Барбара Тейлър Брадфорд
Гласът на сърцето (32)

Глава VII

Беше четвъртък следобед, първата седмица на юли. Малко след два часа Ник Латимър мина през портала на студио Шепъртън със своя нов автомобил Астън Мартин и паркира до Бентлито на Виктор. После изключи двигателя и излезе от колата. След като заключи вратата, застана встрани и започна да я оглежда с възхищение. Беше му подарък от Виктор. Когато преди десет дни се върна в Лондон, най-неочаквано разбра, че колата на витрината в магазина на площад «Пикадили» е негова. Както си вървяха двамата заедно, Виктор неочаквано му я посочи и каза, че ще му я купи за подарък. Той беше сащисан от щедрия жест и от колосалната сума, която Виктор с готовност плати.

Виктор му обясни, че отдавна се навъртал около тая страхотна машина, но все не се решавал да си купи и нея. А накрая беше завършил с думите:

— Така че защо да не ти я купя на теб, братле. Животът е прекалено кратък, за да се лишаваме от нещата, които могат да ни донесат поне малко удоволствие в този гаден свят. Мислех си, че така ще те зарадвам.

Ник се трогна от неговата дълбока проницателност и приятелска загриженост. С благодарност прие колата и за пореден път си каза, че хора като Виктор Мейсън вече са истинска рядкост.

Ник потупа нежно гюрука на колата и се забърза към постройките на филмовите студиа в далечината. Отстрани винаги му приличаха на самолетни хангари. Външността им беше непретенциозна, а вътре бяха хладни и удобни. Единствената разлика от гаражите за самолети беше, че студиата са натъпкани с модерно оборудване и цели орди от кадърни техници и талантливи актьори, които упорито създават магията, наречена кино. Фабрики за красиви приказки. Но както при всички фабрики в тях нямаше нищо красиво и приказно. Въпреки това Ник обичаше да бъде в студио, защото изпитваше задоволство и съпричастие, когато стои отстрани и чува как неговите думи получават нов живот чрез играта на актьорите. Той пооправи вратовръзката си, докато вървеше натам, и си мислеше с какви ли новини ще го посрещнат тази сутрин. Днес трябваше да приключат снимките. В три часа Виктор щеше да застане пред камерата заедно с Катрин и Терънс Огдън, за да изиграят последната сцена от филма. Това щеше да бъде финалът. «Само ако е рекъл Господ» — поправи се Ник наум.

Откакто се беше върнал от Ню Йорк, Ник постоянно слушаше оплакванията на Виктор за всички щуротии и дивотии от последните няколко месеца. Колкото и да беше странно, тези истории го забавляваха и дори му доставяха удоволствие, но той знаеше, че Виктор не преувеличава, когато твърди, че това е най-трудният филм, който някога е правил. Ник беше наясно, че създаването на един филм не може да мине без проблеми, но все му се струваше, че «Брулени хълмове» им донесе повече неприятности от обикновеното, сякаш беше обречен от самото начало. Когато миналия вторник отиде в студиото, той с очите си видя няколко «леки» сдърпвания, а Джейк Уотсън и Джери Масингам му обясниха, че напрегнатата атмосфера е станала нещо нормално за този филм. Те двамата му казаха още, че всички с нетърпение очакват да се заснеме и последния кадър, за да се знае, че целият материал е готов. И тогава с удоволствие хората щели да напуснат този екип.

«Печален край наистина» — помисли си тъжно Ник. За него като че ли най-хубавото в правенето на един филм беше другарството, което се създава — чувството, че е част от голямо сговорно семейство, където всички предано обединяват усилията си и работят единно в продължение на немалко време. Джейк твърдеше, че само благодарение на умението на Виктор да бъде дипломатичен, на постоянните му усилия да заглажда нещата, на честите му похвали и окуражителни думи положението не е ставало безнадеждно.

— Би-бийт! Ехей, Николас, здрасти!

Той веднага разпозна този писклив глас, но се опита да прикрие неприятната си изненада и се обърна усмихнато:

— Здравей, Естел! — Той се втренчи с отвращение в приближаващата се фигура, но запази, ако не приятелско, то поне дружелюбно изражение. — Как си?

— Много съм гот, благодаря. В момента съм айляк и си се шляя, където си искам. А ти, сладък мой? — хилеше се превзето Естел и му хвърляше кокетни погледи.

— Аз пък съм затънал до гуша в работа, Естел.

— Ах, колко жалко, скъпи мой. Винаги съм си мислела, че с теб можем да бъдем чудна партия. Ушичките ми почти дочуват колко хармонично ще потракват пишещите ни машинки.

Ник попримигна, но й отговори на място:

— Когато двама души са колеги, никога не бива да допускат глупостта да си станат прекалено близки. Обикновено това не носи нищо добро. Нали знаеш приказката, че два остри камъка брашно не мелят.

— Едно на нула за тебе — закикоти се тя и го хвана фамилиарно подръка, а очичките й палаво заиграха.

Той се зачуди дали Естел беше толкова дебелокожа или пък просто тъпа, че никога не схващаше неговите забележки, които често бяха повече от жлъчни. Ник я запита с малко по-мек тон:

— Сигурно си тук за прощалния коктейл.

— Естествено, за нищо на света не бих го пропуснала. Но едва успях да пристигна навреме. Току-що се връщам от лазурния бряг. Бях там на сватбеното тържество.

— Каква сватба!

— Господи, Ник! От небето ли си паднал? Сватбата на Грейс Кели с принца на Монако Рение, беше направо… та-да-да-дъмм.

— А, да, наистина, бях забравил — той се ухили небрежно. — Е, жалко, че ще залезе още една звезда, и то точно пред върха на кариерата си.

— Но Грейс пак ще играе във филми. Сигурна съм.

— Аз пък много се съмнявам. Наистина жалко. Винаги съм я мислел за изключителна жена. Има някаква чистота и достойнство в красотата й. Точно моят тип — той се ухили и изведнъж се сети за Даяна и Франческа, които по свой начин се доближаваха до неговия идеал за женска красота. Ник с усилие измъкна ръката си от Естел, отвори тежката стоманена врата на Студио 3, направи й път да мине и се насили да се усмихне, когато й каза: — Хайде, после ще се видим, Естел.

— Можеш да бъдеш сигурен, Николас. Аз няма да те изпусна току-така — закикоти се тя. Внезапно изражението й се промени. Тя стана сериозна и го погледна съчувствено. — Моите съболезнования, Ник. За сестра ти. — Но преди да дочака отговора му, тя се втурна в друга посока, като махаше енергично към Алън Медбъри — завеждащ студио, който в момента говореше с един от техниците.

— Би-бийт! Ехей, Алън!

Ник я изгледа със смесица от изненада и съжаление. Никога не беше очаквал израз на съчувствие от страна на Естел, затова изпита леко угризение за жлъчното си отношение към нея. Може би журналистката не беше чак толкова глупава и безчувствена, за колкото я смяташе.

— Тук сме, Ники! — Джейк Уотсън се провикна и гласът му отекна в полупразното студио, защото бяха дошли само техниците. Ник се обърна и му махна за поздрав.

Той внимателно се запровира между камерите, прожекторите, звукозаписните устройства, като внимаваше да не стъпва по дългите кабели, за да стигне до отсрещния ъгъл, където стоеше Джейк и разговаряше с Джери Масингам. Щом наближи, Ник видя, че и двамата изглеждат сериозни и мрачни. Това не беше нещо необичайно за Джери, който си въобразяваше, че ще оправи целия свят. Но за веселия и жизнерадостен непукист Джейк Уотсън, който беше режисьор–ветеран и имаше опит от какви ли не бъркотии в киното, подобно настроение изглеждаше странно. Джейк излъчваше безгрижие и в най-трудни ситуации, затова сегашният му унил вид беше доста смущаващ.

Тъй като не искаше да се забърква в техните проблеми, Ник реши, че ще е най-разумно да се направи, че не забелязва лошото им настроение. Но за да не ги обиди с безразличието си, той реши да прибегне до една стара игра на думи, която те двамата с Джейк си бяха измислили от скука по време на правенето на не един филм. Играта се състоеше в това, че те си предаваха съобщения само чрез заглавия на филми, като по този начин си тренираха паметта и собствената досетливост. Някога страшно се забавляваха с майтапите, които се получаваха.

Ето защо Ник прие закачливо изражение, прегърна небрежно Джейк и му каза ухилено:

— Както виждам, «На западния фронт нищо ново».

Джейк му отговори троснато:

— Поне засега. — Веднага след това лицето му омекна и възвърна типичния за него дружелюбен вид. Той се усмихна смутено. — Здравей, приятелю. Извинявай, че ти се сопнах така. — Джейк му намигна и бързо добави: — «Тук сте в Зона-17».

Джери объркано погледна ту единия, ту другия, сви рамене и подаде ръка за поздрав:

— Добър ден, приятелю. А Джейк май е прав, че тук е точно като в затвора на Зона-17. Чудя се защо изобщо си се върнал, освен ако не искаш да се мъчиш заедно с нас.

— Здравей, Джери — Ник се ръкува с директора на продукцията. — На мен всичко ми изглежда много спокойно. Или поне — много тихо.

— Да, прав си, че в момента има някакво временно затишие, но искрено се надявам да не се окаже само затишие пред буря — заяви Джери с още по-мрачно изражение.

— Случило се е нещо сутринта? — Ник го каза повече като констатация, отколкото като въпрос.

— «Страшният ден на Черния остров» — каза Джейк с тъжен хумор в гласа си. Той прокара безупречно поддържаната си ръка през своята къдрава бяла коса. — Моли се. Запали свещ. Падни на колене с лице към Мека. Измисли някаква черна магия. Изобщо направи каквото се сетиш, Николас, само и само да мине този следобед без никакви гафове, за да си съберем партакешите и да се махаме по-бързо оттук. Можеш да застреляш Марк Пиърс, ако искаш.

— Тук ли да го застрелям или на паркинга? — попита Ник с усмихнати палави очи.

Джейк се засмя на глас.

— Господи, колко се радвам, че си тук, братленце! С теб поне винаги ми се вдига настроението.

— Радвам се, че ти действам така. А къде всъщност е Малкия Цезар? — Ник се извърна и с интерес се огледа наоколо. Постепенно хората от екипа се събираха и студиото се пълнеше, защото скоро щяха да започнат снимките.

— Кой, Марк ли? По всяка вероятност трие сол на главата на Тери — отбеляза иронично Джери.

— Чак толкова ли е гаден, а? — Ник тъжно поклати глава. — Горе главите, момчета. Утешавайте се с мисълта, че днес ви е последен ден. Ами Виктор? Той къде е?

— В гримьорната си — отговори Джейк.

— Тогава ще намина да го видя, докато още не сте почнали снимките.

— Не, недей — Джейк го хвана за ръката, за да го спре.

— Защо не?

— В момента Катрин е при него. Имат някакъв важен разговор. Каза, че не иска никой да го безпокои. — Джейк вдигна рамене. — Съжалявам, но така ми заръча.

