Лена Крун
В човешки дрехи (15)

Разговор за времето и ангелите

— Когато бях птица — започна един ден пеликанът, именно с тези думи: когато бях птица…

— Когато бях птица, аз никога не мислех за времето. Знаех естествено, че след залез-слънце изгряват звездите и луната, а щом звездите избледнеят и луната се скрие, слънцето се връща обратно. Никога обаче не измервах времето с помощта на небесните тела, не казвах нито „утре“, нито „нощес“, нито „другата седмица“. Като се родиха синовете ми, носех им храна и ги хранех, защото така трябваше. Не съм мислел обаче, че от тази храна те ще пораснат големи и силни. А когато пораснаха, вече не си спомнях, че някога са били не по-големи от плавника ми… Не знаех и за съществуването на историята. С една дума — нямах перспектива. Перспективата е важно нещо, сега вече я имам.

— Какво значи перспектива? — запита Емил. Срам го беше да задава такъв въпрос на птицата, защото и преди беше чувал тази дума, но точно сега не си спомняше значението й.

— Това значи да гледаш малко по-надалече. А също и малко по-отвисоко, но не прекалено отвисоко. Когато гледаш от много високо, всичко изглежда на една плоскост, означава едно и също или нищо. Най-напред трябва да се гледа наблизо и после надалече, тоест първо нещата, а после покрай тях. Първо това, което е сега, а после онова, което е било вчера и може би ще бъде утре. По този начин се получава перспектива.

— А пък на мен ми се иска да имам крила — рече Емил.

— Значи ли това, че бихте заменили ръцете си за крила?

Емил се поколеба.

— Ще ми се да имам и ръце, и крила.

Птицата въздъхна.

— Това обаче е невъзможно. Няма животно, което да притежава и едното, и другото.

— Ангелите имат — възрази Емил. — Макар че ангели няма.

— Имат, а пък ги няма… Какво значи това? Какво представлява ангелът? Такова животно не ми е познато, въпреки че съм изчел зоологията за средните училища от кора до кора.

— Ангелът не е животно. Той прилича на човека, само че на гърба си има крила. И не се вижда. За него само се говори понякога и се пее, например на Коледа: „Ангелът небесен възвести…“.

— Разбирам. И какво правят тези ангели?

— Летят из въздуха и закрилят малките деца, а когато някой умре, отнасят душата му на небето. Има и архангели, ама не знам точно каква по-особена задача изпълняват. Общо взето, ангелите са добри, но има и черни ангели.

Птицата се замисли.

— Колко много може да се постигне, стига да имаш едновременно и ръце, и крила…