Борис Парашкевов
Предговор

Странен е видът на господни Хюрюляйнен, наел квартира на осми етаж в жилищния блок, но само Емил забелязва какво го отличава от останалите: господинът не е човек, а пеликан. Предрешен като мъж, той опитва сладостите и неволите на човешкия живот, търси работа, влюбва се, пее в хора на операта. Емил го научава да чете и става свидетел на шеметния му напредък във всички области. Но дали това е достатъчно, за да може един пеликан да стане човек?

Авторката на тази необичайна повест за града — Лена Крун — е родена през 1947 г. Следвала е литература, философия и психология в Хелзинкския университет. През 1970 г. издава първата си детска книга с илюстрации „Зелената революция“, удостоена през 1971 г. с наградата Топелиус, а през 1972 г. — с Андерсенова диплома. През следващите години се появяват три нейни сборника с приказки, разкази и стихотворения, които й донасят ново признание — наградата „Арвид Людекен“ за най-хубавата книга с приказки през 1975 г., както и държавна награда за юношеска литература през 1971, 1975 и 1976 г.

Любим похват на Лена Крун е представянето на света през погледа на децата. Парадоксалните на пръв поглед въпроси, комичните ситуации, в които изпадат малките й герои, са породени от заобикалящата ги действителност и нерядко представляват естествена реакция срещу притворството на възрастните. „В човешки дрехи“ ни запознава с непринудената дружба на две същества сред еднакво чуждите им условия на големия град. Тази фантастична повест за мечтата, разочарованието и радостта е колкото забавна, толкова и поучителна — както за юноши, така и за възрастни.