— Виж, той знае, че аз ще… — Ник не довърши, защото в този момент към тях се приближи помощник-монтажистката. Тя връчи на Джери куп листа и бързо се оттегли настрани, без да промълви и дума.

Джери направи гримаса и погледна към Джейк:

— Да пукна, ако разбирам нещо! Това момиче тук ми се надува, сякаш са й поникнали пера по задника! Най-добре да ида и да видя какво по дяволите е станало пак. — Той забързано се отдалечи от тях, като продължаваше да си мърмори.

Ник и Джейк се спогледаха тревожно, но Джейк го успокои:

— Не се притеснявай, каквото и да се е случило, Джери ще се оправи. Много свестен човек е. Да ти кажа честно, не знам какво щях да правя тук без него. Беше ми опора през цялото време. Винаги бих работил в един екип с него. — Джери въздъхна, бръкна в джоба си, извади цигара и я запали. — Трябва да ти призная, Ники, че съм поразен от желанието на Марк постоянно да създава напрежение — сякаш това е единствената атмосфера, в която може да работи. — Той вдигна безпомощно рамене. — Но пък от друга страна, може би греша. Всъщност какво значение има — вече сме към края.

— Да, така е. Но доколкото разбрах от Виктор, постоянно е имало разгорещени емоции.

— Вярно е, Ник — съгласи се Джейк с леко кимване. — Ти сам знаеш, че когато се съберат на едно място много творци, тогава се получава натрупване и на разнородни таланти, характери и мнения. Всички те започват да си взаимодействат и често предизвикват къси съединения. Така че няколко фойерверки са в реда на нещата. Но, бога ми, Ник, по време на този филм то не бяха фойерверки, то не бяха чудесии, ами цяла заря. И все пак на Виктор трябва да му се признае, че успя докрай да запази самообладание. Но той си е професионалист. — За миг Джейк се поколеба и погледна Ник изпитателно. После продължи неуверено. — Само дето през последните няколко дни ми изглежда доста умърлушен. Някак си замислен. Владее се, както винаги, но изглежда по-затворен от обикновено. Не му се говори за нищо. Да знаеш случайно какво го мъчи?

Ник не успя да прикрие изненадата си.

— Не, на мен поне нищо не ми е казвал — отговори той съвсем искрено, но тази неочаквана новина го притесни. — Миналата седмица, докато още бяхте в Йоркшир, той си беше съвсем добре. Стори ми се, че е в обичайното си настроение и когато се видяхме във вторник вечерта. Тази седмица всеки ден говорим по телефона и не съм забелязал нищо особено нито в гласа му, нито в приказките му.

Джейк се замисли и каза бавно:

— Да ти кажа правичката, вече започвам да се безпокоя за него. Просто не прилича на себе си. Все един такъв замислен. Дори изнервен. Сигурно и ти си забелязал нещо. Недей да криеш от мене, Ник. Хайде, дай да си поговорим по мъжки.

— Но аз наистина нищо не крия от теб, Джейк. Честна дума, нищичко не знам. Пак ще ти кажа, не съм забелязал да се държи необичайно. — Ник замълча със замислено изражение. После каза: — Виж, може би напрежението най-сетне го е сломило и него и това му се е отразило през последните дни. Ти си работил дълго с него и знаеш, че в невъздържаните реакции той вижда липса на професионализъм. Виктор просто предпочита по-уравновесените характери. Всяка проява на сприхавост го дразни.

— Бога ми, Ник, може и да си прав. Кой знае, сигурно си фантазирам. Но и така да е, няма да се учудя. Тоя филм направо ме подлуди.

— Не се шашкай толкова, приятелю — Ник приятелски сложи ръка върху рамото на Джейк. Изведнъж усмивката му стана ведра и замечтана. — Не знам дали филмът те е подлудил, но пък сте го направили страхотно. Вчера видях част от готовия материал и накриво щях да падна — наистина, Джейк. — Ник говореше с нескрито въодушевление. — Марк Пиърс може и да е голяма гад, но пък е невероятно талантлив режисьор. А най-хубавото от всичко е, че проблемите ви изобщо не личат на екрана.

Джейк кимна и изморените му сиви очи видимо се оживиха:

— Най-често така става. Колкото повече проблеми около снимките, толкова по-хубав става филмът накрая. И аз съм съгласен с тебе, че направихме страхотен филм — сигурно ще обере наградите. — Джейк се приближи към него и го попита поверително: — Ами какво ще кажеш за Темпест? Ясно е, че тя е хитът във филма. Всичките овации ще останат изцяло за нея.

— Да, но не съвсем — отговори рязко Ник, и то с такава убеденост на професионалист, че Джейк наостри слух, защото знаеше, че мнението на писателя сигурно е обективно. Ник продължи да говори разпалено: — Признавам, че тя наистина е абсолютна сензация. Дори бих казал, че тя е недостижима в тази роля. И все пак присъствието на Виктор на екрана е най-силно и така е във всеки негов филм. Той винаги е изглеждал невероятно истински, а този път направо е надминал себе си. Виктор е живото въплъщение на романтичния герой. Измъчван, страдащ, трагичен и все пак по-вълнуващ и романтичен откогато и да било друг път. Той е успял да пресъздаде най-невероятни нюанси на човешките чувства. Искаш ли да ти призная нещо? В някои от сцените той дори успя да ме разплаче. — Ник се захили смутено. За мен това е най-голямата му роля. Замирисва ми на много Оскари, Джейк. А и Тери Огдън е великолепен в ролята на Едгар Линтън. Всъщност той ми напомня за играта на големия Лесли Хауърд и хич не се учудвам, че Хили е сключил договор с него. Тери е истински драматичен актьор от старата школа, която отново идва на мода в Холивуд.

— Ники, ти ми качи настроението. Аз съм прекалено вътре в нещата и познавам всичко отблизо, затова все се съмнявах, че цялостната ми оценка не е обективна. Що се отнася до Тери, и аз, и Виктор мислим като тебе — този човек го очаква страхотна кариера в киното. — Джейк се почеса по брадичката и с леко смущение в гласа продължи. — Така и не разбрах обаче защо Марк толкова тормозеше Тери. Дори когато играеше блестящо, Пиърс все му намираше някакви кусури.

— И аз чух нещо подобно. Виктор ми каза, че между тях двамата изглежда същества някаква лична вражда — друго обяснение просто няма.

— Да, и ние обсъждахме този проблем с Виктор. Един ден Виктор дори извика Катрин, защото беше убеден, че тя знае повече, отколкото показва. Но тя така и не ни каза нищо конкретно и твърдеше, че Марк и Тери са в приятелски отношения. — Джейк започна напрегнато да пристъпва от крак на крак, а изражението му стана загадъчно. Той погледна Ник в очите и каза: — Много е умна тая наша госпожичка, няма спор. Може да те купи и да те продаде, без да се усетиш.

Ник веднага усети иронията в гласа на Джейк и се загледа в него по-внимателно. Той с изненада откри, че все пак имаше и още един човек, който не се възхищава безкритично от Катрин. Изглежда, че Джейк не се беше оставил тази очарователна дама да го заслепи.

— В какъв смисъл го казваш?

— Ако само я гледаш, ще кажеш, че е света вода ненапита. Ама иначе кой ли знае какви ги върши? — Джейк се засмя цинично и продължи. — Слушай, Ник, не ме разбирай погрешно. Нямам нищо против нея като актриса. Според мен тя е изключително талантлива и играе така всеотдайно и вдъхновено. Но като човек и като жена у нея има нещо, което ме притеснява. Не мога точно да го определя, но го усещам. Струва ми се, че тя… сякаш е прекалено съвършена.

Ник го зяпна с нескрито учудване.

— Знам ли и аз… — започна той колебливо, защото с никого досега не беше споделял антипатията си към Катрин. Но все пак реши да разкрие поне част от отношението си. — Понякога ми се струва, че тя изглежда някак студена, затворена, безчувствена, дори бих казал — фригидна. Иначе е ясно като бял ден, че е ужасно амбициозна. Но никога не ми е хрумвало, че може да има нещо лицемерно у нея. Ти за това ли ми намекваше?

— Думата е прекалено силна. В никакъв случай не бих я нарекъл двулична — промърмори Джейк и леко се засмя. — Може би просто е хитра. И е страшно умна, Ник. Умее да спечели, когото си пожелае на своя страна. Ето например така влезе под кожата на Виктор, че той я къткаше и пазеше през целия филм, и изобщо й отдели страшно много време. Пък и Пиърс също. Е, държеше се строго и с нея, но пък колко внимание й посвети за сметка на това. А за Оси Едуардс да не говорим! Господи, той така се беше заплеснал по нея, че не виждаше нищо около себе си. Всъщност неправилно се изразих. Виждаше всичко през камерата, особено когато я насочваше към нея. Направил й е такива кадри, че тя изглежда направо божествено, но сигурно не му е било много трудно, защото тя и без туй си е страшно красива. Като си спомня само колко си играеше с камерата и с осветлението, когато снимаше нея. Но пък и тя как фино му се подмазваше. Изобщо, завъртя главите на много хора, освен твоята изглежда. Така че идеално се справя момичето като за първи филм. — Той поклати глава и заключи замислено: — Ето защо не ми е чудно, че предизвика и толкова много завист. Няма да ми повярваш, ако ти кажа колко очички позеленяваха от злоба през тия три месеца.

Ник остана удивен от монолога на Джейк. Че Катрин е умна, за него нямаше и съмнение, но едва сега разбра, че въпреки това е подценявал нейния интелект. Той знаеше, че Джейк умее да преценява хората, затова повярва на неговите думи. Пък и Джейк не беше човек, който умишлено ще го излъже или измами, още по-малко ще вземе самоцелно да си съчинява тези неща.

Накрая Ник му каза:

— Сигурно съм опознал само една част от характера й, а ти знаеш, че хората са сложно нещо. През последните месеци ти си имал възможност по-често да я наблюдаваш. Затова може би си я разбрал по-добре от мене. — Той се усмихна едва-едва. — В съвместната работа хората успяват да се опознаят доста добре, не е ли така? — Без да чака отговор, Ник продължи. — Пък и няма нищо чудно, че всички й завиждат. — Като каза това, той сякаш сам за първи път осъзна, че Катрин винаги ще бъде под прицела на чуждата злоба. Ник продължи на глас разсъжденията си. — Нека да си го признаем. Катрин е толкова щедро надарена от природата, че отношението към нея никога няма да е безпристрастно, още по-малко пък — справедливо. Цял живот ще й завиждат заради професионалните й успехи, а това ми се струва малко нечестно. В крайна сметка тя не е виновна, че се е родила толкова красива и талантлива.

