Мусагит Хабибулин
Хан Кубрат. Войната с хазарите (21)

Речник

А

Аба — обръщение със значението на „баща, бащица, отец“, дори „праотец“.

Аванпост — преден пост.

Аждах — зло същество от митологията на татарите и монголите, наподобяващо огромна змия, което живее край водоемите и изяжда хората и животните, идващи да пият вода.

Аксакал — глава на рода, старейшина, уважаван човек в Средна Азия и Кавказ. (от тюркски „ак“ — бял и „сакал“ — брада)

Аргамак — порода коне за езда.

Б

Багатур — военна длъжност, войскови командир, началник на войскова част (бага), боляр (благородник) от обкръжението на хана. Аналогът му в персийските езици е „батър“, „батир“.

Барс — хищно животно от семейство котки с петниста козина.

Бек — дребен владетел.

Бели (или сребърни) тюрки (или българи) — волжките български племена, отъждествявани с кутригурите или с хуните, предвождани от Атила.

Боспорско царство, Боспор (480 г. пр.н.е. — 390 г. н.е.) — антична робовладелческа държава по Северното Причерноморие, образувана в резултат на обединението на гръцките градове от Керченския и Таманския полуостров. От края на II в. пр.н.е. е в състава на Понтийското царство, унищожено по-късно от хуните.

Бяла река — река в Южен Урал, Башкирия, ляв приток на Кама.

В

Ведун — мъдрец, притежаващ вещерски умения. От старобългарското „ведъ, веда“ — знание, познание, мъдрост.

Варяги — наемници или търговци от Скандинавия, събирателно име на норманите, използвано като синоним на викинги.

Веспасиян, Тит Флавий Веспасиян (18 ноември 9 г. от н.е. — 23 юни 79 г. от н.е.) — римски император (69–79 г.), възкачва се на трона в края на Годината на четиримата императори, възстановява мира и стабилността в Римската империя след управлението на Нерон, слага край на голямото еврейско въстание, като превзема Йерусалим, унищожава Храма и избива населението на града — над един милион жители (70 г.).

Вигла (гр.) — пост, наблюдателница, стража.

Г

Геена — от еврейски — долината на Еном, намираща се около стените на Ерусалим, използвано е от автора като пъкъл, ад, неугасим огън.

Годината на снежния барс — по християнски в шестстотин четиридесет и втора.

Горен Кирмен (Керман) — днешен Казан. Град на река Волга, в древността каменна крепост, аванпост на северната граница на България, а през XIV век става столица на Волжка България.

Д

Диоклециан (Gaius Aurelius Diocletianus) — роден през 245 г. в Диоклеа, Далмация (Горна Илирия). По времето на тетрархията от 286 до 305 г. заедно с император Максимилиан, император на Тракия, Азия и Египет. Подлага на жестоки гонения християните.

Дирхем — парична единица (от гръцки — драхма)

Джайляу — още и джайла, жайлау, яйла (тюрк.) лятно пасбище, обикновено платообразно, в субалпийските и алпийските планински пояси на планините в Средна Азия, Кавказ и Крим.

Домра — струнен музикален инструмент, първообраз на руската балалайка.

Друнгарий (гр.) — висока управленческа длъжност.

Е

Ермак алай — от тюркски — „ермак“ — разрушавам, разкъсвам и „алай“ — военна единица, съставена от хиляда воини.

И

Илбарис — татарско име от древнотюркски произход „иль“ — страна, „барс“ — тигър; със значение на „герой на страната“.

Илтабар — предводител, владетел на страна или народ. — (тюркски „ил“ — страна).

Илхан — син на хана.

Империя Хан — Династия Западен Хан е основана през 206 година преди новата ера от Лю Бан — един от ръководителите на народното въстание в Китай (209–206 г. пр.н.е.), което сваля от власт династията Цин. Столицата на империята е Чан-ган. Династия Хан завършва през 8 г. н.е. Лю Бан е на власт седем години. Един от двамата императори с низш произход в историята на Китай, който заема поста на преклонна възраст. Засилва диктатурата, като публикува редица постановления за укрепване на властта си.

Ипат — титла във Византийската империя, висш държавен чиновник, занимаващ се с делата на висшето образование (ипат на философите, ипат на риторите…). Такава титла е носил и ректорът на Константинополския университет.

Ипертим — височайша титла във Византия, имала първоначално светски характер, по-късно давана на висши духовни лица.

