна“, реши Гаруда. Отвори портфейла си и извади ножче с няколко остриета. Преди години беше конфискувал този полезен инструмент от един взломаджия. Вмъкна едно от остриетата в ключалката, поигра си малко, чу цилиндърчетата вътре да се наместват и ключалката се отвори сякаш чрез магия. „Окей, да видим какво можем да научим за Франк Маккоул.“

Мина, без да бърза, по коридора, подмина уютно изглеждащ хол и стигна до голяма кухня в дъното. Порови из чекмеджетата на няколко от шкафчетата, но намери в тях само прибори за хранене и няколко стари сметки, така че се върна в хола. „Нищо забележително, това поне се вижда с просто око.“ Телевизор и видео, стереоуредба, книги по полиците… някои върху криминалистиката и полицейските процедури.

На стената имаше окачени снимки, повечето на човека, който предположи, че трябва да е Маккоул, на някои от тях заедно с момче: снимки на момчето като дете, тийнейджър и младеж. На няколко от снимките момчето бе в екипировка за катерене и с каска, а на фона се виждаха високи планини. Никакъв намек за присъствие на жена в къщата или на снимките. Гаруда прибра в джоба си една от тях, после се качи до тясната стълбищна площадка, от която се влизаше в три спални, едната пълна с какво ли не и явно използвана като склад. Тъкмо се готвеше да разгледа и другите спални, когато чу на верандата стъпки, след което стълбите изскърцаха.

Гаруда извади глока си и излезе на площадката.