Джейк предложи цигара на Ник, сам запали една и тихичко се засмя:

— Кой ти е казал, че има справедливост на този свят, Николас? Катрин със зъби и нокти иска да стане кинозвезда и да се домогне до славата и успеха, за които човек често пъти плаща твърде скъпо. Нали знаеш старата приказка, Ники… «Греби с пълни шепи от живота, но не забравяй, че един ден Бог ще ти поиска да си платиш за всичко.» Катрин ще постигне своето и ще трябва да си поеме последствията така, както всеки друг. И дано злобата и завистта са най-лошото, което я очаква. Ще ти кажа и още нещо — тя ще стане една от най-големите звезди в историята на киното. Няма пречки за това.

— Знам, Джейк.

Тясното ъгловато лице на асистент-режисьора придоби замислено изражение и той каза:

— Може и да ти прозвучи странно, но аз съм убеден, че Катрин ще стане прочута, независимо дали тя го иска или не. Сякаш още преди да се е родила, пътят й е бил предопределен. Сега вече нищо не може да промени нейната орис. Дори тя сама да поиска, няма да успее. Собственият й живот е извън нейната власт. Всъщност единственият начин да се спаси от предопределението да стане кинозвезда е да се махне веднага от този занаят и да се затвори в някой манастир. Това момиче се е родило, за да стане кинозвезда. Неизбежно е… такава е нейната съдба.

Въпреки че Ник знаеше отлично какво искаше да каже Джейк и усещаше, че думите му са съвсем искрени, той не се сдържа и възрази:

— Но ти си противоречиш! Сега казваш, че това било предопределено и не знам си какво още, а само преди малко твърдеше, че е хитра и умее да си оплете кошницата.

Джейк възкликна разпалено:

— Но тя си е такава, Николас. И при това го умее доста добре. Но не разбираш ли, че тя просто няма нужда да полага всичките тези старания. Без дори пръста си да помръдва, нещата винаги ще бъдат в нейна полза. Бога ми, то й е дадено отвътре. Трябва само да си пожелае нещо и то става. И повярвай ми, всичко ще се осъществи с главоломна скорост. Боя се, че тя обаче хаби излишно много нерви и енергия. Да се надяваме, че това няма да е в ущърб на таланта й. — Той се прокашля, преди да продължи. — Да се надяваме, че блясъкът и славата няма да завъртят поне нейната глава.

— Да — промърмори Ник, — трудно се устоява на тяхното въздействие. Но съм сигурен, че тя ще успее да ги надмогне. — После обаче се запита дали наистина беше прав.

— Е, ти пък не се вживявай чак толкова, Николас — побутна го Джейк закачливо за ръката. — Пък и днес свършваме и Катрин вече няма да е моя грижа. В «Монарк» да й берат грижата от октомври нататък.

— Но съдбата пак може да те събере в един екип с нея, приятелю — подразни го Ник. — Ти сигурно ще си асистент–режисьор и на следващия филм на Виктор с «Белисима». А ще бъде истинско безобразие, ако той не даде роля на Катрин. Какво да се лъжем — те са фантастични като партньори.

— Прав си, Николас, много си прав. Но първо възнамерявам да си взема отпуска и да си почина. А това означава, че… «Да я оставиш в божиите ръце».

— Ей, ама и ти си едно старо куче — човек не може да те надприказва — засмя се Ник. — А, ето го и нашият герой. Тайното съвещание трябва да е свършило. — Ник махна с ръка на Виктор, който забързано се приближаваше към тях от другата страна на студиото. Виктор вече беше облякъл костюма си за ролята на Хийтклиф и изглеждаше внушителен и красив в черното викторианско наметало, тесните панталони с черна жилетка и бялата риза с жабо.

— Джейк, Ники, здравейте. — Той погледна приятеля си и попита: — Отдавна ли ме чакаш, братле?

— Около половин час. Разбрах, че си бил зает.

— Да. Обсъждах с Катрин сцената, която ще снимаме, след като Марк ни даде ценните си наставления. Това е онази сцена преди смъртта на Кати. Ако си спомняш, казах ти, че я репетирахме и в Йоркшир, защото ми се искаше Катрин да се чувства по-спокойна и по-уверена. — Той погледна изпитателно Джейк. — Някакви проблеми?

— Никакви засега. Но ти не се стягай. Виждам, че вече си с грим. Сигурно ще започвате скоро.

— Да, аз съм съвсем готов. Катрин трябва само да си оправи прическата, а и Тери вече е почти облечен. Всички сме в пълна бойна готовност и очакваме нарежданията на великия ни пълководец. Всъщност къде е той, Джейк?

— Не съм го виждал повече от час. Изчезна нанякъде, след като ви изнесе лекцията си. Ти него не го мисли. Ще се появи пет минути преди три, за да изплющи с камшика и да ревне насреща ви.

— Тоя път ще му е за последно — отговори Виктор мрачно с необичайно хладен глас.

— От твоите уста в божиите уши! — възкликна Джейк. — Ако нямаш нужда от мен, Виктор, аз най-добре да ида и да събера «Цялото кралско войнство».

Виктор го изгледа учудено:

— Ти и Ники май още продължавате с оная ваша игра на думи, а? Браво, само така. А ти Джейк, искам да запомниш едно нещо — днес може да сме «На бойното поле», но утре ще е «Славна победа». — Виктор се усмихна с характерната си небрежна усмивка. — Изненадах ли ви, а? И аз знам някои заглавия на филми, вие какво си мислите! Е, хайде, ако има нещо, свиркай! — Виктор хвана Ник за ръка и го поведе към няколко тапицирани стола, които бяха подредени до камерата, точно пред мястото за последните снимки. — Сядай тук на режисьорския стол, братле.

Ник се настани и го попита учудено:

— Ти няма ли да седнеш, Вик?

— Ще постоя прав, докато си побъбрим малко. Не ми се иска да мачкам тези панталони. Ако знаеш само колко ме стягат.

— Труден ти е занаятът, братле — засмя се Ник.

— Тази седмица с Пиърс ще изгледаме целия заснет материал, а следващата седмица ще правим озвучаването на външните снимки. После си мисля, че вече можем да заминем за Париж. Ще останем там няколко дни, а след това се отправяме към Ривиерата. Какво ще кажеш, братле?

— Страхотно. Но нали знаеш, че ще си помъкна и пишещата машина. Трябва да поработя малко.

Виктор кимна утвърдително:

— Разбира се, че трябва. Това ще е много хубаво за тебе, Ники. В хотела ще можеш да си пишеш колкото искаш, защото по това време туристите вече няма да са толкова много и ще бъде по-спокойно. Чух, че в момента на Ривиерата е истинско стълпотворение заради сватбата на Грейс Кели. А, между другото, Джейк ми каза, че иска да дойде при нас за около седмица, след като помогне на Пиърс за монтажа и окончателно приключат с работата. Имаш ли нещо против?

— Разбира се, че не. — Ник погледна Виктор в очите. — Ти усещаш ли, че пак ще се съберем като на снимачна площадка? Половината Холивуд ще се е пренесъл на Ривиерата. Чух, че Хили Стийд ще се мотае там, също и Джери. Изобщо — все познати муцуни.

— Не забравяй и Боу Стантън, който на всичкото отгоре винаги мъкне със себе си цяла свита. Той е бил специално поканен за сватбата на Грейс и си е наел вила край морето. Всъщност той в момента е тук, в Лондон. Пристига във вторник вечерта, за да се види с Хили и да поговорят за бъдещата комедия. — Виктор се приведе към Ник и му каза с малко по-тих глас: Още не е обявено официално, но Хили ще стане шеф на една суперпродукция на «Монарк». Ще започнат снимките през октомври в Лос Анжелис. Преди да е приключил окончателно работата си там, ще започне и един филм във Франция.

— Хей, Вик, та това са страхотни новини. «Белисима» също ще извлече полза от тези продукции, нали?

— Естествено. Пък и той иска да продължи сътрудничеството. Но нека да се върнем на това какво ще правим през почивката. Още като чух за филма във Франция, разгледах картата и съм набелязал някои места, които можем да поогледаме с тебе, за да видим дали стават за външни снимки.

Ник слушаше идеите и плановете на Виктор за лятото, но в същото време внимателно го наблюдаваше, като се опитваше да открие признаци за онази унилост и загриженост, за които се безпокоеше Джейк. Той с облекчение установи, че Виктор си е същият. От друга страна, не забравяше, че пред себе си има артист, и то блестящ професионалист. Да умееш да прикриваш истинските си чувства е едно от най-важните актьорски умения. Виктор често пренасяше тази двойственост и в личния си живот. Ник се замисли в каква дълбока тайна беше успял да запази приятелят му връзката си с Франческа. Ник и Даяна бяха единствените хора, които знаеха за техните взаимоотношения. Трябваше да му се признае, че наистина умее добре да прикрива личния си живот. И именно благодарение на тази своя способност Виктор успяваше да забрави за проблемите си, когато работи, и се съсредоточаваше изцяло върху ролите си. Като писател Ник добре знаеше, че изкуството е сложен и деликатен процес, затова реши, че ще е неразумно и нетактично да подпитва приятеля си точно сега, когато той изцяло е погълнат от мисълта за последната сцена във филма. Ник си замълча, защото ако Вик наистина имаше някакви проблеми, той скоро щеше сам да ги сподели с него.

— Много ме блазнеше идеята да идем до Южна Франция с Бентлито, но може би ще е най-добре да си вземем самолет — говореше Виктор. — Утре ще се обадя на туристическата агенция да ни запазят билети и да ни резервират хотел в Париж. Чудя се къде да отседнем — дали в «Риц» или пък във… — Виктор замълча и се обърна към вратата, защото оттам се чу някакъв шум. — А, ето го и Марк. Засега толкова, братле. Да се надяваме, че ще свършим тази сцена, без да я повтаряме по пет-шест пъти както обикновено.

— Сигурен съм, че ще успеете. Хайде, иди и им покажи какво можеш, Вик.

— Ще ги науча аз тях — отговори Виктор и се отдалечи.

Ник се облегна удобно на стола и се загледа с любопитство към Марк Пиърс, който говореше нещо с Оси Едуардс, Джейк и Джери. Режисьорът беше дребен, набит, но симпатичен мъж. С непознати винаги се държеше мило и любезно и никой не можеше да предположи колко проклет и тираничен става, когато работи. Преди да замине за Ню Йорк, Ник го беше виждал само няколко пъти, но остана впечатлен от неговата ерудиция и аналитичен ум. Неговите разсъждения и маниери обаче се сториха на Ник прекалено консервативни и английски, затова той бързо го охарактеризира като високомерен сноб. Изобщо — Марк Пиърс не му беше особено приятен.

«Тук явно има някакъв невротичен елемент — помисли си Ник. — Като всички изключително дребни мъже Марк се държи властно и фрапантно, за да компенсира ниския си ръст. Типичен случай на Наполеонов комплекс.» Ник си запали цигара и с нескрит интерес се зазяпа в цялата групичка. Виктор тръгна към подиума за снимки, а четиримата мъже вкупом го последваха, без да спират да говорят. Размениха още няколко думи и после всички се разпръснаха. Марк извика един от художниците и един сценичен работник, които донагласиха декорите за сцената. Виктор се упъти към Тери и Катрин. Те бяха дошли преди малко заедно с Ан Патерсън, която във филма играеше Нели Дийн, както и в пробните снимки.