Ирдаука — така според Херодот наричали скитите амазонките. На съвременен татарски език означава „мъжеподобна“.

Итил — днешна р. Волга.

К

Кааба (араб. „куб“) — главната светиня на исляма, към нея обръщат лицата си мюсюлманите при молитва. Проста по форма кубична постройка от гранит, висока 14 м и с основи 10 на 15 м, където всяка от езическите религии имала свой идол и му се покланяла. Мохамед изхвърлил оттам всички идоли, като оставил единствено т.нар. Черен камък — според вярващите останка от земния рай, реликва от първия храм, построен от Адам, и даден на Аврам. Камъкът е от три парчета, обковани в сребърна рамка.

Кавхан — висша прабългарска титла, заместник на хана.

Каиафа — според „Евангелие от Йоан“ — първосвещеник, оглавяващ съвета на главните свещеници и фарисеите, който осъжда Христос на смърт.

Казълък — домашен колбас от конско или говеждо месо, сушен на слънце.

Кама — главната река на Западен Урал.

Канджа — прът с метална кука накрая.

Кангюй — могъщо държавно образувание на територията на Приаралието и река Сердаря от II в. пр.н.е. до V в. н.е. Според някои автори става въпрос за Хорезъм, някои смятат племената от тази държава за потомци на ираноезичните саки.

Капитолийските гъски — през III век преди Христа галите буквално прегазват древна Италия и обсаждат Рим. Численото им превъзходство е огромно, а бъдещата империя се състои все още от града на Тибър и околната област. Но свещените гъски от храма на Юпитер, издигащ се на Капитолийския хълм, усещат с тънкия си слух пълзящите по стените в една безлунна нощ гали и надават крясък, с който събуждат не само заспалите стражи, но и целия град, като по този начин спасяват Рим.

Капище — езически храм, светилище преди покръстването.

Караулбашия — началник на караула (башия — началник).

Катък — напитка от неразредено мляко.

Кирмен — крепост.

Китайската империя е била наричана Тан-ся — „Поднебесна“, или „Всичко, което съществува под небето“.

Коило — теснолистна степна трева с нежни бели пухкави метлички след прецъфтяването й.

Коса Тузла — остров в Керченския пролив на Азовско море.

Константин (Константин I Велики) (274–337). Син на император Констанций Хлор от първата му жена Елена. Римски император, отначало император на Запада (306–324) в тетрархията. Нанася победа над готите, отстранява претендентите за императорска власт, обединява империята и става автократор (324–337). Започва строеж на нов град и пренася там столицата Константинопол (330). През 313 г. с Миланския едикт разрешава свободно разпространение на християнството и сам става християнин преди смъртта си. Взема участие в Никейския събор и привлича религията към своите политически планове.

Констанций Хлор (Flavius Valerius Constantius Chlorus) — роден 264 г. в Илирия, цезар (управител) на Галия, Испания и Британия (293–305 г.) по времето на Диоклециан и Максимилиан, август (император) от 305 до 306 г.

Кафските планини — по името на град Кафа, днешна Теодосия, разположен на брега на Черно море, Кримски полуостров.

Кула — топ, в някои шахове вместо топ има фигури на кули.

Курай — духов музикален инструмент, подобен на кавал.

Куртина — участък от крепостната ограда между два бастиона или две кули.

М

Майдан — площад, мегдан.

Манич — река в Кавказ, приток на река Дон.

Масагети (масажети) — в съчиненията на древногръцките автори — събирателно название на племената от областите край Каспийско море и от Приаралието. Няма общоприета хипотеза за произхода и историческата им принадлежност — мнозина ги отъждествяват със саките. Херодот твърди, че са били номади, сражаващи се пеша и на кон, изработвали оръжията си от мед и злато. В битка с тях загинал Кир — основател на Ахеменидската държава. Според Страбон масагетите се покланяли на слънцето и му принасяли коне в жертва. Той отнася към тях освен номадите също и обитателите на приаралските блата и острови, които се прехранвали с примитивно събирателство и риболов, а също така и някои земеделски племена като например хорезмийците.

Н

Нерпа — млекопитаещо животно от семейството на тюлените.

Несториани (несторианци) — източноправославна секта, основана през V век в Мала Азия и Сирия от бившия константинополски патриарх Нестор; проповядват, че божествената и човешката природа на Христос съществуват независимо една от друга.

П

Перун — върховен езически бог на славяните.

