Глен Мийд
Измамата (46)

46.

Ню Йорк

Докато пътуваше към дома си, Гаруда изпита угризения на съвестта, зави и се отправи към Колдуел.

Дежурната на рецепцията говореше по телефона. След малко свърши, остави слушалката и го погледна.

— Да, господине?

— Идвам при Боби Марч. Казвам се Лу Гаруда.

Сестрата го изгледа подозрително.

— Вие не идвахте ли да видите Боби онзи ден, господин Гаруда?

— Да, точно така.

Сестрата се смръщи и излезе иззад бюрото.

— Почакайте тук, моля.

— Защо, проблем ли има?

— Просто изчакайте тук. Веднага ще се върна.

 

 

Лерой поведе Гаруда по коридора.

— Боби се е затворил в себе си и не общува с никого — сякаш е в транс.

— Какво му е?

— След като ти си тръгна, получи лек припадък. Припадъците се случват често и не са нищо особено, лесно се оправят с лекарства. Проблемът е, че оттогава е разстроен. Не яде, нито слуша любимата си музика. А това не е характерно за него. Единственото му желание е да види Джени, само че мобилният й телефон, изглежда, е постоянно изключен и не можем да се свържем с нея. Какво му каза тогава, пич?

Лерой спря пред една стая и открехна вратата. Гаруда видя Боби да седи в инвалидната си количка, клюмнал безсилно глава на една страна и загледан с празен поглед през прозореца.

— Виж, Лерой… трябва да ти призная нещо. Излязох глупак.

— Какво искаш да кажеш?

— Съобщих на момчето, че са открили трупа на баща му.

— Какво?!

— Ти не знаеше ли?

— Нищо не съм чул, мъжки.

Гаруда обясни.

— Изглежда, съм отворил голямата си уста и съм издрънкал на Боби нещо, което е трябвало да премълча. Дженифър явно не е искала да го разстройва.

— Господи, но това е ужасно, човече! За баща му говоря…

— Прав си.

— Струва ми се, че някой трябва да каже на Дженифър за състоянието на момчето. Не можеш ли да се свържеш поне с нейния приятел, онзи Марк?

— Той в момента е извън страната и не разполагам с номера му. Но се надявам да ми позвъни. Имаш ли нещо против да се видя с Боби?

— Не, само че този път ще ви правя компания. И ако видиш, че започва да става неспокоен, искам да ти видя гърба, ясно?

— Ти си шефът.

 

 

— Как я караш, Боби?

Боби дори не вдигна поглед. Продължи да седи все така, свил устни, по бузата му се стичаше слюнка. Лерой се пресегна и избърса устата му със салфетка.

— Приятелят на Марк е дошъл да те види, Боби. Добре ли си, мъжки? Имаш ли нужда от нещо? Ако не искаш този да ти досажда, само ми кажи, окей, и той ще си тръгне.

Боби не отговори.

— Ето, това имах предвид — каза Лерой на Гаруда.

Гаруда седна на леглото до количката на Боби.

— Реших да мина още веднъж и да се уверя, че си добре, Боби — започна той. — Наред ли е всичко?

Момчето не реагира по никакъв начин, но Гаруда видя на масичката до количката бележник и химикалка, наведе се и бавно взе бележника.

— Твои ли са, Боби?

Никакъв отговор.

— Обичаш ли да рисуваш?

Пак никаква реакция, дори мигване. Гаруда разгледа бележника, който бе оставен отворен на страница с плетеница от неразбираеми завъртулки. Или поне така изглеждаха на пръв поглед. След малко започна да различава някакви неясни трионообразни форми, може би стилизирани планини, но не беше сигурен.

— Виж, Лерой ми се скара, че съм те разстроил онзи ден. Ако е така, наистина съжалявам, окей? Нямах представа, че Дженифър не ти е казала за… нали знаеш…

Този път Гаруда видя измъчения му поглед. И още нещо — очите му бяха влажни.

— Боби, чу ме какво казах, нали? Искаш ли да напишеш нещо в бележника? Да ми кажеш какво не е наред?

Ръцете на Боби помръднаха бавно в подобие на знак и Гаруда погледна Лерой и попита:

— Какво е това? Някакъв език на глухонемите?

— Да. Боби иска да му кажеш какво друго знаеш за баща му.

— Нищо — отговори Гаруда. — Казах ти всичко, което знам, Боби. Това е, кълна се.

Боби извърна главата си встрани и пак се загледа през прозореца.

— Виж, Боби — продължи да настоява Гаруда, — има ли нещо, което искаш да ми кажеш? Нещо, каквото и да е то?

Боби даже не го погледна, но знакът, който направи, бе добре познат на Гаруда — показваше му среден пръст.

Лерой сдържа усмивката си.

— Няма начин да сбъркаш този знак, мъжки. Момчето иска да го оставим на мира.

Отдалечиха се на няколко крачки и Гаруда тихо попита:

— Какво следва?

— Доктор Рийд ще го види днес следобед. Тя е един от най-добрите ни психиатри. Ще й разкажа всичко, което ми каза ти.

— Благодаря. Дано тя има по-голям успех. — Гаруда хвърли прощален поглед на назъбените криволици в отворения бележник. Помисли, откъсна един чист лист, написа номер и даде листа на Лерой. — Може би ще ми кажеш какво е разбрала лекарката.

— Обещаваш ли да говориш с Марк?

— Разбира се, веднага щом ми се обади.