Отнякъде заприиждаха цели тумби от технически изпълнители — сценични помощници, звукооператори, монтажисти и какви ли не още киноработници сновяха наоколо — целият екип правеше последните приготовления за началото на снимките. Оси Едуардс стоеше вече зад камерата и говореше със своя асистент, а Пиърс стоеше недалеч от тях. Само след миг прокънтя гласът на Джери Масингам:

— Моля да се изгасят всички цигари. Тишина! Осветление, моля! — Но тъй като продължаваше да се чува приглушено бърборене, Джери изрева: — Ти-ши-на казах!

Сега вече настъпи пълно мълчание. Ослепителната светлина на прожекторите заля декорите, които показваха спалнята на Катрин Ърншоу в дома на съпруга й Линтън. Марк даде знак на Катрин и тя запристъпва към подиума. Беше облечена в тънка бяла рокля от онова време, която падаше свободно, за да покаже, че е бременна от Едгар Линтън, а на раменете си имаше фин шал от светлосиня прежда. Кестенявата й коса падаше на едри къдрици върху раменете й, а лицето й беше толкова бледо, че красивите й тюркоазени очи изглеждаха още по-невероятно. Марк се приближи към нея и й каза нещо. Тя кимна, качи се на подиума и седна на един стол. Той я изчака да се намести удобно, да постави книгата в скута си и да отпусне ръце върху нея.

Марк даде знак на Виктор и Ан, които минаха зад подиума, за да могат да се появят на сцената през вратата на спалнята. После той отново застана до камерата и без да сваля поглед от Катрин, вдигна ръка и каза високо:

— Внимание! Камера!

Вратата на спалнята се отвори. Ан въведе Виктор и двамата се приближиха към стола, където седеше Катрин.

Ник се приведе напред, подпря с длани брадичката си, изцяло съсредоточен в играта на актьорите. Обожаваше магията на театъра и киното, но винаги се учудваше от лекотата, с която приемаше художествената измислица за реалност. Само за миг двамата изпълнители на главните роли се превърнаха в нови хора и той ги гледаше в захлас. Това не бяха вече Катрин и Виктор. Пред себе си той виждаше Кати и Хийтклиф.

Безнадеждно болна, Кати седеше съвсем отпусната на стола — беше слаба и изтощена, а животът й бавно гаснеше. Очите й гледаха унесено, лицето й беше нежно и замечтано. За разлика от нея, Хийтклиф излъчваше сила с цялото си същество. Той беше здрав и жизнен, с пъргава походка на млад звяр, макар че и по неговото лице се четеше мъчително страдание.

Хийтклиф пристъпи бързо напред и едва тогава Кати го забеляза. Изведнъж у нея настъпи такава рязка промяна, че всички в студиото затаиха дъх. Тя се напрегна, започна да диша учестено, лицето й се озари, сякаш Хийтклиф й носеше последната надежда, последната живителна сила. Само с няколко крачки той стигна до нея, целият разтърсен от вълнение. Той я прегърна жадно и мъката и отчаянието у него се изписаха толкова ясно, колкото и надеждата за спасение по нейното лице. Те се погледнаха в очите и сякаш си казаха всичко, без да промълвят и дума. Пръв заговори Хийтклиф и Ник настръхна от вълнение:

— О, Кати! Единствена моя любов! Не мога да го понеса, не!

Когато сцената наближи своята кулминация, Ник усети, че в студиото цари пълна тишина. Никой не трепваше дори. Усещаше още как напрежението у всички расте и как десетки очи са вперени неподвижно в тези две наелектризирани същества, които бяха така погълнати от трагичния драматизъм на сцената, че бяха забравили за света наоколо. Те представляваха такава хипнотизираща гледка, че всички ги гледаха като омагьосани. За Ник изпълнението им беше не просто прекрасно, а зашеметяващо. Не можеше да опише с думи онова, което виждаше на сцената, но знаеше, че този следобед се случи нещо вълшебно.

Кати и Хийтклиф размениха още няколко реплики, все така неподвижни един до друг, но изведнъж и двамата се раздвижиха и всеки техен жест беше толкова изразителен, толкова съвършен. Хийтклиф застана зад стола й, като се опитваше да скрие от нея своята болка и страдание. После той внезапно извърна поглед от Кати с гневно изражение и застана пред камината. А тя се изправи, подпирайки се на облегалката на стола, и се загледа в него, докато накрая той се обърна и очите им се срещнаха.

Хийтклиф се опита да извърне глава, но после я погледна отново, а по лицето му се стичаха сълзи. Тогава в идеален синхрон те се втурнаха един към друг — тя скочи към него като пъргава котка, а той се впусна към нея като разярен звяр и само след миг те се вкопчиха в страстна прегръдка. Хийтклиф едновременно я целуваше неудържимо и с тих гняв сипеше укори върху нея, докато не стигна до дъното на отчаянието си и каза с дрезгав глас:

— Едва сега разбирам колко жестока си била — жестока и лицемерна. Кажи ми защо, защо ме презря? Защо излъга собственото си сърце, Кати? Не искам да те утешавам. Ти не го заслужаваш. Ти сама се погуби. Да, целувай ме, плачи, изтръгвай и от мене сълзи и целувки, но те са само моето проклятие над тебе — проклета да си, Кати! Нали ме обичаше, тогава какво право имаше да ме изоставиш? Отговори ми, какво право имаше да изоставиш мен, заради въображаемите си чувства към Линтън? Нищо — нито бедност, нито унижение, нито смърт или пък каквото и да е друго от Бога или от Дявола — нямаше да ни раздели, но го направи ти, ти самата, по свое собствено желание. Не аз съсипах душата ти, ти самата я съсипа, а по този начин съсипа и моята душа. И пак аз ще страдам повече, защото съм по-силният от двамата. Но нима мислиш, че искам да живея? Що за живот ще бъде това, когато ти си… О, Боже! Как може да се живее, когато душата ти е погребана?

Кати отговори през сълзи:

— Дай ми покой. Иди си. Може и да съм съгрешила, но виждаш, че плащам с живота си за това. Не ти ли е достатъчно? И ти ме изостави! Но аз не те виня! Прощавам ти! Прости и ти на мен!

Хийтклиф извика:

— Но как бих могъл да ти простя сега, когато гледам тези твои очи и държа умиращите ти ръце! Целуни ме пак, но не ми позволявай да видя очите ти! Прощавам ти за това, което ми причини. Защото обичам собствения си унищожител. Но как, как да ти простя за това, че унищожи себе си? — Те се притиснаха плътно един до друг и сълзите по лицата им се смесиха.

Ник вдигна ръка, за да избърше своите сълзи и с крайчеца на окото си забеляза как наоколо се извадиха много носни кърпички. Преди да овладее вълнението си, сцената вече вървеше към своя завършек. В стаята изникна Нели Дийн и ги предупреди, че Линтън всеки момент ще се върне от църква. Хийтклиф започна да обяснява на Кати, че за нейно добро ще трябва веднага да си тръгне, но й обеща да я чака в градината под нейния прозорец. Разтърсвана от ридания, Кати се вкопчи още по-отчаяно в него. Тя го умоляваше да остане, като му казваше, че ще умре, ако си тръгне точно сега. Изведнъж тя избухна в още по-бурни ридания и припадна в ръцете на Хийтклиф.

В този момент вратата на спалнята се отвори и вътре влезе Тери Огдън.

Ник изостри вниманието си и напрегнато стисна ръце. Искаше му се Тери да играе блестящо и достойно да се включи в зашеметяващата последна сцена. Тери, въплътил се в ролята на Едгар Линтън, беше облечен в светлосив викториански костюм и с русата си коса и сини очи бе пълната противоположност на Хийтклиф. Ник веднага усети, че Линтън ще бъде не по-малко вълнуващ и убедителен от Хийтклиф и Кати.

Изненадан и вбесен, че намира Кати в прегръдките на Хийтклиф, Линтън пристъпи напред, за да удари омразния натрапник. Слабото му одухотворено лице беше побеляло от възмущение и гняв. Хийтклиф моментално успя да отбие удара, като му подаде Кати и го помоли да се погрижи за нея. Без да каже нищо повече, Хийтклиф се измъкна от стаята.

Нежно и внимателно Едгар започна да свестява съпругата си, като й шепнеше мили и гальовни думи, сякаш държи дете в ръцете си. Постепенно тя дойде на себе си, отвори очи и погледна невиждащо Линтън.

От притеснението и тревогата си за нея той вече беше забравил за Хийтклиф. Когато видя, че тя се свести, лицето му просветна от радост. Той започна да целува челото й, притисна я до себе си, а после зарови лице в косите й.

— Стоп камера! Финал! — прокънтя рязко и отчетливо гласът на Марк.

Николас сепнато подскочи на стола, като мигаше на парцали. Огледа се наоколо и видя, че всички са не по-малко стреснати от него, затова отново се втренчи към актьорите. Катрин и Тери бяха замръзнали на местата си като статуи и гледаха питащо към Марк.

Виктор вече беше слязъл от подиума и наблюдаваше сцената отстрани. Той пръв наруши мълчанието:

— Това ли е всичко, Марк? Значи този път няма да повтаряме, така ли? — попита той с нескрито недоверие. — Добре ли чухме, като каза «стоп камера и финал»? — продължаваше да пита Виктор и се приближи към застаналия до камерата Марк.

— Да, скъпи мой Виктор. Отговарям с «да» на всичките ти въпроси — отвърна Марк с леко иронична усмивка. — Този път изиграхте сцената майсторски. — Съмнявам се дали ще можете да го направите по-добре от това. Дори не смятам, че е нужно да опитвате. Не искам да предизвикваме съдбата. Така че… Мисля, че вече можем да се заемем и с кадрите в близък план. Първо ще снимам Катрин, после тебе, Виктор, и накрая — Терънс. Да се надяваме, че и на тях ще излезете така добре, както се показахте и в тази сцена. За да можем днес наистина да приключим.

«Гаден фукльо» — каза си Ник, запали цигара и се облегна на стола.

 

 

— Ще ми се да напиша един сценарий специално за теб и Катрин — каза Ники. Той се беше излегнал на канапето в гримьорната на Виктор с ръце под главата и кръстосани напред крака, а очите му гледаха замислено.

Виктор се загледа в него, докато с облекчение се измъкваше от сценичния си костюм.

— Тая твоя физиономия ми е много позната, писарю мой. Изглежда, че в главата ти вече ври и кипи нещо съвсем конкретно. Така ли е?

— Почти. Трябва само да поогладя сюжета още малко, за да… Ти какво ще кажеш обаче? Играе ли ти се в друг филм с въпросната дама?