Поляни — източнославянско племе (VI-IX в.), населяващо бреговете на река Днепър в долното й течение между устията на река Припят и река Рос. С тях е свързана древната летописна легенда за началото на Русия, за първите руски князе, и основаването на Киев. През VI-VII в. поляните са ядрото на древноруската държава, впоследствие обединяват около себе си други източнославянски области. За последен път се споменават в летописите през 994 г., след това името е заменено от етнонима „руси“.

Протосинкел — титла на православен свещеник, главен съветник.

Понтифик — титла, носена от римските императори до Грациан (375–383 г.). След това се възприема от папите.

Р

Река Ворксла — ляв приток в средното течение на Днепър.

Река Рос — десен приток в средното течение на Днепър.

Росомаха — малък хищен звяр с ценна светлокафява пухкава козина.

С

Саки — някои автори ги отъждествяват със скитите или савроматите, а също и с потомците им — сарматите. Повечето специалисти смятат, че саките са били коренно население на Казахстан и Средна Азия и се явяват преки потомци на племената от Бронзовата епоха.

Саксини — племена, населяващи земите около град Саксин в устието на река Волга, голям град, смятан за късна столица на Хазарската империя, недалеч от днешен Астрахан.

Сахтиян — вид обработена зърнеста кожа.

Свърбига източна (Bunias orientalis) — двугодишно или многогодишно растение, високо около метър, с жълти цветове, с висока хранителна стойност, използва се и в билколечението.

Сибила, сивила (мит., от гр. — „пророчица“) според вярванията на древните гърци и римляни жена, вдъхновена от божество да предсказва бъдещето.

Слон — офицер, в някои шахове вместо офицери има фигури на слонове.

Судак (в средните векове Сугдея, Сурож, Солдая) — град в Украйна, разположен на югоизточния бряг на Кримския полуостров. Основан е през 212 г. н.е. и като част от Пътя на коприната е бил международен търговски център.

Т

Табасаран — в района на Табасаранската планина (в Кавказ), край брега на Каспийско море, се издига висока стена, преграждаща участък от морето до високите планини. Изградена е в древността за защита от набезите на номадските племена. „Планинската стена“ преминава от крепостта далеч на запад в Кавказките планини. Градът, разположен в нея, се е наричал с различни имена от народите, които са преминавали през областта, съвременното му име е Дербент (Железни врата).

Табиб — лекар, врач.

Табин — съвет.

Табгачи — китайци.

Тамга — знак, печат, дамга.

Тан — древно име на река Дон, Великата река.

Тептархан — от „тархан“ — титла на феодал, военен съветник на хана, градоначалник, който събира данък за хана от жителите на града; в случая употребено като „главен, върховен тархан“.

Темрюк — град в днешна Русия, разположен на Таманския полуостров, център на Темрюкския район, Краснодарска област.

Тимер Капка — в древността град Дербент.

Тълмач — преводач, тълкувател.

Тюмен — войскова част от 10 000 воини.

Тюркути — според някои източници, синоним на тюрки. Според други, тюркути (кок-тюрки) е наименование само на едно племе.

У

Уста — майстор.

Уки — река на полуостров Камчатка.

Х

Хиджаз — планинска област в северозападна Саудитска Арабия, с главен град Мека. Неджед — регион в Централна Саудитска Арабия, където се намира днешната столица Риад. Преди да се роди пророкът Мохамед, Мека е бил център за поклонение на езическите религии, изповядвани от пътуващите през пясъците кервани. Градът бил столица на много богове.

Хилядник — военачалник, командващ отряд от общо хиляда души, под негово командване са десет стотници, които от своя страна командват по сто воини.

Хорезмшах — владетел на Хорезм (Персия); титла на владетел на арабска страна.

Хосров II Победителят (Хосров II Первиз) — персийски цар (590–628) от династията на Сасанидите.

Хури — (от арабското „хур“ — черноок) според Корана девиците, които очакват правоверните в рая.

Ч

Чапан — традиционна дълга дреха, роба, подобна на халат.

Чулман (Чолман) — наименованието на горното течение на река Кама, преди вливането на притока й река Бяла. — (старотюркски)

Ю

Ювиги — от латински (subigi) — мъдър.

Юфт — вид кожа.

Я

Яик — древно название на река Урал (Светлата река)

Ясак — дан, данък, събиран обикновено в натура (кожи). — (тюркски)