Глен Мийд
Измамата (71)

71.

Келсо чакаше пред терминала — говореше по телефона. Когато черната лимузина, шофирана от Фелоус, спря до тях, Келсо затвори, обърна се към Марк и каза разочаровано:

— Губим си времето, от тях няма и следа. Качвайте се в колата. Другите ще останат тук и ще продължат да търсят — просто за всеки случай.

— Не ми ли казахте, че сте проверили Франк Маккоул?

Келсо долови в гласа на Марк особена нотка и го погледна внимателно.

— Да, казах. И какво?

— Аз направих някои свои проучвания и се оказа, че около Маккоул нещо не е наред. Това на свой ред означава, че или сте ме излъгали, Келсо, или сте направили непростима грешка.

Келсо се намръщи.

— Какво означава това, по дяволите? С кого сте говорили?

Но Марк даде воля на гнева си:

— Това няма никакво значение! Важното е, че става нещо крайно странно, и искам да разбера какво е то. И не кога да е, а сега.

В този момент от терминала изтича Граймс и стана свидетел на пререканието. И Фелоус слезе от лимузината, явно усетил нещо. Двамата явно се чудеха как да реагират, защото минаващите наоколо започваха да се спират и да се заглеждат. Келсо се притесни и каза на Марк:

— Това не е мястото, където да водим подобен разговор, така че ще ви помоля да не повишавате глас. Ако толкова държите да разговаряме, качете се в проклетата кола.

— Няма да мръдна, докато не науча истината — изкрещя Марк. — Истината. Не поредната порция дивотии, не купчина лъжи, а пълната истина. Която искам да чуя веднага. Какво сте замислили, Келсо… вие и ЦРУ?

— Влезте веднага в колата! — вбеси се Келсо.

— Върви да се шибаш, Келсо! Не мърдам, докато не получа обяснение.

Това, което последва, се случи практически моментално. Келсо само кимна и двамата му помощници се справиха с Марк с лекота: Фелоус му запуши устата, а Граймс хвана ръката му в ключ. Келсо отвори задната врата и Марк бе вкаран насила в лимузината. Докато Граймс го неутрализираше на задната седалка, той видя Келсо навън да показва картата си на насъбралите се зяпачи.

— Полиция. Този човек е задържан. Разпръснете се, няма нищо за гледане.

Келсо се качи отзад, сви юмрук и го заби в лицето на Марк. Явно времето за официалности и говорене на „вие“ беше свършило.

— Идиот нещастен! Това заслужаваш за голямата си уста. Ще ти кажа нещо, Райън. Знаеш ли какво удоволствие бих изпитал да ти тегля куршума ей сега, в тази секунда, при това без капка съжаление?

Фелоус се качи на мястото на шофьора и лимузината отлепи със свистене на гумите.

Келсо продължи, все така извън себе си:

— Кога ще проумееш с коравата си глава, че задачата ни е да защитим Дженифър? Поведението ти не постигна нищо повече от това да ни задържи и забави. Толкова ли не можеш да го проумееш, или си безнадеждно тъп? — Той кимна на Граймс. — Сложи му белезниците.

Граймс извади белезници и ги щракна на китките на Марк.

— Сега — каза поуспокоен Келсо — искам да знам какво точно имаше предвид с въпросите си за Маккоул. А след това искам да разбера на кого си се обаждал от летището.