— Да, защо не? — Виктор вече беше останал по бельо и наметна хавлиения си халат. После седна пред огледалото и започна да сваля грима си. — Но имам отдавна поет ангажимент към хората от «Фокс». Сценарият, който ми изпратиха, никак не е лош. Бих искал тия дни да го прегледаш и да ми кажеш какво е твоето мнение. Ще взема решение чак като чуя ти какво мислиш. Филмът на «Фокс» ще се снима в Тексас и Мексико, а в това време Катрин ще прави комедията с Боу Стантън. После съм свободен, така че нещата могат да си паснат много добре.

— Какъв е филмът на «Фокс»? За бога, само не ми казвай, че пак е някой уестърн!

— А ти какво друго очакваш, сладурче? — Виктор наблюдаваше Ник в огледалото. — Напоследък доста се чудя как да постъпя с Катрин. Ако аз самият не й партнирам в някой филм, тогава ще трябва да оползотворя таланта й с някоя продукция на «Белисима». Или пък ще видя дали някоя друга компания не иска да я ангажира. Така че, ако напишеш сценарий за нас двамата, това ще реши проблема в случая. Сигурен съм, че мога пак да се споразумея с «Монарк». Вече ти казах, че Хили е много склонен да работим заедно и за в бъдеще.

Ник решително се изправи и стъпи на пода.

— Имам страхотна идея за теб и за Катрин. Една съвременна история. При това романтична и бляскава. Но ще бъде много драматична, а не забавна. Ще пообмисля нещата още няколко дни, ще намеря някакъв подходящ финал и ако ти допадне, сядам и го написвам за тебе.

— О’кей, Ники, направи каквото можеш. — Виктор се изправи, отиде до мивката, изми лицето си и се среса. Започна да се облича и да разказва за случилото се през последните няколко часа. Той умишлено смени темата на разговора, защото знаеше, че Ник няма да му каже нищо повече за сценария, дори и да го разпитва. Приятелят му никак не обичаше да обсъжда идеите си, докато не придобият завършен вид. — Трябва да ти кажа, Ники, че направо щях да падна, когато Пиърс каза, че сме играли блестящо и че няма да повтаряме сцената. Пък трябва да си призная, че и на финалните кадри в едър план той се държа доста спокойно.

— Не виждам как иначе можеше да се държи — каза Ники. — Та вие бяхте страхотни, Вик. И въпреки всичките ви главоболия през последните месеци, вие все пак направихте великолепен филм.

— Хм, да се надяваме. — Виктор подпъхна вратовръзка под яката на светлосинята си риза, внимателно й направи възел и се погледна в огледалото. — Изобщо, този следобед всички останахме доволни и в добро настроение, което е подходяща атмосфера за прощалния коктейл.

Ник погледна купчината кутии до вратата и каза:

— Както виждам, и този път няма да изневериш на щедрите си жестове. Има подаръци за всеки от екипа, а?

— Разбира се. Те си ги заслужиха, братле.

— А на Пиърс какво си му купил? Пистолет или отрова? — попита Ник със заядлива усмивка.

— Не. Знаеш ли, купих му една кинокамера.

— За бога, Вик, как можа да ти хрумне! Та това направо ще го съсипе. Все едно му казваш в лицето, че е по-добре да си се върне към операторската работа.

— Хайде стига, Ники, не усещаш ли, че те будалкам? Въпреки че по едно време сериозно обмислях тази идея. Не че той не си заслужава подигравката с камерата. Господи, докато бяхме в Йоркшир, ми е идело да вия от нерви. Марк караше Оси да снима пейзажи часове наред. Аз не виждам нищо кой знае какво в едно дърво или в едно небе — те са си просто дърво и небе. — По лицето на Виктор се изписа досада. — Това им е лошото на режисьорите, които са почнали като оператори. Те си въобразяват, че всеки кадър трябва да е като произведение на изкуството, изтипосан като картина на художник. — Виктор взе от закачалката сив костюм на ситно райе и го облече. — Както и да е, купих на Марк златни копчета за ръкавели.

— Ами на Катрин?

— Диамантена гривна.

Ник подсвирна от изненада:

— Доста царски подарък, маестро. Дано Франческа да не ревнува.

Този път Виктор го погледна изненадано:

— Защо мислиш, че ще ревнува? Чес не е такава. А и тя знае, че със своята работа Катрин си я заслужи. — Той отново застана пред огледалото и нагласи сива копринена кърпичка в джобчето на сакото си. — Освен че се представи като упорита и блестяща актриса, Катрин има и други заслуги за филма. Не съм ти споменавал, но именно тя убеди Тери и Марк да се включат в екипа, след като на мене вече ми бяха отказали. Мисля, че тя е заслужила специална благодарност от мене.

— Ама че работа — промърмори си Ник. — Така значи, тя е повлияла на Марк и Тери. — Макар че това потвърждаваше думите на Джейк, той все пак се изненада. Изглежда Джейк беше усетил много вярно нещата.

Виктор каза:

— Между другото, аз подарих на Франческа перлената огърлица, която си беше сложила във вторник вечерта. Сигурно си я забелязал. Но зор видях, докато я накарам да приеме подаръка ми.

— Че защо?

— Каза ми, че баща й няма да одобри, ако разбере, че е приела от мъж такъв скъп подарък, пък било то и за рождения й ден. Което всъщност си беше истината — миналата седмица тя навърши двайсет години.

Ник просто се подсмихна:

— Само тя може да измисли подобно нещо. Толкова е безкористна. Но я ми кажи, братле, как все пак успя да я убедиш?

Виктор се засмя:

— Ами взех, че купих подаръци и на баща й, и на Ким — нещо като благодарност за това, че ни позволиха да снимаме в замъка. По този начин подаръкът за нея вече не изглеждаше толкова личен и задължаващ.

— Огърлицата страшно й отива. Франческа беше много хубава във вторник вечерта — промърмори Ник сякаш на себе си, а после каза с по-висок глас: — Не знам какво ще стане с това момиче, Вик, но тя наистина е сериозно влюбена в тебе. Даже прекалено сериозно.

— Знам, знам — смотолеви Виктор смръщено и се обърна с гръб към Ник. Той започна да се рови нещо из документите в куфарчето си, което ясно показваше, че не желае да говори на тези тема.

Краткият, небрежен и дори безразличен отговор стъписа Ник. Той се намръщи и се загледа изненадано в широкия гръб на Виктор. Без да се замисля, той го попита:

— Да не искаш да ми кажеш, че дори и към нея нямаш сериозни намерения.

— Какви намерения, по дяволите, мога да имам към нея, Ники! Та аз все още не съм се развел с Арлен! — Гневният глас на Виктор процепи рязко въздуха в стаята. Той продължаваше да стои с гръб, като вътрешно ругаеше Ник, че точно сега зачекна тази болезнена за него тема. Но приглушеното възклицание и дълбоката въздишка на неговия приятел го накараха да се обърне леко към него. Той погледна ядосано Ник и го попита сопнато: — Или изобщо си забравил, че аз формално все още съм женен? Да не говорим, че има и куп други пречки, които идват от положението на самата Франческа. А на всичко отгоре съм затънал до гуша с проблемите около филма, така че съвсем не ми е до любовни идилии. Сега чат ли си?

Ник мълчеше. Той беше сащисан не само от грубите и резки думи, но и от невъздържания начин, по който Виктор му ги каза, защото това беше толкова нетипично за неговия приятел. След малко Ник проговори с бавен и несигурен глас:

— Да, разбирам. И съвсем не съм забравил, че си женен. Но нали скоро ще се отървеш от Арлен. Пък и ми се стори, че си дяволски влюбен във Франческа. — Ник неразбиращо вдигна рамене и смотолеви: — Извинявай, че те попитах за това, Вик.

— Няма нищо — отговори Виктор с по-мек тон и се обърна с лице към него, като се подпря на гардероба. Леко присви устни и въздъхна. После лицето му се разведри и той заговори бавно. — Не трябваше да си го изкарвам на теб, Ники, и да ти се сопвам така. Извинявай, братле. Изглежда съм се поизнервил през последната седмица. Но винаги се чувствам така към края на всеки филм. Хайде да слезем долу в студиото и да пийнем по нещо. С удоволствие бих пийнал едно, пък и сигурно няма да почнат коктейла, преди да сляза и аз.

— Идвам, Вик — Ник стана от канапето, като се опита да се усмихне.

Някой почука на вратата.

— Аз съм, Виктор — Джейк Уотсън си подаде главата в гримьорната. — Всички сме се събрали и те очакваме. Доведох Алън и Дики да ти помогнат за кутиите. Така става ли?

— Идеално. Влизай, Джейк, и вземи и ти няколко кутии. Аз и Ники също ще носим. Така ще ги занесем наведнъж. — Виктор взе два кашона с кутии и излезе от стаята. Джейк, помощниците и Ник го последваха. Тръгнаха в редица по коридора, а Виктор се обърна към Джейк и го попита: — Гюс докара ли вече моите гостенки?

— Не. Но сигурно пак е попаднал на някое задръстване в Лондон. Знаеш колко е натоварено движението в този час. Но коктейлът ще продължи поне няколко часа. Така че има време.

Студиото имаше истински празничен вид. Навсякъде бяха пръснати дълги сгъваеми маси, покрити със снежнобели покривки. Бяха отрупани с бутилки алкохол, шампанско и сокове. В огромни чинии имаше наредени най-различни мезета — сирена, студени меса, гарнирани варени яйца и какви ли не сандвичи. Множество сервитьори и сервитьорки се суетяха около масите в очакване на началото на коктейла, а двама бармани излъскваха чашите. Всички артисти и целият технически екип се бяха събрали в студиото и разговаряха на малки групички. По всичко личеше, че с нетърпение очакват голямата звезда на филма.

Джейк каза:

— Ей там сме оставили една празна маса за кутиите. Хайде да ги сложим там. Знаеш ли, Виктор, защо не раздадеш подаръците още след първата наздравица? Всички изгарят от желание да започнем празненството, но искат първият тост да е за тебе.

— Защо не — отговори Виктор.

Когато Виктор застана в средата на студиото, един от сценичните работници даде тон и всички запяха: «По-одаръци ще има за всички от сърце…». По лицето на Виктор се появи неговата небрежна и очарователна усмивка, която подсилваше огромното му излъчване. Само след миг хората го наобиколиха — потупваха го по гърба, стискаха му ръката и всячески се опитваха да засвидетелстват своята привързаност и възхищение от него. Личеше си, че е кумир сред колегите си.

Николас се отдръпна встрани, защото нямаше настроение за веселба. Чувстваше се потиснат и обиден след разпрата с Виктор. И преди им се беше случвало да спорят и да се поскарват, но никога не бяха имали по-сериозни или по-продължителни спречквания, затова и Ник досега за нищо не се беше сърдил на своя приятел. Но в момента толкова го беше яд на него, че чак изпитваше чувство на угризение. Но не можеше и да отрече, че Вик го беше подразнил с поведението си. «Той направо ме разочарова» — помисли си Ник. Обикновено Ник никога не придиряше на приятеля си за неговото небрежно отношение към жените, защото сам беше същият. Но Франческа беше толкова по-различна от останалите жени. Щом той я възприемаше така, сигурно и Виктор усещаше същото. «Не, не постъпва честно спрямо това момиче» — повтаряше си Ник наум. След като я беше опознал по-добре, Ники започна все по-ревностно да държи на нея и сега изпитваше естествената необходимост да я защити. Изведнъж се сети за сестра си — Франческа му напомняше толкова много за Марша, защото също като нея беше нежна и любвеобилна, непокварена и пряма. Прободе го познатата мъка и той притвори очи, за да я пропъди.

