Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ема Харт (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Woman of Substance, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 30гласа)

Информация

Сканиране
Internet(2010)
Корекция и форматиране
NMereva(2017)

Издание:

Автор: Барбара Тейлър Брадфорд

Заглавие: Изключителна жена

Преводач: М. Германов

Година на превод: 1992

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Виком-Кос“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1992

Тип: роман

Редактор: Л. Михайлова

Художествен редактор: Д. Петрова

Технически редактор: М. Атанасов

Художник: Ал. Петров

Коректор: Т. Милчев

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1162

История

  1. —Добавяне

17.

До този момент вечерята бе изключително успешна. Доволен, Адам Феърли се облегна на стола, усмихвайки се в себе си, докато гледаше гостите си и блестящата зала. Като домакин седеше начело на масата.

Атмосферата бе сърдечна и приповдигната. Всички се забавляваха. Доста отдавна Адам не бе чувал в тези зали весели разговори и смях. В момента разбра колко му бяха липсвали наистина. В началото на вечерята бе почувствал изключителна нервност. Не бе новост за Адам да бъде на тръни при мисълта за понякога странното поведение на съпругата си. Полека-лека вечерята напредваше без инциденти. Напрежението, което свиваше стомаха му започна да преминава. От време на време с изумление си мислеше за злото, което от години го тормозеше и което през последните седмици бе на път да изчезне. Все едно, че някакъв камък се смъкваше от плещите му.

Адам пое чашата за шампанско, която Мъргатройт току-що бе напълнил и бавно отпи от пенливата течност. Вечерята бе превъзходна. Вината — изключителни. И всичко бе вървяло изрядно, сякаш Мъргатройт и Ема не бяха правили нищо друго през живота си, освен да подреждат и сервират маси за приеми. Адам си даваше сметка, че всичко това не се дължи на случая. Виновница за безупречната организация бе Оливия. Забележителният й вкус проличаваше и в най-малкия детайл.

Адам остави погледа си да пробяга по широката белоснежна покривка, докато не го кръстоса с погледа на Адела. Бе я държал цялата вечер под око и поведението й бе изумително. Държа се блестящо и внимателно към гостите и поне външно по нищо не се различаваше от жената от преди години. В добавка бе и блестяща. В момента кокетничеше по най-срамен начин с Брус Макхил, който изглеждаше напълно завладян от нейния чар. Очевидно Адела криеше в себе си душата на актриса. Преди няколко часа разигра истински спектакъл. Гостите още не бяха пристигнали и Адам се разхождаше напред-назад с Брус, след като бяха приключили деловите си разговори. В този момент Адела се появи горе на стълбата. Брус буквално остана с отворена уста и Адам заприлича ни повече, ни по-малко на ученик. От този момент австралиецът не се отдалечи нито за миг от Адела. И в този момент той я изяждаше с очи. Адам я видя да се смее. Въпреки красотата си имаше нещо странно, далечно в нея. Царицата на снеговете. Да не я докосваш. Погледът на мъжа се премести от Адела на Оливия, сестрата на съпругата му излъчваше сигурност, каквато често притежават английските жени, независимо дали са в някой салон или на седлото на кон. Оливия бе прекрасна колкото и Адела, но по-малко крехка. Носеше рокля от синя коприна с цвят на лед с широко деколте, но не толкова предизвикателно, като това на сестра й. Колие от сапфири блестеше на бялата й шия, а обеците й бяха като капки от същия камък. В момента тя слушаше внимателно със сериозен израз госта, който седеше от дясната й страна. Спящата красавица, която очаква да бъде събудена — помисли Адам изненадан, че за първи път мисли по този начин за нея. В момента погледът му срещна погледа на Оливия. Жената му се усмихна с топлота и с незабележим жест посочи вратата, подсказвайки му, че е време да преминат в салона.

Адам кимна на Мъргатройт, който побърза да застане до него.

— Предполагам, че сте приготвили напитките и пурите в библиотеката, нали Мъргатройт?

— О, да, господарю!

— Прекрасно! — Адам се обърна към госпожата от дясната си страна. — Надявам се, че ще ни извините, ако ние господата ви напуснем за малко — й каза с усмивка. Бутна назад стола и се огледа наоколо. — Ще се оттеглим ли, господа? — каза и се изправи. С одобрение останалите го последваха в библиотеката, говорейки помежду си.

Влязъл в библиотеката, Брус Макхил поръча на Мъргатройт да му сервира уиски със сода и се отправи към камината. Брус бе висок и плещест мъж към петдесетте с отпусната походка, която подсказваше, че голяма част от живота си е прекарал на гърба на коня. Имаше гъсти кестеняви къдрави коси и лице, издълбано от бръчки, което внушаваше доверие, предимно на жените. В очите му винаги играеха весели искри, държеше се мъжествено с приповдигнат, ентусиазиран дух, с което печелеше симпатиите на всички.

— За твое здраве, приятелю! — възкликна Брус като приближи до Адам. — И дълъг живот на нашето съглашение за обща работа. Мисля, че е излишно да казвам, че нашето приятелство ще бъде плодотворно и за двама ни.

— За твое здраве, Брус! — Адам инстинктивно изпитваше симпатия към Брус Макхил, въпреки че понякога бе груб и по-скоро труден в сделките, но той бе честен и праволинеен и Адам придаваше голямо значение на тези качества. — Сега, когато завърши работата си в Йоркшир — му каза, — скоро ще отидеш в града. Колко време смяташ да останеш в Лондон?

— Петнадесетина дни. Ще отпътувам за Сидней в началото на май. — Лицето на Брус просветна. — Има ли надежда да се видим в Лондон, Адам?

Адам се засмя, но поклати глава:

— Не вярвам, Брус, не е моментът да изоставя фабриката. Ще остане за друг път.

— Беше изключителен домакин за мен, Адам, всеки път, когато идвах в Йоркшир през последните месеци. Като говорим за гостоприемство, щом не можеш да си позволиш да ми окажеш честта с присъствието си в Лондон, може ли да се надявам да те видя в Австралия преди края на годината? Ще ми бъде много приятно, ако посетиш Дънуун.

— Много мило от твоя страна, приятелю — каза Адам. Идеята му хареса. — Не е изключено и да го направя, съвсем не е изключено.

— Сигурен съм, че ще ти хареса. Гарантирам! Ще бъдем само аз и моето момче Пол във фермата в Конамбъл. Освен работниците, разбира се. Жена ми почина преди три години, но имам превъзходна икономка и къщата ни е хубава и удобна — заключи с доволен заразителен смях. После стискайки ръката му приятелски продължи: — Впрочем, имам и по-добра идея. Защо не помислиш да купиш земя в Австралия, Адам? За теб ще бъде чудесна инвестиция. Можеш дори да започнеш отглеждането на овце за твоя сметка. Ще ти намеря и добра работна ръка, може и да наглеждам всичко в твое отсъствие. Можеш постепенно да станеш доставчик на самия себе си, какво ще кажеш?

Адам хвърли проницателен поглед към Брус.

— Идеята съвсем не е лоша, Брус, струва си да се вземе предвид и ще помисля сериозно по нея. По този въпрос ще ти се обадя специално след няколко месеца. — Адам извади часовника от джобчето си и го погледна. — Сега да изпием последна чашка, преди да отидем при дамите в салона.

— Чудесна идея, между другото трябва да те поздравя за твоята съпруга, Адам, тя е изключителна. Ти си щастлив човек!

— Точно така — отвърна Адам с уморен израз. „Ако знаеше, само ако знаеше“, помисли с горчивина, докато пресичаха библиотеката.