Метаданни
Данни
- Серия
- Ема Харт (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- A Woman of Substance, 1979 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- М. Германов, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 30гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Барбара Тейлър Брадфорд
Заглавие: Изключителна жена
Преводач: М. Германов
Година на превод: 1992
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Виком-Кос“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1992
Тип: роман
Редактор: Л. Михайлова
Художествен редактор: Д. Петрова
Технически редактор: М. Атанасов
Художник: Ал. Петров
Коректор: Т. Милчев
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1162
История
- —Добавяне
17.
До този момент вечерята бе изключително успешна. Доволен, Адам Феърли се облегна на стола, усмихвайки се в себе си, докато гледаше гостите си и блестящата зала. Като домакин седеше начело на масата.
Атмосферата бе сърдечна и приповдигната. Всички се забавляваха. Доста отдавна Адам не бе чувал в тези зали весели разговори и смях. В момента разбра колко му бяха липсвали наистина. В началото на вечерята бе почувствал изключителна нервност. Не бе новост за Адам да бъде на тръни при мисълта за понякога странното поведение на съпругата си. Полека-лека вечерята напредваше без инциденти. Напрежението, което свиваше стомаха му започна да преминава. От време на време с изумление си мислеше за злото, което от години го тормозеше и което през последните седмици бе на път да изчезне. Все едно, че някакъв камък се смъкваше от плещите му.
Адам пое чашата за шампанско, която Мъргатройт току-що бе напълнил и бавно отпи от пенливата течност. Вечерята бе превъзходна. Вината — изключителни. И всичко бе вървяло изрядно, сякаш Мъргатройт и Ема не бяха правили нищо друго през живота си, освен да подреждат и сервират маси за приеми. Адам си даваше сметка, че всичко това не се дължи на случая. Виновница за безупречната организация бе Оливия. Забележителният й вкус проличаваше и в най-малкия детайл.
Адам остави погледа си да пробяга по широката белоснежна покривка, докато не го кръстоса с погледа на Адела. Бе я държал цялата вечер под око и поведението й бе изумително. Държа се блестящо и внимателно към гостите и поне външно по нищо не се различаваше от жената от преди години. В добавка бе и блестяща. В момента кокетничеше по най-срамен начин с Брус Макхил, който изглеждаше напълно завладян от нейния чар. Очевидно Адела криеше в себе си душата на актриса. Преди няколко часа разигра истински спектакъл. Гостите още не бяха пристигнали и Адам се разхождаше напред-назад с Брус, след като бяха приключили деловите си разговори. В този момент Адела се появи горе на стълбата. Брус буквално остана с отворена уста и Адам заприлича ни повече, ни по-малко на ученик. От този момент австралиецът не се отдалечи нито за миг от Адела. И в този момент той я изяждаше с очи. Адам я видя да се смее. Въпреки красотата си имаше нещо странно, далечно в нея. Царицата на снеговете. Да не я докосваш. Погледът на мъжа се премести от Адела на Оливия, сестрата на съпругата му излъчваше сигурност, каквато често притежават английските жени, независимо дали са в някой салон или на седлото на кон. Оливия бе прекрасна колкото и Адела, но по-малко крехка. Носеше рокля от синя коприна с цвят на лед с широко деколте, но не толкова предизвикателно, като това на сестра й. Колие от сапфири блестеше на бялата й шия, а обеците й бяха като капки от същия камък. В момента тя слушаше внимателно със сериозен израз госта, който седеше от дясната й страна. Спящата красавица, която очаква да бъде събудена — помисли Адам изненадан, че за първи път мисли по този начин за нея. В момента погледът му срещна погледа на Оливия. Жената му се усмихна с топлота и с незабележим жест посочи вратата, подсказвайки му, че е време да преминат в салона.
Адам кимна на Мъргатройт, който побърза да застане до него.
— Предполагам, че сте приготвили напитките и пурите в библиотеката, нали Мъргатройт?
— О, да, господарю!
— Прекрасно! — Адам се обърна към госпожата от дясната си страна. — Надявам се, че ще ни извините, ако ние господата ви напуснем за малко — й каза с усмивка. Бутна назад стола и се огледа наоколо. — Ще се оттеглим ли, господа? — каза и се изправи. С одобрение останалите го последваха в библиотеката, говорейки помежду си.
Влязъл в библиотеката, Брус Макхил поръча на Мъргатройт да му сервира уиски със сода и се отправи към камината. Брус бе висок и плещест мъж към петдесетте с отпусната походка, която подсказваше, че голяма част от живота си е прекарал на гърба на коня. Имаше гъсти кестеняви къдрави коси и лице, издълбано от бръчки, което внушаваше доверие, предимно на жените. В очите му винаги играеха весели искри, държеше се мъжествено с приповдигнат, ентусиазиран дух, с което печелеше симпатиите на всички.
— За твое здраве, приятелю! — възкликна Брус като приближи до Адам. — И дълъг живот на нашето съглашение за обща работа. Мисля, че е излишно да казвам, че нашето приятелство ще бъде плодотворно и за двама ни.
— За твое здраве, Брус! — Адам инстинктивно изпитваше симпатия към Брус Макхил, въпреки че понякога бе груб и по-скоро труден в сделките, но той бе честен и праволинеен и Адам придаваше голямо значение на тези качества. — Сега, когато завърши работата си в Йоркшир — му каза, — скоро ще отидеш в града. Колко време смяташ да останеш в Лондон?
— Петнадесетина дни. Ще отпътувам за Сидней в началото на май. — Лицето на Брус просветна. — Има ли надежда да се видим в Лондон, Адам?
Адам се засмя, но поклати глава:
— Не вярвам, Брус, не е моментът да изоставя фабриката. Ще остане за друг път.
— Беше изключителен домакин за мен, Адам, всеки път, когато идвах в Йоркшир през последните месеци. Като говорим за гостоприемство, щом не можеш да си позволиш да ми окажеш честта с присъствието си в Лондон, може ли да се надявам да те видя в Австралия преди края на годината? Ще ми бъде много приятно, ако посетиш Дънуун.
— Много мило от твоя страна, приятелю — каза Адам. Идеята му хареса. — Не е изключено и да го направя, съвсем не е изключено.
— Сигурен съм, че ще ти хареса. Гарантирам! Ще бъдем само аз и моето момче Пол във фермата в Конамбъл. Освен работниците, разбира се. Жена ми почина преди три години, но имам превъзходна икономка и къщата ни е хубава и удобна — заключи с доволен заразителен смях. После стискайки ръката му приятелски продължи: — Впрочем, имам и по-добра идея. Защо не помислиш да купиш земя в Австралия, Адам? За теб ще бъде чудесна инвестиция. Можеш дори да започнеш отглеждането на овце за твоя сметка. Ще ти намеря и добра работна ръка, може и да наглеждам всичко в твое отсъствие. Можеш постепенно да станеш доставчик на самия себе си, какво ще кажеш?
Адам хвърли проницателен поглед към Брус.
— Идеята съвсем не е лоша, Брус, струва си да се вземе предвид и ще помисля сериозно по нея. По този въпрос ще ти се обадя специално след няколко месеца. — Адам извади часовника от джобчето си и го погледна. — Сега да изпием последна чашка, преди да отидем при дамите в салона.
— Чудесна идея, между другото трябва да те поздравя за твоята съпруга, Адам, тя е изключителна. Ти си щастлив човек!
— Точно така — отвърна Адам с уморен израз. „Ако знаеше, само ако знаеше“, помисли с горчивина, докато пресичаха библиотеката.