Макар че напоследък Ник беше успял да свикне с мисълта за смъртта на сестра си, от време на време го пробождаше старата скръб. Знаеше, че вече никога няма да бъде същият, защото у него се беше пречупило нещо. Поначало той имаше бохемско и непочтително отношение към всичко в живота. Отнасяше се сериозно единствено към работата си. Но в последно време неговият светоглед рязко се промени и младежкото му нехайство се замени с едно по-трезво възприемане на нещата.

Той отвори очи и се загледа във Виктор, като се опита да го прецени безпристрастно. Едва сега осъзна колко беше шокиран от егоистичното отношение на Виктор към Франческа, особено като имаше предвид какъв човек беше тя. Виктор беше дискретен кавалер и не обичаше да споделя твърде много за своите интимни похождения. И макар че не знаеше почти нищо за отношенията му с Франческа, Ник беше убеден, че нещата между тях са отишли твърде далече. Ник чувстваше Виктор страшно близък, обичаше го и дори го боготвореше, но за първи път не беше на негова страна.

Джейк Уотсън стоеше близо до една от масите и като го видя, му махна. Ник се приближи към него и Джейк каза:

— Хей, приятелю, какво си провесил нос? Я си пийни едно. Какво да ти поръчам?

— Водка с лед и лимонов сок, ако обичаш.

Джейк се обърна и даде поръчката на един от сервитьорите. След миг той подаде питието на Ники. Те се чукнаха и Джейк попита:

— Какво те тревожи, Николас?

— Нищо. Защо?

— Освен че ми изглеждаш унил, имаш и доста болнав вид.

Ник се засмя:

— Май си плащам за греховете от снощи. Цял ден ме мъчи махмурлук. Но водката ще ме свести.

Джейк се направи, че прие обяснението и му се усмихна съчувствено. Вътрешно обаче не му повярва. Само преди миг той беше видял колко самотен стои сценаристът встрани от останалите. Джейк го изгледа крадешком. Умореният поглед на Ник и изпитото му лице бяха така чужди за жизнерадостния нрав на този симпатичен веселяк. Но още във вторник, когато си пристигна от Ню Йорк, той имаше толкова променено изражение, че те двамата с Виктор стигнаха до извода, че това сигурно е отражение от сполетялото го семейно нещастие. Джейк реши, че ще е по-благоразумно да смени темата и запита:

— Чудно, какво ли се е случило с Хили? Ще бъде безобразие от негова страна да не дойде.

Ник се беше загледал в Катрин Темпест, която разговаряше с Тери Огдън, но отмести поглед и отговори:

— Нали знаеш, че винаги закъснява. Но къде, за бога, се бави Гюс? Отдавна трябваше да е тук.

— Има защо да си нетърпелив — пошегува се Джейк и го погледна лукаво. — Тя е страхотно парче.

— За коя говориш? — попита Ник с престорена невинност и ококори очи.

— За Даяна. За коя друга? Чух, че лудо сте се влюбили един в друг.

— Ти по-добре си мълчи за тия работи — отговори Ник рязко и хвана Джейк под ръка. — Мисля, че е редно да ги поздравим и ние. Хайде да идем при Тери и да му стиснем ръката.

— Ще поздравим и Катрин.

— Добре.

Тя беше облечена в много стилна и елегантна рокля от черен лен с три — четвърти ръкави, които завършваха с бели колосани маншети. Тази дреха много й отиваше, защото подчертаваше изящната й фигура и красивото й лице, а в съчетание с черния цвят, кожата й изглеждаше още по-гладка и прозрачна. Косата й беше сресана на път и прибрана назад с черна дантелена панделка, а къдриците й падаха свободно по раменете. Ник се приближи към нея и видя, че тя вече носеше гривната с диаманти, които проблеснаха като лъскавите й очи, когато поднесе чашата с шампанско към начервените си устни. Тя се приведе към Тери, каза му нещо и се разсмя звучно. Но като видя Ник, очите й сякаш се вледениха и усмивката й се стопи.

Ник усети, че го прави против собствената си воля, но въпреки това я целуна леко по бузата:

— Беше великолепна, Катрин.

— О, благодаря ти, Николас — отвърна тя хладно. Но дори и да беше изненадана от неговия неочакван изблик на симпатия, с нищо не го показа.

— Тя беше най-страхотната! — заяви Тери.

— Ти също беше страхотен. Моите поздравления — Ник стисна ръката на младия актьор.

— Благодаря ти, Николас. Благодаря ти за чудесните реплики, които написа за мен.

— Боя се, че заслугата не е моя. Те са си на Емили Бронте.

— И все пак ти написа един чудесен сценарий — каза Тери с усмивка и хвана Джейк за лакътя. — Искам нещо да те питам, приятелю. Няма да ти отнема повече от минута. — Той дръпна Джейк настрана.

Когато останаха двамата сами, Ник погледна Катрин и тихо й каза:

— Пред всички съм го твърдял и на тебе ще ти го повторя — ти си родена да играеш Кати Ърншоу. Ще останеш ненадмината в тази роля. И още нещо ще ти кажа. Отсега нататък за всички ти ще останеш Кати, както Вивиан Лий се превърна в Скарлет О’Хара.

Тя го гледаше право в проницателните му сини очи и усети, че не може да извърне глава от настойчивия му поглед. Опита се да каже нещо, но само отвори устни и замълча. Тя отстъпи крачка назад и с учудване забеляза колко се е променил след последната им среща в началото на март. «Не му е било лесно» — помисли Катрин и се зачуди как точно да изрази съболезнованията си. Но тя замълча, защото неговото присъствие винаги я притесняваше. Не му каза думичка за съчувствие, макар че считаше проявата на неуважение за истински грях.

Вместо това тя се замисли за последните му думи. Винаги беше нащрек с него, защото очакваше да чуе само саркастични забележки. И сега тя прие нещата по този начин и започна да се защитава. Високомерно вдигна глава и му каза троснато:

— Това е най-ужасното нещо, което можеш да кажеш на една актриса. Да не би да намекваш, че съм подходяща само за един тип роли? Но ако искаш много да знаеш, Виктор и Марк са на мнение, че аз имам многостранен актьорски талант!

— Виж. Боя се, че си ме разбрала съвсем погрешно.

Тя безцеремонно го прекъсна:

— О, ето го и Оси Едуардс! Отивам да му благодаря, че толкова ми помагаше по време на снимките. Извинявай. — Тя го погледна с ледени тюркоазени очи, но запази лицемерната си захаросана усмивка. Тръгна към Едуардс, но се обърна и каза през рамо с жлъчен глас: — А ти, драги мой Николас, ще останеш като един жалък адаптатор на «Брулени хълмове».

— Уф — промърмори той с досада.

Ник я проследи как прекосява студиото — приличаше му точно на нафукана малка ученичка, която високомерно е вирнала носле, защото някой палавник я е дръпнал за плитката. Той се усмихна смутено. Съзнаваше, че го беше разбрала по възможно най-изкривения начин, а не му се искаше да е така, защото й се възхищаваше като актриса, макар и да не я приемаше като жена. Изведнъж с изненада откри, че го заля някакъв гняв и лицето му стана хладно и враждебно. За първи път виждаше Катрин след смъртта на сестра си, а тя не си направи труда да му каже поне една дума на съчувствие. Дори невъзпитаната Естел Морган изрази уважение към скръбта му. Само след миг гневът му се замени с чувство на обида. Той така силно се разстрои, че погълна остатъка от водката на един дъх, като се питаше какво ли друго можеше да очаква от човек като нея. Усети, че в момента мрази Катрин Темпест повече от всякога. Той си поръча още една водка, запали цигара и погледна към Джейк и Тери, които бяха погълнати от разговора си. С цигара в уста и чаша в ръка Ник се запровира между хората, като търсеше с поглед Джери Масингам или някой друг свестен човек, с когото да си поговори.

— Ники! Ники! Миличък!

Той се обърна и видя отблясъка на сребърно руси коси и изящно малко лице, което го търсеше из тълпата. Насреща му махаше Даяна. Той също й махна и бързо си запроправя път към нея. Заедно с Франческа тя беше застанала до една от камерите. Беше облечена в шикозен копринен костюм в кайсиев цвят и фина блуза в малко по-убит тон. Изглеждаше великолепно. Необикновената й коса беше сплетена и увита като венче, което приличаше на малка коронка върху главата й. Тази прическа и високите й обувки я правеха по-висока, отколкото беше в действителност.

Нейната мила и ведра усмивка стопли сърцето му, а от мрачното му настроение не остана й следа, когато й стисна ръката, приведе се към нея и я целуна по бузата:

— Здравей, любима моя — каза той и леко се отдръпна, загледан в това спокойно лице, което го беше запленило още в първия миг.

— Здравей, Ник. Извинявай, че закъсняхме — отговори тя и продължи да се усмихва. — Движението е ужасно натоварено.

— Вече губех търпение, но щом сте тук, вече всичко е наред. — Той се обърна към Франческа, прегърна я нежно и тихичко й каза: — Вик е в ръцете на почитателите си, моето момиче.

— Така и предполагах. Не се притеснявай. — Франческа се огледа. — Не виждам Катрин. А тя къде е?

— О, тук някъде е… из тълпата. По едно време я видях, че говори с Оси Едуардс. А сега, хубавици мои, какво ще кажете за чаша шампанско? Или предпочитате нещо друго?

— С удоволствие ще пием шампанско. Много си мил, Ник — отговори Франческа, а Даяна кимна с глава в знак на съгласие.

Ник подаде чашата си на Даяна и каза:

— Подръж я малко, мила. Връщам се след минутка. Вие ме изчакайте тук. Не мърдайте никъде, защото иначе ще ви загубя в тази лудница.

Когато се върна с шампанското, видя, че Джейк и Тери разговарят с двете дами. Тери не беше видял Даяна, когато тя дойде в студиото във вторник, и Ник веднага забеляза, че актьорът се държи прекалено чаровно и галантно. «И той се опитва да й прави мили очи» — каза си Ник с раздразнение и усети, че ревнува, а после лекичко се усмихна. «В ревността има много повече самолюбие, отколкото любов към другия» — припомни си Ник мисълта на Ларошфуко. Той им подаде чашите с шампанско и взе своята от Даяна. Погледна я и очите й бяха толкова изразителни и красноречиви, че той веднага се успокои, макар че тя продължи разговора си с Тери. Джейк разговаряше с Франческа и я разпитваше за баща й и Ким. Ник застана до нея, но се заслуша само с половин ухо в думите им, защото потъна в своите собствени мисли. Чудеше се дали Джейк се досеща за връзката между Франческа и Вик, но реши, че е малко вероятно, защото си припомни, че един от основните принципи на Виктор е пълната дискретност за личния му живот.

