Барбара Тейлър Брадфорд
Изключителна жена (12)

12.

Богатството на рода Феърли, сега управлявано от Адам Феърли се основаваше на два принципа — придобиването на земя и текстилния бизнес. На първо място беше земята.

Адам Феърли бе в състояние да проследи генеалогическото дърво на семейството чак до XII век, до един Хуберт Феърли. Един документ от 1155 година, ревниво пазен в мазетата на Феърли Хол, установяваше, че Хуберт беше получил директно от короната земите в Аркуич и Рамзден в Йоркшир. Документът беше подпечатан в присъствието на Хенри II и подписан от четиринадесет свидетели в двореца Понтефракт, където кралят обичаше да пренощува при посещението си в графството. С увеличаване на състоянието и преуспяването на Хуберт, който скоро започнал да минава за „човек на краля“, Аркуич получил названието Феърли. Бил същият Хуберт, който построил дворец на мястото, където днес се издигаше Феърли Хол и бе наложил възприетия за времето стил.

С течение на вековете богатството на рода Феърли, винаги верен на короната и готов да грабне оръжие и да я защити, беше нараснало неограничено, чак до 1588, когато след поражението на испанската армада кралицата бе подарила на Феърли земите на Кирктън. Именно прибавянето на тази територия около река Айре беше допринесло най-много за състоянието на Феърли. Реката се бе превърнала в нескончаем източник на енергия за фабриката и тъкачницата. Пръв от семейството, който беше показал търговски нюх, достатъчен, за да предвиди растящата важност на един продукт като вълната, бил сър Френсис. Той основал малка домашна тъкачница в края на XVI век. Жителите на градчето продължавали да предат и тъкат сами вкъщи, с тази разлика, че изработеното се употребявало само за лични нужди. Това било началото, така се родили големите фабрики Феърли, които направили наследниците на Френсис не само богати, но и най-могъщи производители на вълна и тъкани в Уест Райдинг. В първите години на XVII век Феърли се превърнали в успяваща индустрия с предприятия за тъкане, вълнен текстил и големи магазини.

Така Френсис Феърли сътворил чудото да съедини земята и вълната.

Без земята всъщност не би бил възможен никакъв текстил. Положението на Феърли в Уест Райдинг и благоприятните геологически и климатични условия на местността били основните предпоставки за успеха на вълнената индустрия.

В тази зона на планините теренът, съставен от тъмен пясъчник, богат на въглища и варовик имаше слаба растителност. Върху негостоприемната земя, обаче расте тъмната и суха трева, която предпочитат овцете с къс косъм. Обилните атлантически дъждове подхранват многобройни потоци, чиято вода е мека и изключително благоприятна за вълната. Вълната и сладката вода съставят двата най-съществени елемента за производството на вълна и текстил, а и двата са изобилни в Уест Райдинг.

Благодарение на естествените благоприятни условия индустрията на Феърли нараснала и процъфтяла, най-вече през XVII век, но за това най-много допринесла работата и инициативния дух на трима Феърли — баща, син и внук — Джошуа, Пърсивал и Дейвид. Пионери в преденето и тъкането на вълна, били достатъчно съобразителни да осъзнаят важността на новите изобретения на епохата и с това да увеличат шеметно продукцията. Докато някои конкурентни предприятия в Уест Райдинг се противопоставяли на технологическите новости, които щели да изменят социо-икономическата структура на страната, Феърли ги приемали с ентусиазъм. Без да мислят много, те доставяли и пускали в действие нови и все по-производителни машини.

Джералд, предполагаемият наследник на това голямо състояние, беше наследил от предците си и изключителните качества, които липсваха на Адам: любовта към вълната. Тя освобождаваше и разгаряше у Джералд същата страст към парите. Когато се намираше във фабриката, заобиколен от машините, Джералд се чувстваше в естествената си среда, както и своите предшественици, и като тях това го правеше жив и пълен със сили. Свистенето и оглушителния шум на машините, които Адам трудно понасяше, за Джералд представляваха най-хармоничен звън. Неприятната миризма на суровата вълна, така ужасна за баща му, беше за Джералд упойваща. Всеки път, когато Джералд виждаше натрупването на преждата или тъканите от тяхната продукция изпитваше безкрайно удоволствие, каквото в седемнадесетгодишния си живот не бе изпитвал от нищо друго.

И тази сутрин, преминавайки на кон прекия път до фабриката, Джералд размишляваше за вълната и по-точно за баща си и Едуин. Не виждаше пейзажа, не усещаше дори режещия студ, толкова бе вглъбен в мислите си. Джералд бе изключително доволен от развоя на нещата. Събитията бяха потръгнали добре и по-бързо, отколкото смееше да се надява. Не че Едуин можеше да представлява реална опасност, още повече, че той, Джералд, бе законният наследник с право по рождение да владее бащиното си богатство. И все пак се бе страхувал от възможността Едуин да пожелае също да навлезе в бизнеса. Това само като възможност му беше досадно дори и да си го помисли. Оттук нататък нямаше защо да се страхува от Едуин. Сам брат му беше отрязал клона със собствените си ръце. Колкото за баща си… Въпреки че Джералд беше много млад, в съзнанието му имаше нещо дълбоко корумпирано, опустошено от неприязън към собствения си баща. Джералд подозираше, въпреки очевидната си нечувствителност, че тези чувства към баща му произлизат от разяждащото предизвикателство непрекъснато да търси поводи да го омаловажава в очите си. Пестелив до скъперничество, Джералд кипеше от яд, когато виждаше как баща му харчи за дрехите си и пътуванията си до Лондон и чужбина и почти избухваше всеки път, когато се сещаше за парите, които се пилеят за издаването на вестника.

Джералд мислеше за всичко това докато галопираше към фабриката, после изведнъж избухна в неудържим звучен смях, бе разбрал, че точно липсата на интерес към работата у баща му и това, че го поддържа изобщо, му копаеха ямата, в която щеше да пропадне много по-рано, отколкото се надяваше.

Благодарение на бащината си подкрепа на Джералд не му оставаше нищо друго, освен да вземе всичко в ръцете си. Реши лично той да разговаря с австралиеца. Предишния ден Уилсън му беше казал, че Брус Макхил възнамерява да им продаде вълната, която той произвежда в Австралия. От скоростта, с която валяха поръчките от чужбина възможностите, които криеше това предложение бяха съблазнителни. Джералд трябваше да завърже приятелство с Макхил, един от най-могъщите собственици на овце в Австралия.

Джералд реши, че е чудесна идея да насърчава дългите отсъствия на баща си. Така щеше да е по-удобно. Не можеше да очаква времето, когато той сам щеше да се оттегли. Много по-рано, още сега той щеше да покаже железния си юмрук във фабриката.