Ник се загледа замислено във Франческа. Колко красива беше тя в семплата си лятна рокля от бяла коприна, изпъстрена с дребни сини цветчета. Нейната младежка свежест го порази. Тя изглеждаше толкова крехка, че нещо го прободе в сърцето и той се уплаши за нея. Ник присви очи и се заоглежда за Виктор. Видя го как стърчи над останалите, заобиколен от Катрин, Хили Стийд, Марк и Хилъри Пиърс и Оси Едуардс. Виктор също го погледна и едва доловимо му кимна. «Значи е разбрал, че тя е пристигнала» — помисли си Ник. «Той никога нищо не изпуска. Всеки друг, но не и той.»

Само след няколко минути при тях дойде Виктор, целият усмихнат и сияещ и във великолепно настроение. Размениха няколко приятелски поздрави и шеги, след което Виктор поведе Даяна, за да я представи на останалите. Тери се извини и тръгна към семейство Пиърс, а пък Джейк ги остави, като промърмори, че ще иде да си сипе още едно питие.

Ник и Франческа останаха сами и тя каза нервно:

— И този ли следобед е бил ужасен?

Ник я погледна и веднага усети, че е напрегната. Той й стисна ръката.

— Не, не, тъкмо обратното, моето момиче. Всъщност снимките минаха като по вода, нямаше никакви конфликти.

Той започна да й разказва в подробности как е протекло заснемането на последната сцена и колко вълнуваща е била играта на артистите. Не скри възторга и възхищението си дори когато й описа играта на Катрин. После Ник започна да се превъзнася за филма като цяло и цели десет минути й описваше какви са достойнствата му. Тъкмо се канеше да я попита как върви книгата й, когато усети, че тя го слуша разсеяно, защото вниманието й беше погълнато от Виктор, който в момента разговаряше с Катрин Темпест. Те двамата бяха застанали встрани от групата, заобиколила Даяна, и Катрин го гледаше със светнало лице. Тя съвсем фамилиарно го беше хванала за ръката, а и той я гледаше с приятелско и топло чувство. В един момент Виктор се разсмя високо, приведе се към нея и й прошепна нещо. Самият Ник усети, че отстрани те изглеждаха прекалено близки и погълнати един от друг. Всеки би могъл да си помисли, че между тях има нещо. Затова Ник побърза да каже на Франческа:

— Катрин изобщо не го вълнува като жена.

Тя рязко се обърна към него и го изгледа учудено. В застиналото й изражение не се четеше нищо.

— Знам това — отговори тя с хладен глас. — И все пак понякога ми се струва, че…

— Нито пък тя се вълнува от Виктор като мъж — прекъсна я Ник и я изгледа изпитателно. Макар че лицето й беше безизразно, той веднага забеляза безпокойството в очите й, затова добави: — Всъщност нея мъжете изобщо не я вълнуват. Катрин е прекалено влюбена в себе си, за да може да обикне друг човек. Тя презира целия свят. За нея всички ние сме жалки нищожества.

Ник произнесе това странно признание с такава студенина в гласа си, че Франческа се стъписа и го погледна изумено:

— Как можеш да говориш толкова ужасни неща! Ти не познаваш Катрин. Наричаш я ужасна егоистка, а тя изобщо не е такава. Освен това страшно грешиш за отношението й към мъжете. Ами че тя е почти сгодена за моя брат.

Ник онемя от изненада. Подобна новина не беше очаквал. Той възкликна учудено:

— Знаех, че ходят заедно. Но чак сватба! Боже господи, та те са възможно най-неподходящата двойка.

— Аз пък не мисля, че е така — отвърна Франческа с леден глас. Тя го изгледа с нескрито възмущение.

Ник бързо се съвзе от стъписването си и иронично се засмя:

— Всъщност защо ли изобщо й се чудя? Каквото и да направи тази жена, няма да ме изненада. Хитра и пъргава пчеличка — няма спор.

— Ник, как можеш да си толкова безсърдечен и несправедлив към нея! Не мога да те позная. Кат е най-милото и грижовно човешко същество, което познавам. Тя е добра, щедра и всеотдайна. Освен това е най-близката ми, най-скъпата ми приятелка.

«Много се съмнявам, че е така» — помисли си той, а гласно каза:

— Добра снахичка ще си имате, няма що! Да не мислиш, че хората от вашето общество ще я приемат така лесно? Като знам само колко са високомерни английските аристократи. Какви ужасни сноби са. Ти наистина ли си въобразяваш, че ще се примирят с нея? Аз поне доста се съмнявам. Мили боже, някаква си артистка!

— Стига, моля те, не искам да слушам глупости. Ти май забравяш в кой век живеем. Произходът вече няма никакво значение — каза яростно Франческа. — Освен това, артистка или не, Катрин е истинска дама, така че престани да я обиждаш! Нека да приключим този ужасен разговор, Ник. Никак не ми е приятно.

— Точно така, тя е дама, само че играе ролята на дама, и то много добре! Никога не забравяй, че е актриса и умее да се вживява във всяка роля. За разлика от теб, Франческа. Ти си родена и възпитана като дама. Разликата е от земята до небето, така че престани да се самозаблуждаваш.

Франческа реши да не обърне внимание на последните му думи и отговори с твърд глас:

— Онова, което исках да ти кажа в началото, когато видях Вик и Кат така погълнати в разговор, очевидно за филма, беше, че за пореден път осъзнах колко съм далеч, колко ми е чужд неговият свят. Толкова често се чувствам излишна, защото съм изолирана от неговия професионален живот. Но, повярвай ми, никога не съм си и помисляла, че между тях има нещо друго, освен приятелството им като колеги. Сигурна съм, че Ким е единственият мъж, за когото мисли Кат, а на Виктор имам пълно доверие.

— Той наистина е щастливец, Франческа!

Тя му се усмихна и изведнъж очите й станаха ведри и ясни:

— Така ли мислиш, Ники?

— Разбира се. Щастливец е той, затова че те намери.

— Но аз съм още по-щастлива, че намерих него.

Както говореха, тя внезапно извърна глава. Ник проследи погледа й и видя, че Франческа отново се е загледала във Виктор. Неговият приятел се открояваше огромен и внушителен над всичките си колеги, които го гледаха с благоговение. Той беше прегърнал Тери през рамо и се смееше неудържимо. Красивата му мъжествена външност, искрящите палави очи действаха направо хипнотично.

— Спускаш се по заледена писта с професионален скиор, моето момиче — каза Ник.

Очите на Франческа се разшириха от учудване и тя се намръщи:

— Какво, за бога, искаш да ми кажеш с това?

Той вече съжаляваше и се ядосваше на себе си, че произнесе тези думи. Искаше му се да се пошегува, но усети, че забележката му прозвуча като предупреждение към нея. Ник мълчеше и продължаваше да се ругае заради собствената си несъобразителност.

Франческа поклати глава и го погледна учудено:

— Странни неща говориш днес, Ники, наистина странни… — тя не довърши мисълта си и продължи да го гледа стъписано, а лицето й беше пребледняло.

— Знам, така е, моето момиче — съгласи се той с готовност. — Забрави всичко, което ти казах. Хайде, ела да пийнем по още едно и да намерим Даяна.

Той я побутна лекичко към една от масите и се запита защо ли днес гледаше толкова мрачно на света. Но не можеше да си отговори. Обеща обаче нещо пред себе си — да я кара по-леко, да не приема чак толкова насериозно нещата.

С пълни чаши в ръка Ник и Франческа обиколиха почти цялото студио, докато накрая забелязаха Даяна, която разговаряше с една стройна, ексцентрично облечена жена с гарвановочерна коса и тъмни бадемови очи. Франческа запозна Ник с Хилъри Пиърс, съпругата на Марк и художник по костюмите във филма. Тя и Даяна си говореха за модните тенденции и продължиха да обсъждат тази тема още няколко минути. Ник се въртеше около тях разсеяно и замислено сърбаше от водката си.

Неочаквано Хилъри се извини и обясни, че ще ги остави, защото трябва да намери Марк. Ник й подаде ръка за сбогуване и остана поразен от леденостудената й кожа, като се имаше предвид, че в студиото вече беше непоносимо горещо. Тъкмо щеше да я попита защо има толкова студена ръка, но успя да премълчи въпроса си. Вместо това той й каза с усмивка:

— И аз много се радвам, че се запознахме.

Даяна продължи да гледа след Хилъри:

— Каква разкошна жена, Ческа. Толкова е чаровна и компетентна по модата. Даде ми няколко много полезни съвета — откъде в Лондон да купя дрехи… за моя бутик.

— Да, тя е страшно мила и се радвам, че ти е помогнала. Казах ли ти, Дипс, че Хилъри най-добре ще те посъветва за тези неща.

— Тя не е ли индийка? — Ник запита Франческа.

— Всъщност е от англо-индийски произход. Майка й е дъщеря на някакъв индийски махараджа. Баща й е сър Джеймс Рейн, който изглежда на времето е предизвикал истински скандал, когато напуснал полка си, за да се ожени за дребничката индийска принцеса, или както там я наричат — махарани. Но всичко това се е случило преди повече от трийсет и пет години и нещата отдавна са се уталожили. Времената наистина се промениха. Както и да е, хората обожават лейди Рейн, защото тя е забележителна жена. Все още изглежда красива, а и Хилъри невероятно прилича на нея.

— Не знаех, че си такава подвижна енциклопедия, моето момиче — захили се Ник.

— Всъщност просто си падам малко любопитна — отговори Франческа, вече в отлично настроение. — За всичко обичам да разпитвам. Но и затова главата ми е пълна с толкова безполезни факти.

— Не е точно така. А дали ще можеш да ми отговориш на един важен за момента въпрос — къде е решил да ни води на вечеря нашият герой?

— Е това вече не знам.

— Ники, миличък, защо сам не попиташ Виктор? — каза му Даяна. — В момента той се е запътил право към нас.

 

 

— Виждам, че нещо ти тежи, стари приятелю — каза Виктор. Хайде, излей си мъката. — Виктор седеше в хотелския апартамент на Ник и отпиваше от чашата си. И тъй като Ник продължаваше да мълчи, Виктор въздъхна и сви устни. — Прекалено добре се познаваме, Ники, знаеш, че винаги те усещам, ако е станало нещо. Държиш се толкова странно с мен през последните пет дни, всъщност — от деня на прощалния коктейл. Да не би да съм те обидил по някакъв начин?

— Не, не, разбира се — отговори бързо Ник.

Виктор се ухили.

— Ама никак не те бива да лъжеш, братле. Всъщност няма нужда да ми го казваш. Мисля, че и сам се сещам. Заради Франческа, нали?

— Нещо такова — призна си Ник.

Виктор запали пура, облегна се и спокойно посрещна изпитателния поглед на Ник.

— Почти бях сигурен. Съзнавам, че тогава ти говорих за нея с прекалено безразличие, но пък и ти избра най-неподходящия момент да подхванеш такъв разговор. Знаеше колко проблеми имах около филма. Но може би трябваше да ти кажа и за другите неприятности, които ми дойдоха до главата. Просто много сериозни лични проблеми.

Ник седна изправено и се вгледа внимателно във Виктор. Беше свалил актьорската си маска и цялата му тревога и загриженост се виждаха изписани върху лицето му. Ник веднага разбра, че опасенията на Джейк не са били неоснователни.

— Защо не си ми казал досега? — попита Ник, но замълча, защото видя, че Виктор искаше да му каже нещо.

— Не исках да ти развалям настроението тогава, преди коктейла — засмя се Виктор тъжно. После сподели с приятеля си: — Разбира се, че Франческа е нещо много за мене. Ти правилно си усетил това, братле. Но докато не разреша окончателно проблемите си с Арлен, аз не мога да предприема нищо по-сериозно спрямо Чес. Нека да погледнем реално на нещата, Ники. Та тя е едва на двадесет години — в много отношения си е още дете. Животът й тепърва започва — всичко е още пред нея. Освен това има благороднически произход и е примамлива партия за женитба в техните среди. А съм убеден, че баща й вярва, че със своята външност и интелект дъщеря му трябва да си намери възможно най-подходящ избраник. Например някой достоен млад момък от тяхното аристократично общество. Не искам да й провалям шансовете за добър брак и семейство, защото не знам дали ще се справя с бъркотиите в личния си живот. Така че, разбери ме, налага ми се да бъда много внимателен и предпазлив. — Той отпи голяма глътка от уискито си и продължи. — Мога да си представя физиономията на стария граф, ако разбере, че едва двадесетгодишната му дъщеря е въвлечена в публичния скандал около моя развод, и то заради връзката си с мен. С някакъв си киноактьор, женен и развеждан три пъти, който на всичко отгоре има синове на нейната възраст. За бога, Ники, та аз съм почти връстник на баща й, по-стар съм от нея с цели двадесет години, при това съм хаймана и негодник. Така че съмнявам се, че Дейвид Кънингам ще ме одобри за неин съпруг, дори и да не бях заплетен в такъв скандален развод.

Ник се разкая, че така прибързано беше укорил приятеля си и сега изпитваше истински угризения. Той попита:

— Значи разводът върви към своята развръзка?

— Не съвсем. Поне засега — отговори Виктор с мрачен тон и замислено изражение. После обясни: — Арлен е станала по-алчна и безскрупулна от всякога. Сега е измислила нещо, което направо ще ме довърши. Тя и нейните гадни адвокати са решили да ме разорят, ако могат и жив ще ме одерат.

— Да не искаш да кажеш, че се е самозабравила в претенциите си, Вик?

— И още как. Нали знаеш какви са законите в Калифорния… сигурно ти е познато понятието «обща семейна собственост». Та тя е хвърлила око точно на тая собственост — практически на всичко, което притежавам. Иска да вземе ранчото и да получи 50% от «Белисима».

— Всемогъщи боже! — възкликна изумено Ник и едва сега проумя същността на цялото положение. Вече не се учудваше, че Виктор е станал изнервен, сприхав и докачлив. Арлен Мейсън протягаше алчните си ръце към две от най-скъпите му неща — неща, които беше придобил с огромен труд и усилия. — Да пукна, ако разбирам какво иска тая кучка! — изруга Ник. — Но по дяловите, Вик, та тя няма никакъв шанс. Кой съдия ще удовлетвори подобен иск, който е…

— Недей да си толкова сигурен — прекъсна го Вик. — Не се наемам да гадая и да предвиждам какво може да отсъди един съдия. Всичко може да се случи.

Ник трескаво се замисли за някакъв изход.

— Защо не опиташ да й запушиш устата с някоя по-тлъста сума? Това със сигурност ще…

— Вече опитахме — отново го прекъсна Виктор. — Миналата седмица моите адвокати й направиха следното предложение: Три милиона долара в брой при развода и десет хиляди долара месечна издръжка в продължение на пет години. Това прави още шестстотин хиляди долара. При това ще си получава издръжката до края на уговорения период, дори и да се омъжи междувременно. Тя обаче отказа, а не можеш да отречеш, че в случая съм повече от щедър.

Ник клатеше глава смаяно:

— Тя е истинска кучка, Вик. Не съм виждал по-злобна жена от нея. Господи, та нали Арлен винаги е мразила ранчото и не искаше дори да стъпи там с тебе. Ами компанията? Защо по дяволите й е притрябвала, освен заради единия мерак да те унижи?

— Изобщо не знам. Заяви ми, че ще ме разобличи пред всички като жесток и безсърдечен съпруг, като сексуален маниак, който е имал безброй авантюри още докато по закон се водим съпруг и съпруга и т.н., и т.н. А това е само половината от истината, ти поне добре го знаеш. Тя си нагласява фактите, както на нея й изнася. Още повече, че е решила да използува като доказателство факта, че лошата ми репутация е известна дори на пресата. Ето защо продължават да ме преследват ония досадници от «Конфиденшъл». Сладурана е моята Арлен, нали? Не че на мене много ми пука, Ник, но трябва да пазя името на Чес.

— Но Арлен не знае нищо за Франческа — каза бързо Ник. — Ти си толкова предпазлив. — После Ник прехапа устни. — Нали си бил предпазлив? Нали Арлен нищо не може да докаже за вашата връзка, а?

— Не. Винаги съм бил максимално дискретен. Аз и Франческа никога не сме показвали близостта си пред други хора.

— Ами пътуването ви до Кьонингзе?

— И на отиване, и на връщане пътувахме поотделно, пък и почти не сме излизали от имението — не сме ходили по никакви ресторанти или по други обществени места. На снимките в Йоркшир Чес и аз почти не сме се виждали, а когато сме се срещали, сме били в компания с други хора. Разбирам те за какво намекваш, Ники, но дори Арлен да е пратила не един, а трима детективи по петите ми, те не биха могли да открият нищо. Поне за това съм бил максимално предпазлив. И ако във Франция аз и тя продължим да се движим само в големи компании от приятели едва ли някой ще се досети за взаимоотношенията ни. Но не ми е лесно непрекъснато да се крия и да се оглеждам, а още по-трудно е за мъничката ми Франческа.

— Тя е умно момиче, Вик. Сигурен съм, че разбира защо го правите.

— Поне се опитва да разбере.

— Как мислиш да постъпиш с Арлен?

— Ще преговарям с нея. Това е единствената ми възможност. Слушай, братле, под секрет ще ти кажа, че съм готов да й дам още един милион, без да отменям издръжката. Дори ще й отстъпя къщата в Бел Еър. Но няма да й позволя да сложи ръка върху ранчото или върху «Белисима». И дума не може да става — завърши Виктор, но Ник усети отчаяние в гласа му.

— И като си помисля, че винаги съм считал Арлен за тъпа, червенокоса, бездарна артистка, в чиято глава има само въздух. Какъв глупак съм бил да я подценявам така! — заяви Ник.

— И аз не излязох по-умен. Излъгах се по прелестното й личице и по фантастичните й крака, които отстъпват само на тези на Бети Грейбъл. Толкова съм отплеснат по тия неща, че сигурно ще трябва да се прегледам. — Виктор се засмя. — А в сравнение с Арлен Майк Лейзъръс изглежда като безобидно пеленаче. Господи, защо не мога да я смачкам така, както смачках него.

— С удоволствие бих ти помогнал. Слушай, защо не вземем да се откажем от тия артистки за в бъдеще? Но нека да говорим по-сериозно. Трябва да знаеш, Вик, че винаги можеш да разчиташ на мене.

— Благодаря ти, Ники. Но в момента единственото, което ни остава, е да изчакаме следващия ход на Арлен. Но нека да приключим този разговор. Така или иначе нищо не можем да решим. Казах ти всичко това, за да ме разбереш и да не ми се сърдиш повече. — Виктор се облегна, дръпна от пурата си и продължи: — Между другото, не съм казвал нищо на Франческа за новите си неприятности с Арлен. Предпочитам тя да не знае. Не искам да я тревожа излишно. При сегашните обстоятелства най-добре ще е да не й обяснявам нищо.

— Прав си, Вик. Разбирам те.

Телефонът иззвъня и Ник скокна, за да го вдигне.

— Ало? Здравей, сладка моя. Да, тук е. Един момент. — Той остави слушалката и каза: — За теб е, маестро. Дамата на твоето сърце.

Само с три крачки Виктор стигна до телефона.

— Здравей, мила — каза той, здраво стиснал слушалката. Очите му се изпълниха с нежност, а напрегнатото му изражение се замени с усмивка, докато слушаше нейния глас. Изведнъж лицето му отново стана загрижено. — Разбирам. Не, не си ми казвала за това, Чес — възкликна той, а после заговори още по-бързо: — Не, не, мила, моля те, не прави това. В никакъв случай. Много изморително ще е за теб. Пък и е опасно. Да, повярвай ми, наистина е опасно. — Виктор замълча, за да я изслуша, а после каза: — Виж, дай ми време да помисля малко. И не бързай да се обаждаш на Дорис. Ще й обясниш после, не е чак толкова спешно. И моля те, не се тревожи повече за това миличка. Довечера ще го обсъдим заедно. — Виктор отново замълча, а накрая каза: — Да, обещавам ти, Франческа. До скоро, скъпа моя. — Той замислено затвори телефона и с бавни стъпки се върна на мястото си.

Тъй като беше чул само думите на Виктор, а приятелят му изглеждаше обезпокоен, Ник бързо попита:

— За кое казваш, че е опасно, Вик?

— Франческа обещала на Дорис да закара нейния Ролс Ройс до Ривиерата. Знаеш колко дълъг е пътят до там, минавали сме го с кола неведнъж. Не мога да й позволя да измине цялото това разстояние съвсем сама… толкова мили по долината на Лоара, а и надолу пътят е не по-малко безлюден. В никакъв случай няма да се съглася.

Ник кимна с разбиране:

— Да, съгласен съм с теб. Но аз мислех, че ще пътуват заедно с Катрин и ще се редуват в карането.

— Да, такава е била първоначалната идея. Катрин обаче се е отказала току-що. Обадила се е на Чес преди няколко минути, за да й каже, че няма да може да замине в събота с нея, защото трябвало да остане в Лондон още една-две седмици. Обяснила, че има важни срещи във връзка с новия филм. С Хили Стийд. И с Боу Стантън.

— Мислиш ли, че казва истината? — попита Ник и погледна втренчено Виктор.

— Аз поне за пръв път чувам, че има някакви срещи, братле. — Виктор взе пурата си и започна замислено да пуши. Чудеше се какво ли пак е замислила Катрин. Той не знаеше, че и Николас Латимър си задаваше същия въпрос.